Джейн Остин е сред задължителните автори в Холивуд. След многочислените екранни адаптации на "Гордост и предразсъдъци", "Ема" и трите на "Разум и чувства" (едната от които бе обсипаната с "Оскари" версия на Ема Томпсън и Анг Лий), дойде ред и на по-малко известния "Мансфийлд Парк". В него Остин е същата: ренесансова феминистка. Героините й са мислещи създания по времето, когато основното занимание на жените е да се въртят по паркета в белезникави рокли, увлекли в ритъма на валса вдървени кавалери. Не че в "Мансфийлд Парк" баловете липсват. Но са вплетени в един по-сложен и по-дълбок контекст.

Франсис О'Конър ("Изкуствен интелект") играе бедната братовчедка Фани, изпратена за отглеждане и цивилизоване в имението "Мансфийлд Парк". Девойката е особнячка, но несъмнена умница и хубавица. Неин роднина и обект на желание е неузнаваемият Джони Лий Милър - видял и по-бурни времена като съпруг на Анджелина Джоли в живота и наркоман с прякора Улавия в "Трейнспотинг". Тук носи жабо, бакенбарди и говори изискано. Техният романс се преплита с разни други любовни истории, изневери, сватби и погребения. Ембет Дейвиц, изящното създание от "Списъкът на Шиндлер", Алесандро Нивола и драматургът Харолд Пинтър също участват в живота на имението.

"Мансфийлд Парк", режисиран от жена, е близък по дух до ювелирните костюмни драми на тандема Мърчант и Айвъри ("Остатъкът от деня", "Хауърдс Енд"). Считайте го за комплимент.