"Никой не може да постави Русия на колене."

Владимир Путин

"Като на тежко болен на Русия никой не й казва истината."

Виктор Ерофеев



Своето обобщение Владимир Путин направи, след като изби с газ 118 невинни заложници. Акцията бе назована "спасителна". После се оказа, че е "назидателна". Целта била да не бъде унизено руското величие. Поради тази причина властите крият с какъв газ са изтровили хората. Държавна тайна. Вече пети ден лекарите не знаят как да лекуват пациентите си. Казват, че поради тази причина броят на загиналите може да се увеличи. Въпреки "освобождението" тези хора си остават заложници. Сменени са само мястото и похитителите: вместо театър - болница, вместо полудели чеченци - полудели руски държавници.

"Никой не може да постави Русия на колене." Така е. Непосилно е да бъде вдигната тази страна до такова високо положение. "Русия е свинство", казва подпийналият стар сладострастник Фьодор Карамазов и тази реплика като че ли най-подхожда за днешната ситуация.



Избиха хората, които уж бяха тръгнали да спасяват,



не казаха на близките къде да търсят "спасените" си роднини - едни ги намираха в болници, а други - в морги. Оплетоха се в лъжи от самото начало - според свидетелските показания на оцелелите българи похитителите въобще не са започвали да разстрелват заложници, така че припряността на акцията е била излишна. Продължиха с лъжите до самия край - преди 2 дни руският посланик Титов каза, че бил използван обикновен анестезиологичен газ.

Няма нужда да се изреждат всички останали факти и противоречия, които вече бяха дискутирани надълго и нашироко. Общото усещане от цялата случка е отвращение. Още повече че политиците - и руски, и български, и западни, побързаха да си отдъхнат с облекчение: "Много успешна акция. Да направим коалиция срещу тероризма. Путин да взема Чечня, а Буш да влиза в Ирак."

Всеки месец от безсмислената война в Чечня загиват 100 руски войници. За Путин обаче е въпрос на държавническа чест да води тази война - "Никой не може да постави Русия на колене".

Когато питаха Джордж Буш защо толкова много иска да напада Саддам, той отговори: "This guy tried to kill my Dad."* Преди няколко месеца президентът на най-голямата свръхсила едва не загина, като се задави с бисквитки, докато зяпал бейзбол по телевизора.

Луда история. От тези хора и от техните решения зависи нашето бъдеще.



Това звучи хипарско, но е доста по-различно



Днес усетът за ускореността на времето, за остротата на абсурда и за злополучния край е далеч по-реален от безгрижието на 60-те. Случката в московския театър е поредното трагично доказателство. Тя не е просто инцидент и не може да бъде забравена след време. Тя е поредният инцидент, който ще бъде последван от други подобни и който вече е предхождан от няколко такива. На практика това е война, която набира скорост, но някак си е вплетена в ежедневието. Без да преобръща радикално живота, както се случваше при старите войни. Уж всичко си е както е било, но вече не е същото. Същевременно това е война без кауза и без ясно определени врагове. Нищо не може да се разбере. Само се усилва тревожността, че във всеки един момент можеш да включиш телевизора и да наблюдаваш на живо собствения си свършек.

В началото започнах с два цитата - от руския президент и от един руски писател. Исках да опиша противоречивостта на руската ситуация. Сега си давам сметка, че те могат да се отправят до ситуацията въобще.

------------

* Този тип се опита да убие тати.