Пламен Орешарски изпълни с неохота ритуала на българските премиери да ходят на поклонение в Брюксел след встъпване в длъжност. С измъчена, почти кисела усмивка той се ръкува с председателя на ЕК Жозе Барозу и с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, които му наговориха точно онова, което най не му се слуша в момента - да се погрижи за правовия ред в държавата и да внимава с еврофондовете. Сякаш всичките му брюкселски кошмари отпреди четири години се събудиха, за да го питат защо му трябваше да се връща на власт. Те отдавна са намерили слабото му място - неговата затормозеност като национален бюджетар да мисли с европейски категории.



ГЕРБ пусна първа стрела по ахилесовата пета на Орешарски



още при гласуването за неговото правителство на 29 май. Вие усвоихте под един процент от еврофондовете, а ние - 38%, уязви го Цветан Цветанов пред Народното събрание. Орешарски скочи на трибуната да се брани: в началото на програмния период ние се класирахме по средата сред 27 държави по усвояване на фондовете, а сега България е на предпоследно място.

Какви са фактите? Според официалната правителствена статистика през периода 2007-2009 г. са разплатени 170 млн. евро (2,6%) срещу 2438 млн. евро (36,5%) към 30 април 2013 г. Това са парите, които реално са влезли в България от касата на Еврокомисията (ЕК) по седемте оперативни програми. Резултатът е 1:14 в полза на отбора на Бойко Борисов. Докато беше на правителствения терен, той дриблираше до влудяване на аудиторията с фразата "На вас ви ги спираха, на мен ги пускаха".

Факт е, че кабинетът на Сергей Станишев (2005-2009) загуби доверието на Европейската комисия, а заедно с него и стотици милиони евро от европейските фондове за България.



Живата памет



за онази драматична 2008 г., когато ЕК замрази през юли 825 млн. евро от трите предприсъединителни фонда за България, а в края на ноември отне от тях окончателно 200 млн. евро, е Пламен Орешарски, сегашният министър-председател. Тогава той бе финансов министър и заедно с бившия регионален министър Асен Гагаузов носеше лична отговорност за катастрофата на държавата в Брюксел, защото ЕК отне акредитациите на разплащателните агенции тъкмо в техните министерства и по този начин ги лиши от достъп до европейско финансиране по програмите ИСПА и ФАР. Причината бе липсата на наказания за висши служители след засечени нарушения с европейски и национални средства и особено след скандала "Батко и братко" в пътния фонд (120 млн. лв. от държавата в братската фирма "Биндер").

Орешарски раздразни особено силно еврократите с обяснението, че парите не са европейски, с което им каза да не си пъхат носа там, където не им е работа. Те пък му натриха носа, като му спряха европейските фондове, за да му покажат, че като член на ЕС България не може да дели парите на национални и европейски, щом правилата срещу конфликта на интереси и корупцията са общи. Наказанието бе отговор и на предизвикателната поза на тогавашния премиер Станишев, който заяви, че "няма да хвърля министри на вълците", т.е. няма да уволни никого от кабинета си за кефа на Брюксел. В резултат на това през последната си година правителството на тройната коалиция имаше 15% доверие, а Еврокомисията - 51% доверие от българските граждани.

Тези неща са крайно неприятни, но трябва да се помнят, за да не се повтарят. Орешарски предвидливо встъпи в длъжност с превързана ахилесова пета, защото единственият вицепремиер, обявен до момента,



има за цел да бди точно за стрели откъм Брюксел,



които биха го засегнали по болното място. Зинаида Златанова, която доскоро бе представителка на ЕК в София, едва ли ще има много работа като правосъден министър, защото съдебният сектор се движи на собствен ход, но затова пък й се вменяват необичайни функции като пазител на държавния печат - да пази държавата от нови евросанкции. Те могат да дойдат както от финансовите механизми на ЕС, така и от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на ЕК, който следи за върховенството на закона в България. Злополучната 2008 г. показа, че двата механизма могат и да се съчетават, защото липсата на ефективно преследване на корупцията и кражбите веднага поставя нащрек ковчезниците в Брюксел.

Ден след назначението си Златанова заяви в телевизионно интервю: "Първата цел е максимално да ограничим загубите, а втората - да усвоим колкото се може повече средства до края на годината." Тя посочи, че според данни от служебното правителство на Марин Райков в риск от загуба за тази година са 272 млн. евро. "Има риск не само да не ги вземем, но и да са за сметка на държавния бюджет", обясни вицепремиерът.

Това обаче е само върхът на айсберга. Според отговарящия за България в Генерална дирекция "Регионална политика" на Еврокомисията Йероен ван Оел рискът е поне за 500 млн. евро, защото досега са усвоени по сметките на Брюксел едва 31% от полагащите се 6.67 млрд. евро на България. С други думи, през оставащите 30 месеца държавата трябва да се справи с другите 69%, или да усвоява по 150 млн. евро на месец. Ван Оел съобщи тревожните числа на 14 юни в София, където бе поканен да говори на кръгла маса "ЕС фондовете - партньорство за растеж?". Вероятно от любезност към домакините той се въздържа да налива допълнителна горчилка, но евродепутатът Ивайло Калфин отбеляза, че това е половината истина, защото най-вероятно



ще загубим поне 1 млрд. евро



Що се отнася до втория риск за България в ЕС - това са критиките по МСП, които могат да се повторят в следващия доклад в края на годината. За какво става дума? Редовните доклади на ЕК повтарят от години една и съща мантра: Няма резултати! Понякога рефренът се съчетава със снизходителното "има политическа воля", понякога фразата отсъства, но България неизменно остава под наблюдение като непълноценна държава в ЕС.

В началото на мониторинга Брюксел се радваше на законодателни и структурни промени, защото очакваше, че с тях се създават предпоставки за борба с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. После обаче започна да се мръщи, че законите стават все по-строги, силовите структури - все по-раздути, а резултатите - все по-ялови. Премина се от завоалирани към откровени подсказвания, че към затвора трябва да се отправят босове на организираната престъпност, бивши и настоящи министри, магистрати и други висши функционери, отговорни за мафиотската безнаказаност в държавата. Правителството на Станишев четири години си умиваше очите с делата срещу Митьо Очите и братята Маргини, а Борисов се опитваше да мине тънко с "братя Галеви", настоявайки, че това са първите птички, след които ще дойде пролетта на българското очистване от престъпността. На практика и двамата бивши премиери се стремяха само да печелят време, за да избутат мандатите си без сблъсъци с подземния свят, който им се бе качил на главите.

Зинаида Златанова е много добре запозната както с хитруванията на българските власти, така и с недоволството на Еврокомисията, която виждаше, че я лъжат арогантно, но не можеше да си позволи остър език. Тъй като пое представителството на ЕК в София в неприятната 2008 г., Златанова трябваше да превежда на управляващите



какво означава етикетът "системен проблем",



лепнат им тогава от Брюксел. Наложи се да им каже, че това е възможно най-лошата оценка, според която цялата ни система е прогнила, щом не е способна да се справя с проблемите дори когато са й посочени отвън. Вече като член на правителството Златанова е от другата страна на барикадата и няма как властите да се оправдават с проблем в комуникацията с Брюксел. Предишните две правителства се преструваха на неразбиращи, когато не им допадаха европейските критики. Понякога еврократите им прощаваха, защото смятаха България за нов член на ЕС, който се нуждае от време, за да синхронизира понятийната си система. Но сега Орешарски няма такова извинение. Освен това подготвяното в момента Споразумение за партньорство на България с ЕК обвързва съдебната реформа с общото финансиране на държавата от ЕС. През 2016 г. ще има преглед на изпълнението на ангажиментите и ако разбойниците продължават да шетат безнаказано, парите от Брюксел ще секнат.

За да се предпази от тази надвисваща заплаха, България трябва да направи едно-единствено нещо - да покаже, че разбира смисъла на върховенството на закона. За целта правоохранителната и правораздавателната система трябва да заработят по-смислено и да потърсят сметка на поне няколко именити разбойници, включително и такива, които са заемали висши постове в държавата. Тогава ще проличи, че е имало смисъл Орешарски да се яви на поправителен в изпълнителната власт. Иначе е обречен този път стрелите от Брюксел да го пронижат фатално в ахилесовата пета.