Международната организация на труда (МОТ) обнародва в началото на юни доклад, в който се отбелязва намаляването на средната класа в много страни от развития свят. Дали пък XXI век няма да ознаменува упадъка на това съсловие? "Да се говори за изчезването на средната класа, би било преувеличение, смята социологът Жюлиен Дамон*. "Но така или иначе в богатите държави и най-вече в САЩ този обществен слой видимо намалява, докато в развиващите се страни тече обратната тенденция на неговото формиране и утвърждаване. XXI век ще се превърне в столетие на средната класа в развиващите се страни, както предишното столетие бе векът на средната класа в развитите в момента държави. В едно изследване на Световната банка се казва, че този вид класа включва хора, чиято дневна надница варира от 10 до 100 долара.

В момента около 2 млрд. жители на нашата планета



покриват този показател



По-голямата част от тях се падат на Европа и Северна Америка, докато в Азия те са едва 28%. След около едно десетилетие почти 3.5 млрд. души ще имат дневна надница от 10 до 100 долара, но по-голямата част от тях вече ще бъдат азиатци", прогнозира Жюлиен Дамон. "За изчезването на средната класа не може да се говори, но намаляването й наистина е налице", добавя икономистът Никола Бузу**. "Причината е еднаква за всички развити държави - икономическото положение, което е моделирано от глобализацията и ускоряване на новаторството. При тези условия икономическият растеж е асиметричен и той разделя общество на две големи класи. Първата класа са онези, които могат да разработват и използват новаторските инструменти и продукти, а също да ги продават на пазара, който се променя в хода на глобализацията. Към нея се отнасят инженерите, дизайнерите и предприемачите. Втората класа обхваща онези, които изостават от напредъка и не разбират явлението глобализация. В обществата протича процес, при който хората се разделят на тези две класи. Освен това съществуват и други фактори, като жилищните трудности и повишаване на данъците, които ускоряват този процес", добавя той. Това състояние на средната класа не може да не оказва влияние върху потреблението, а оттук и върху икономиката. Според Никола Бузу трудностите на средната класа пряко се отразяват на системата на потребление. Всички предприятия отбелязват намаляващия дял на стоките със средно ценово равнище.

На свой ред Жюлиен Дамон добавя: "Увеличението на средната класа в западните държави бе признак за развитието на потребителското общество. Но оказала се под натиск, средната класа създава сериозни проблеми във формите на потребление. В богатите страни се наблюдава два вида разслоение във формите на потребление - лукс потребление и икономично потребление. Тази поляризация е свързана с разширяването както на богатите, така и на ниско обезпечените слоеве от населението. С други думи, в момента се наблюдава противоположна тенденция в сравнение с икономическия растеж от 50-те до 90-те години."

В същото време глобализацията доведе до разширяване на стокооборота и намаляване на бедността в развиващите се държави. "В момента динамиката за отърсване на населението от бедността е най-мощна в Китай, Бразилия и Индия, демографски гиганти, които вече са се превърнали и в икономически такива. Онези, които сега се появяват на бял свят в развиващите се страни, ще разполагат с възможности, за които дори не са мечтаели техните родители или родителите на техните родители. В момента се наблюдава повече мощно обогатяване на развиващите се държави, отколкото обедняването на Запада", смята Жюлиен Дамон.



Наличието на лека кола е най-важният белег



на средната класа и през ХХ век френската средна класа се сдоби с лека кола. Същото се наблюдаваше и в САЩ от 50-те до 90-те години. Според Дамон характерното за днешната средна класа в Индия и Китай е възможността да си купи автомобил". "През 2010 г. в Китай имаше 35 млн. лични коли. Ако стандартното китайско семейство се състои средно от трима души, може да е пресметне, че средната класа наброява примерно 100 млн. души. В същото време в богатите страни покупката на кола вече създава трудности, защото тя става все по-скъпа. "Все пак в развиващите се страни личният автомобил все още не е норма", добавя той.

Двете главни причини за упадъка на средната класа са техническият напредък и глобализацията, смята Никола Бузу. "Глобализацията доведе до това, че работните места, заемани в миналото от представители на средната класа, бяха преместени в развиващите се страни. Частично решение на тези трудности може да стане включването към икономическия растеж на развиващите се страни, опит за втора индустриализация на (западната) икономика. Трябва да се възползваме от тази слабост и да я превърнем в сила", съветва той. Икономистът е убеден,че финансовата и икономическата криза е засилила смаляването на средната класа. И като пример посочва данъчното облагане. "В условията на криза държавите се опитват да вдигнат данъците, за да увеличат по този начин приходите. Но увеличената тежест на данъчното бреме удря преди всичко именно средната класа. Работата е там, че вдигането на данъците не засяга хората с ниски доходи, а притежателите на големи състояния са много по-гъвкави от средната класа. Така по-голямата част от увеличеното данъчно бреме ще трябва да бъде носено именно от средната класа. "Още един пример са жилищата", продължава Никола Бузу. Хората с високи доходи нямат проблеми с купуването на жилище, а бедните могат да се възползват от социалните програми. Докато средната класа няма на какво да разчита. Трудните обстоятелства изострят това явление, което носи структурен характер като цяло. Дори и след излизането от рецесия у нас пак ще продължи да се обсъжда изчезването на средната класа.

"Сегашните обстоятелства сериозно се отразиха на покупателната способност на средната класа в Европейския съюз", потвърждава Жюлиен Дамон. Това се отнася преди всичко за Гърция и Испания. В САЩ това явление носи повече структурен характер. Друг проблем е, че в продължение на 10 години постоянно



спадат заплатите на средно равнище



Наблюдава се съсредоточаване на богатството в ръцете на най-състоятелните слоеве и концентрация на населението към най-бедните равнища на обществото. Като цяло структурата на западното общество представляваше нещо като въздушен балон, докато в бедните страни тя бе възприемана като пирамида с голяма основа. От края на 90-те години започнахме да обръщаме все по-голямо внимание на това, че обществата в западните страни все повече заприличваха на пясъчен часовник - паралелно разширяване на богатите и бедните слоеве при стесняване на средната прослойка. "Днес ние наблюдаваме великолепни въздушни балони в развиващите се страни и опасения за средната класа в богатите страни", обобщи Дамон.



---------------------------

*Социологът Жюлиен Дамон е служител на Института за политически изследвания в Париж и ръководител на консултантска фирма.

**Икономистът Никола Бузу е съосновател и директор на консултанската фирма в икономическата област "Астер", преподава също търговско право и управление в парижкия университет Pantheon-Assas.