Тревожните новини около задаващата се вълна от хора, които бягат от бъдеща война в Сирия, тези дни нарастват като цунами. През последната седмица потокът от сирийци към България се увеличава и тук вече има 1400 души, а според прогнозите на вътрешния министър Цветлин Йовчев България очаква между 6000 и 10 000 души до края на годината. Това по думите на военния министър Ангел Найденов би струвало над 10 млн. лв. Перспективата е потресаваща в икономически и хуманитарен аспект, като се има предвид подготовката на институциите в момента. Какво прави държавата в тази ситуация?

Президентът Росен Плевнелиев в прав текст заяви, че управляващите изпитват трудности да приемат дори сериозна група, камо ли вълна от бежанци. Военният министър Ангел Найденов съобщи, че тече спешен оглед на военните имоти по южната граница, за да е ясно за колко време няколко пустеещи казарми могат да се превърнат във временни центрове за настаняване на имигранти. Очевидно ще се действа по примера на военното поделение в центъра на Харманли, което беше ремонтирано през зимата за около 200 хил. лв., за да може да поеме 1000 души. Там вече ще могат да се опънат палатки, прокарани са ток и вода, ремонтирани са три сгради - КПП, пункт за раздаване на храна и административен щаб. Ремонтът обаче предизвика недоволство сред местното население и кмета на града Младен Лисков, който предвеща мрачно бъдеще на общината, ако там бъдат настанени бежанци. Сега тези бежанци са вече сигурна реалност, въпросът е къде ще денем другите 9000 души. На последното заседание на Министерския съвет бяха предвидени само 500 от тях и с тази цел бяха отпуснати 500 хил. лв.



Ни напред, ни назад



Проблемът е, че България не може да върне прииждащите от Сирия и други държави във военен конфликт, тъй като международното право забранява това. Единственият й шанс е да ги спира на границата. Такъв капацитет обаче очевидно няма, защото азиатци и африканци биват залавяни на какви ли не места в Югоизточна България. Някои сами правят всичко възможно да бъдат открити като групата, която преди седмица запали пожар само и само граничарите да я намерят. Други в началото на лятото бяха навлезли в такива непристъпни места, че успяха да ги извадят единствено с хеликоптер оттам с акция като от холивудски екшън.

Така че нелегалните имигранти просто влизат и тутакси искат статут на бежанци при залавянето им. Оттук започват техните права и задълженията на държавата ни. На тази категория бегълци се полага защита срещу дискриминация, изтезания и унижение, свобода на придвижване, достъп до съдебната система, здравно обслужване, достъп до основно и средно образование, право на социално подпомагане, право за наемане на работа. В НОИ и социалното министерство имат някаква готовност за финансиране на бежанци, но ако 10 000 души поискат да осъществят едновременно правото си на здравеопазване, образование и социално подпомагане, и тези институции ще се окажат пред голям проблем.

По закон България предлага четири вида закрила на чужденци - убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Първите три се предоставят на базата на индивидуална молба. Последната се дава с акт на Министерския съвет в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си поради въоръжен конфликт.

Затова е важно да имаме отговори на няколко важни въпроса: Когато говори за 10 хил. души, какво прогнозира вътрешният министър - единична или масова закрила? Агенцията за бежанците има ли готовност да даде съответен статут на всички тези хора? Наясно ли сме, че чужденец със статут на бежанец придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение единствено на правото да гласува и да членува в партия? Освен това има право да поиска да се събере със семейството си на територията на България, тоест роднините му да дойдат тук. Колко на брой биха били те?

Важно е да се знае, че чужденците, на които е постановена временна закрила, имат право да пребивават първоначално до една година, а след това този срок може да бъде удължаван. Те автоматично придобиват право на документ за самоличност, храна, подслон и облекло, медицинска помощ и др. Точно такъв поток от Косово спря правителството на СДС навремето. Дали и сега ще се стигне до такава дилема?



Възможната помощ е - помогни си сам



Дори прогнозите на министрите да се окажат верни и разходите по приемането на бежанския поток до края на годината да е само около 10 млн. лв., това освен сериозен разход е и принципен въпрос. Кой ще плати тези пари? Очевидно трябва да търсим подпомагане отвън. Най-реалната възможност е от Международния Червен кръст и от Червения полумесец. За каква точно помощ става дума, няма яснота.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева охлади надеждите с новината, че парите за спешни мерки на Европейския съюз са много малко - те били около 13 милиона евро за тази година, но от тях вече останали само 2-3 милиона. Другите били вече разпределени за Гърция, Италия и Малта. С две думи - докато правителството се огледа, ще свършат и онези 2-3 европейски милиона и България ще трябва сама да покрие разноските на бежанския поток. Страната обаче можела да ползва техническа и оперативна помощ от "Фронтекс", успокои Георгиева. Става дума за това, че можем да поискаме екипи, които да дойдат тук да помагат както в охраната на границите, така и в регистрацията на бежанци.

Военният министър е оптимист, че може да се засили контролът по границите и да се проведат интензивни разговори с Турция и Гърция. Малко късно прозрение, като се има предвид, че отдавна е известно как Гърция ограничи потока към територията си, включително със стена, а Турция на драго сърце пропуска бягащите от Сирия именно към България, защото иначе биха останали на територията й. От думите на вътрешния министър става ясно, че има и трети вариант - да се затвори границата, който обаче бил крайно нежелателен.

На фона на стряскащите прогнози парламентът е извън времето и пространството, а президентът засега не е преценил, че е необходимо свикване на Констултативния съвет за национална сигурност. И докато му дойде времето, всеки ден по стотина души минават в България, нищо че вътрешният министър ни уверява, че границата се пази добре. Въпрос на сто дни е онези 10 хил. да са тук. Като знаем каква е готовността на властите и как функционира управлението им, ефектът ще е в пъти по-тежък.