|
| ---- |
Лъскави физиономии се размърдаха сконфузено в креслата. Един си разля течността, минаваща за кафе, върху папчица с лилав печат "Адски секретно". Носеха се синкави пластове парфюми и афтършейвове. Основно "Калвин Клайн". От напрежението някой приглушено подпръцна. Ароматът на Калвин се засили.
- Кхм... - престраши се Секретарят по тайните операции. - Нещастен случай, сър. Всичко - планирано до най-дребния детайл. Нашият човек трябваше да избяга от нашите хора през задния вход, докато нашите хора се гърмяха с другите наши хора отпред. Оказало се обаче, че заден вход няма - архитектът забравил да го включи в проекта. Тогава нашият човек с брадата викнал на нашия човек с пищова: "План Б!". За нещастие девизът на командата бил "Ако план А се провали, стреляй, без да мислиш!" и онзи вдигнал пищова и го гръмнал. Това е.
- Станалото станало... - обади се Секретарят по Преизбирането, - но има и добра страна. Тълпите ликуват, медиите запенени, рейтингът расте. Онези лалугери - републиканците - не смеят да гъкнат. Трябва да ковем пироните, докато са студени, нали така се казваше...
- Да, да - нацупи се Държавният Секретар, - ама външната политика отиде на кино. Каква реч ми бяха приготвили за случая! За нестихващата борба, за титаничните усилия... Как ще поведем свободния свят в редичка зад нас, как ще смажем, изкореним, затрием, съсипем... Обичайната боза. Кого да убеждавам сега, кого да повеждам на борба със заплахата, като заплаха няма? Ех, какви времена бяха... Само като кажех "Бин...", всички застиваха страхопочитателно...
- Хм, то пък една заплаха... - подхвърли Секретарят по Заплахите, - изтъркана като 4-тата серия на "Рамбо". Кой ли вярваше...
- Как тъй изтъркана! - запротестира Шефът на ЦРУ. - Най-брилянтната тайна операция на всички времена! Освен това смеят ли да не вярват!
- Смеят, смеят - обадиха се няколко едновременно. - Чети вестници, драги, не мухлясали доклади и клюки от секретарките. Една инсценировка не можахте да организирате като хората...
- Без заплаха не може! - въздъхна тежко Секретарят по Отбраната. - Ама няма...
- Има - тихо се обади едно човече с тъмни очила от тъй наречената секретна служба, че никой не му знаеше името. - Ето списък на възможните кандидати: Лин Баден, Дин Гаден, Бил Даден...
- ...Бил Клинтън... - подхвърли някой. Разнесе се ситно хихикане.
- Аз ще замоля колегите... - надигна се Държавният Секретар, силно зачервен.
- Майтап де, майтап! - развикаха се другите. - Сядай да чуем по-нататък...
- Малък проблем имаме с името на организацията на евентуалния кандидат - продължи все тъй тихо човечето, разлиствайки тъмно свръхсекретно тефтерче. - Някакви идеи?
Настъпи напрегнато мълчание.
- Ал Скарида! - провикна се триумфално Шефът на ЦРУ. Изгледаха го с презрение.
- Млъкни бе... интелигент... - каза някой равнодушно. Мълчанието се сгъсти.
- Кел Файда! - внезапно каза девойката, разнасяща поднос кафе и сандвичи.
Всички се стреснаха.
- Интересно... - оживи се Президентът. - А какво означава?
- Не знам - каза девойката, - но ми звучи фъкинг куул.