Когато някога Хърбърт Уелс написал "Машината на времето", това била чиста проба научна фантастика. Когато през 1960 г. се появила първата филмова екранизация на романа (реж. Джордж Пал), не изглеждало чак толкова фантастично: следващата пролет Гагарин летя в Космоса. 42 години по-късно вече е факт и първият космически турист. Само с времето оправия няма.

Режисьорът Саймън Уелс е правнук на Хърбърт Уелс. Семейното начинание изглежда обещаващо. Темата е вечна, а в главната роля е Гай Пиърс, който игра смазващо добре в "Поверително от Ел Ей" и алтернативния "Мементо". Джеръми Айрънс е лошият. Филмът е къс и високобюджетен (горе-долу по милион долара на минута екранно време). Попзвездичката Саманта Мамба явно не е никаква актриса, но е екзотична и секси и кой пък е казал, че трябва да играе?

Не е трудно да си спомните филмите, на които "Машината на времето" ви прилича. Тя е едновременно "Планетата на маймуните", "От ада" и "Междузвездни войни", само че с по-евтини декори. Дори Пиърс прилича на Джони Деп (От ада"). Дори Мамба е облечена като Естела Уорън (от "Планетата..."). Дори за миг не можем да се отървем от усещането, че гледаме римейк.

Сюжетът на Уелс е доста по-дълбок, отколкото филма на внука му. В него иде реч не толкова за любовна история и за това да прекосиш 800 000 години между две мигвания на окото, а за невъзможността да разместиш миналото и напълно реалната възможност да диктуваш бъдещето. "Машината на времето" обаче само мимоходом отбелязва това в една-две трескави реплики на Пиърс, залутан в евтини визуални ефекти.