"Постигнали сме разумния компромис - от една страна, да се ограничи максимално корупцията, от друга страна - да не затрудняваме административно органите, които извършват обществените поръчки, и най-важното - да може малките и средните фирми да участват в обществени поръчки" - така вицепремиерът Даниела Бобева описа накратко двумесечната работа по гласуваните от кабинета в сряда промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). За това време бяха обсъдени повече от 290 предложения от синдикати, неправителствени и браншови организации и възложители. Ще постигнат ли промените очаквания ефект за повече публичност и намаляване на порочните практики в държавните търгове и на цената на какви компромиси?

През 2012 г. са били сключени 20 946 договора за възлагане на обществени пръчки за общо 5 969 449 257 лв. Близо един милиард лева от тези пари се отклоняват. Такава е сумата, която според данни на Центъра за борба на корупцията (БОРКОР) всяка година "изчезва" при организирането на държавните търгове. Само за последните четири години са организирани поръчки за близо 31 млрд. лв., което е 10% от БВП.



Компромис № 1



Именно от БОРКОР е дошла идеята за един от новите текстове, на който авторите на промените в ЗОП разчитат за повече прозрачност при търговете. От началото на следващата година всички възложители ще трябва да публикуват цялата информация по сключените договори - протоколи на комисиите, решенията, договорите, контрактите с подизпълнители и извършени плащания. Връзка към тази информация ще има и от сайта на Агенцията за обществени поръчки. В момента информацията за търговете е оскъдна, тъй като включва решенията за обявяване на поръчката и за избор на изпълнител. Въпреки изявеното желание за повече публичност на информацията за търговете, авторите на проекта са оставили все пак вратичка за ограничаване на част от нея. Според новите текстове, ако изпълнители заявят пред възложителя, че част от информацията в документите е тайна, тя може да бъде заличена от сайта на възложителя. Така, независимо че става дума за публични средства, част от информацията за тези, които ги усвояват, може да се окаже скрита.



Комромис № 2



Една от промените, която беше приета много добре от експертите в различните браншове, беше част от поръчките да се възлагат задължително на подизпълнители. Целта е и по-малките фирми да имат достъп до държавните пари. Оказва се обаче, че това е само пилотен проект и се отнася за поръчките за строителство на стойност над 2.64 млн. лв. За останалите той няма да важи. С него държавата задължава спечелилите търгове за строителството да възлагат между 30 и 70% на подизпълнители. Те, от своя страна, няма да могат да сключват договор с трета фирма.

"Така ще се избегне порочната практика на един договор да се накачват няколко фирми, които взимат комисиони, а истинският изпълнител да не получава нищо", коментира един от авторите на проекта - Георги Йончев от дирекция "Икономическа и социална политика" към Министерския съвет. Договорът с подизпълнителя ще трябва да се обяви до 5 дни след сключване на контракта за поръчката. Също така в търговете няма да могат да участват фирми, които не са се издължили към подизпълнителите.



Компромис № 3



По време на обсъждането на промените основният дебат е бил около праговете, при които ще се прилага ЗОП. Според Георги Йончев големите фирми са лобирали за вдигане на прага. "Колкото е по-висок, толкова по-бързо се харчат парите", обясни той. Малките пък смятали, че така само големите ще вземат поръчки. В крайна сметка се е стигнало до компромис и оставили сегашните прагове за държавните търгове. Процедурите по закона ще се прилагат задължително за доставки, услуги и конкурс за проект - равни или по-високи от 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - равни или по-високи от 132 000 лв. Възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по ЗОП и условията и реда за възлагане на обществени поръчки чрез публична покана при поръчки на стойност без ДДС за строителство - под 60 000 лв., за доставки или услуги - под 20 000 лв.



Компромис № 4



Въпросът за участието на експерти, които са подготвяли методиките за оценка, в обществените поръчки е бил другият спорен въпрос, по който е постигнат компромис. Първоначално подобна възможност е била забранена, но по настояване на екоминистерството това ще се промени. Темата е била обсъждана и на последното заседание на правителството. Предвижда се да бъде записано, че експерти, които са писали методиките за оценка, могат да участват в тръжните процедури. Това ще е възможно, ако техническата спецификация, която те са подготвили, е била променена на по-късен етап.

С новия проект се променят и текстовете, засягащи изработването на методиката за оценка на офертите. Изрично е записано какво трябва да съдържа тя, за да няма тълкуване и различни практики при отделните възложители. Забранено е в методиката да се определят показатели за оценка на офертите, които нямат нищо общо с обществената поръчка. Също така не се разрешава разсроченото плащане по проектите да бъде ключов критерий в методиката. Той обаче може да бъде добавен по-късно в договора между възложителя и изпълнителя.



Компромис № 5



Един от най-спорните текстове в новия закон е за правата на кооперациите за хората с увреждания. В първоначалния вариант на проекта се предвиждаше за тях да има т. нар. запазени поръчки, в които не могат да участват други компании. За такива ще се обявяват поръчките за стока или услуга, която се произвежда или извършва от такива предприятия и е включена в специален списък на Министерския съвет. Също така за кооперациите няма да може да се определят критерии за подбор.

Тези текстове също са предизвикали дебат сред министрите. Те са изразили притеснение, че ако за запазените поръчки няма кандидати сред специализираните предприятия, това може да блокира провеждането им. Затова е било решено до запазените търгове да се допускат и други фирми. С предимство обаче ще бъдат кооперациите.

По думите на Мариана Славкова от дирекция "Икономическа и социална политика" няма опасност да се злоупотреби с тези организации, каквито практики имаше в миналото, защото вече съществуват много строги критерии за регистрацията им. Георги Йончев също е категоричен, че това няма да наруши конкуренцията, тъй като подобни структури печелят в момента поръчки за около 500 хил. лв.

Дали така предложените промени в ЗОП ще минат без други сериозни компромиси в Народното събрание, ще се види следващия месец. Въпросът е постепенно да не се забрави първоначалната идея на закона - намаляване на корупцията и повече достъп на малките фирми до държавните търгове.



-------Кабинетът се заема с "брокерите" в търговете-----

След промените в Закона за обществените поръчки правителството ще се заеме с т.нар. брокери при държавните търгове. Очаква се кабинетът да увеличи таксата за обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Така ще се ограничат случаите на умишлено блокиране на държавни търгове от т. нар. брокери. Това са фирми, които са превърнали в бизнес изнудването на възложители и изпълнители чрез обжалване пред КЗК. Засега се предвижда да остане възможността освен през комисията търговете да могат да се обжалват и пред тричленен състав на ВАС.



-----Електронните медии отново извън закона-----

Кабинетът "Орешарски" ще е поредното правителството, което отказва да включи електронните медии в обхвата на Закона за обществените поръчки. Този въпрос въобще не е бил дискутиран при подготовката на проекта. Така властта си запазва възможността да раздава пари за реклама без конкурс само на "удобните" й медии. Милиони левове бяха раздадени на "нашите" телевизии и радиа по време на правителствата на тройната коалиция и на Бойко Борисов. Авторите на законопроекта са отхвърлили предложението всяка обществена поръчка да бъде съпроводена задължително и с публикация в печатно издание.