Преди ден настоящият министър на икономиката заговори за състоянието на енергетиката, като умело вплете темата за катастрофа на държавата при нови избори. Описа енергетиката като стая с барут, в която той, видите ли, се разхождал със запалка в ръка.

"Потънем ли ние, потъваме всички" - заяви драматично, което в контекста на изказването звучеше като закриване на държавата при падане на БСП, ДПС и "Атака" от власт. В редица изказвания по пресконференции и пред медиите други функционери на червената партия разпалено обясняват, че няма алтернатива на настоящото управление, че са или те, или ГЕРБ и друго няма, че протестите пречат да се решат социалните проблеми, че сме щели да изпуснем европейските фондове и т.н.

Ние бяхме свидетели на подобно говорене от деятели на управляващата ГЕРБ и по време на февруарските протести. И тогава се рисуваха апокалиптични сценарии за криза в енергетиката, за загуба на европейски фондове, за нарушаване на макроикономическата стабилност и неизпълнение на бюджета и други подобни.

Правителството на ГЕРБ всъщност падна от власт и страната беше управлявана 3 месеца от служебно правителство. Държавата не се закри, ситуацията в енергетиката не се влоши особено, нито социалните проблеми, които и без това са сериозни, се утежниха.

Всъщност катастрофичните мантри на властта са умели трикове за насаждане на страх от промяната с цел запазване на властта и ограничаване на гражданските протести. Те експлоатират естественото човешко желание за сигурност в своя полза. Затова нека помислим дали тези любими клишета на властта имат толкова сериозни основания.



Мантра № 1: Ако правителството падне, енергетиката се взривява



Ако министърът на икономиката се разхожда в стая с барут със запалка в ръка, то не ние сме изградили тази стая, нито сме я напълнили с барут. Не ние сме му дали запалката в ръката.

Изгради я правителството на тройната коалиция (под формата на БЕХ и неадекватна политика за възобновяеми енергийни източници) и същото това правителство съвместно с ГЕРБ я напълниха с барут (нека си спомним милиардите за проекта АЕЦ "Белене" и "Цанков камък", свръхпроизводството на електричество и неполучилите достатъчно публичност заключения за корупция и разхищение на публични средства в държавните енергийни дружества, отразени в докладите на Световната банка и Европейската комисия).

А запалката, г-н министър, грабнахте вие, когато ден след назначението си по същество се отказахте от изграждането на професионален и независим регулаторен орган, като започнахте лично да определяте в пресата дали токът да се вдигне или падне, без да имате правомощия за това.

Неуместният патос на министъра сочи, че той не е точният човек да управлява система под риск, каквато е енергетиката. Объркали сте се, г-н министър - ние имаме нужда от професионалист, който да управлява енергетиката позитивно, спокойно, професионално и в пълно съответствие със закона и европейските правила.

Освен това помня, че служебният министър на икономиката и енергетиката свърши за 3 месеца повече работа, отколкото двете правителства на тройната коалиция и ГЕРБ, взети заедно - прегледа обективно състоянието на енергетиката и го комуникира с обществото, осигури проверката от Европейската комисия (немислимо действие на прозрачност при правителствата на ГЕРБ и БСП), постави основите на нова методика за цената на енергията (която ще бъде основа на сега внесените законодателни изменения ). Тихо, кротко, без патос и идеологически клишета.

Затова, ако енергетиката се взриви, тя ще се взриви със или без настоящото правителство. Правителството на Орешарски с практиките си за непрозрачност, зависимост и съмнения за корупция едва ли може да направи нещо, с което да препятства процесите на инертност в енергетиката. По-скоро може да влоши ситуацията. Затова състоянието на енергетиката не е аргумент в полза на поддържане на живота на едно компрометирано правителство.



Мантра № 2: Ще изпуснем европейските фондове

Не мога да разбера защо едно служебно правителство да не може да договори с Европейската комисия рамката за европейското финансиране за България. При това последното служебно правителство вече започна процеса. Така че спокойно могат да продължат. Може би опасенията са, че договореното от служебно правителство няма да е угодно на партийните спонсори?



Мантра № 3: Протестите пречат за решаване на социалните проблеми



Тази мантра е особено цинична. Тя директно се подиграва с надеждите на над 40% бедно българско население, като се опитва да го противопостави на протестиращите - виждате ли, защото те протестират, правителството ще падне и рогът със социални благини, пазен в джоба на Орешарски, няма да се изсипе върху вас. И всичко това на фона на подхвърляне на трохи, като увеличаване на плащанията за майчинство и помощите за първолаците.

Господа, тези хора са бедни, но не са тъпи. Мнозина от тях добре съзнават, че вие нито можете, нито желаете да направите нещо съществено за трайно решаване на проблема с бедността. А проблемът с бедността е пряка последица от корупцията и безхаберното разхищение на публични средства от страна на няколко български правителства.

Точно в ограничаването на тези явления вие не сте никак силни. Показахте ни го с кадруването си (нека си спомним за ДПС и за министъра - дребен мошеник, източвал френска социална система). Корупцията е естествената ви среда на съществуване. При това в програмата на БСП и правителството "Орешарски" няма и дума за институционални механизми за ограничаване и разследване на корупционни практики и конфликт на интереси.

Няма изследване и анализ как индексът на корупцията на България се отразява на събираемостта на приходите (такъв анализ е правен от Европейската комисия относно събираемостта на ДДС и зависимостта е обратно пропорционална - колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-малка е събираемостта на ДДС, следователно, толкова по-малко средства за решаване на социални проблеми акумулира).

Най-корумпираната европейска държава няма независим и ползващ се с обществено доверие орган за борба с корупцията, обединяващ аналитични и разследващи функции, а парламентарните партии нямат и идея да въведат такъв. А председател на комисията за борба с корупцията е онзи, който няма да споменавам, защото го игнорирам.

Така че, господа управляващи, аз не храня илюзии, че вие ще решите социалните проблеми на бедното население. И ако им подхвърляте периодично някои и друг лев повече, със сигурност ще си го вземете двойно от тях чрез такси и създаване на пазарна среда, водеща до увеличения на цени на важни за тях стоки. Тогава защо да търпя едно неспособно правителство? Всъщност всеки ден с него е още един изгубен ден.



Мантра № 4: Ако правителството падне, ще се наруши макроикономическата стабилност



Тази мантра е явно несъстоятелна. Служебното правителство, каквото би било назначено при оставка на правителството на Орешарски, не разполага с парламент. Затова то не може да актуализира бюджети, да харчи неразумно и да емитира нови задължения.

Точно то няма как да наруши фискалната стабилност. При това служебното правителство няма стимул да пилее предизборно пари за чешмички и други подобни благини, разплатени на разни наши фирми и спонсори.



Мантра № 5: Новите предсрочни избори няма да доведат до нова алтернатива



Тази мантра е най-опасната. Благодарение на нея властимащите се възпроизвеждат, като елиминират всяка потенциална алтернатива. Тя е в основата на реактивното гласуване за "по-малкото зло", което води до автоматичната смяна на една корумпирана и безнравствена партия с друга, също толкова корумпирана и безнравствена. И кръгът се затваря.

Преведена на битов език, тя означава: "Ние сме лоши, неспособни и неморални, но, моля, не ни сменяйте с другите също толкова лоши, неспособни и неморални". Така ли? И защо? И какво, като дойдат "другите лоши"? Нека дойдат! И тях ще ги свалим.

Всъщност парламентарните партии яростно се опитват да ни убедят, че нямаме алтернатива, за да нямаме алтернатива. Но мен не ме е страх от предсрочни избори. Ако трябва, ще гласувам многократно и ще намеря алтернатива.

Протестите ни дадоха най-важното - надеждата, че ще се роди новото дясно и новото ляво, основано на образовани и нормално мислещи хора с приемлив морал (чудеса не очаквам, просто нещо нормално). И ако всички повярваме, че има алтернатива - тогава наистина ще имаме алтернатива.

Затова аз вярвам, че ще намерим алтернатива, и не ме е страх от предсрочни избори. И когато дойдат, ще гласувам с разума си, без да си правя сметки дали една или друга малка партия ще влезе в парламента и дали гласуването за нея няма да "разпилее" гласа ми. Глас, даден в полза на един по-почтен субект, не е разпилян. И няма да пресмятам кое зло е по-малко - ако е зло, голямо или малко, няма да гласувам за него.