След като разбра, че Бойко Борисов си е направил профил във "Фейсбук", за да общува пряко с народа, жена ми пощуря. Но тъй като бе убедена, че компютърът хвърля ток и убива на място, посочи ми го от безопасно разстояние и заповяда:

- Сядаш и ми правиш профил във "Фейсбук"!

И преди още да успея да извадя лъжицата с таратор от устата си, жена ми влетя в спалнята и ожесточено започна да се облича. Интересно дали си мислеше, че за "Фейсбук" се подават документи и ще трябва да излизаме навън.

- Гълъбче, няма нужда да слагаш тая къса рокля и да се гримираш - казах с благ и предпазлив тон, сякаш се обръщах към душевно болен, който стиска врабче, - профилче във "Фейсбук" ще ти направя ей сега, без да излизаме.

Тя се обърна и ми прати две пневмонии с поглед.

- Верно е това, дето го казва мама за тебе!

Добре знаех какво казва мама за мене, но въпреки това реших да попитам, ей така, от чисто любопитство, да не би случайно да е казала и нещо ново.

- Че си адски прост, това казва!

Не, нищо ново.

- Нали ми трябва снимка за профила - продължи жена ми, - да не искаш Бойко да ме гледа с тоя пеньоар и с това негримирано лице.

- Ми, що - реших да се обидя, - аз как те гледам така?

Но плахият ми опит за революция бе посечен моментално.

- Грозна ли ме наричаш?

Както повечето случаи, в които разговарях с жена си, така и сега, нямаше какво да кажа. Затова покорно взех дигиталния фотоапарат и докато жена ми отчаяно се опитваше да изглежда съблазнително на фона на секцията в хола, направих дузина снимки, които после прехвърлих на компютъра.

- На тая си ме направил да изглеждам дебела - заразглежда работата ми тя, - на тая съм грозна, виж ми косата тука, все едно не е прическа, а гнездо... - не разбирах защо жена ми обвинява мен за начина, по който изглежда, но реших да си замълча, винаги правех така и живеехме в пълна хармония - А! Ето тази - посочи една снимка, точно като всички останали, - тука съм перфектна!

Отворих "Фейсбук", регистрирах жена си и открих профила на Бойко Борисов.

- Ето го - възкликна тя и се загледа замечтано в снимката му, наложи се да се изкашлям, за да я върна в реалността - Така, пиши - заповяда ми - "Бойко, никой не те разбира, само аз, да пием по кафе".

Изпратих съобщението и зачакахме. Минаха два дни, но Бойко не отговаряше.

- Много сме зле - внезапно каза жена ми, сякаш това бе план и на двама ни, - той нали постоянно се ядосва, снове насам-натам из парламента, а ние му предлагаме кафе, та да си вдигне кръвното допълнително. Я пиши - "Бойко, никой не те разбира, само аз, да пием по сок от бъз на терасата ми" - и ме погледна изпитателно - Ясно ти е, че като дойде, ти си чао поне за няколко часа, нали?

Ясно ми беше, но Бойко не идваше. Не само това, ами и не отговаряше. И така цял месец - сокът от бъз стана на оранжада, на фреш, на газирана вода..., като с всяка промяна жена ми ставаше все по-нервна, а това директно рефлектираше върху мен. Не че преди манджите й бяха страхотни, но усещах в тях поне щипчица любов. Сега гневът й сякаш се предаваше на яхниите и с всяка хапка усещах как ме ненавижда все повече и повече, сякаш аз бях виновен, че Бойко не й отговаря. В края на втория месец вече не се издържаше, затова една вечер влязох във "Фейсбук" профила си и написах - "Г-н Бойко, моля ви, пишете на жена ми, вкъщи не се трае!"

На другия ден Бойко ми беше отговорил. С усмивчица. На жена ми обаче - нищо. Ето това са българските политици - винаги изслушват проблемите ти с усмивка, но после не правят нищо, за да ти помогнат.