Ако тази приказка нищо не ви говори, значи не само че сте прости, ами и че не сте чели вчерашния "Труд". Там пише, че при евентуален военен конфликт със Сирия България може да окаже логистична помощ. И още, че най-подходящ логистичен хъб за зареждане е летище Сарафово. Вече сме се били включили така за зареждане на самолети цистерни по време на операцията в Ирак през 2003-а. Помня, тогава учителки от околността протестираха, помня, миналата година пак там бумнаха бомба терористи срещу израелски граждани... Хъб не е пъб, уви! - само това схвана прелитащият от тия интифи! И че пак ще има мироналагаща пукотевица наблизо, а ние ще сме логистиката... Според "24 часа" военната мисия срещу Сирия щяла да копира мисията в Косово. Според "Преса" пък щяла да копира подобната в Либия. "Монитор" цитира какво казал за въпросната работа сенатор Джон Маккейн. Изразил пълна убеденост, че режимът на Асад носи "отговорността за този ужас". И че "няколко крилати ракети ще оправят положението". Интересно е, че експертите, които са на място в Сирия, още не са изразили "пълната си убеденост". Едва ли има нужда да изразяват нещо, след като работата е вече задвижена, а този филм сме го гледали баре пет-шест пъти досега.

Ние като хъб по-скоро е хубаво да гледаме себе си, съветват умни хора, цитиращи приказката за атовете и магарето. И намекващи още, че не сме сред атовете. Затова поглеждаме себе си, примерно дописката в "Преса", че шивачки от "Интендантско обслужване" в Калофер не били вземали заплати от месеци. А работят по 9 часа дневно. Шият за армията. И те хъб го играят значи. Или да погледнем дописка в "Труд", която казва как нашите бежански лагери вече са препълнени. Четем от кои страни са бежанците - Сирия, Ирак, Афганистан... Все страни, гдето "няколко ракети оправят положението".

И хрумва ни, че на български хъб не се римува с пъб, ами с тъп! Още с ръб, скръб - такива работи...