Руският президент Владимир Путин определи вчера като лъжа изявление на държавния секретар на САЩ Джон Кери пред Конгреса, направено по време на дебатите за евентуална военна атака над Сирия. Путин се изказа на заседание на Съвета по правата на човека. По думите му конгресмен попитал Кери дали има членове на "Ал Кайда" в зоната на конфликта, на което Кери отговорил: Не. "Лъже, и знае, че лъже. Това е печално", каза Владимир Путин и допълни, че в момента в Сирия действа групировката "Фронт на Ал Нуср", която е подразделение на "Ал Кайда", и властите в САЩ знаят това. Путин отново повторил, че не смята за убедителни обвиненията, че сирийските власти са използвали химическо оръжие. По думите му към такива действия се прибягва единствено при безизходица. Руският президент добави, че американският Конгрес не може да санкционира употребата на военна сила в Сирия, тъй като това се намира извън неговите компетенции. Това решение може да бъде взето само от Съвета за сигурност на ООН. Затова пряката намеса на САЩ в Сирия ще бъде смятана за агресия.
Преди това Владимир Путин заяви, че Русия може да одобри военна операция срещу Сирия, ако се докаже, че режимът в Дамаск е извършил атаките с химическо оръжие. Одобрението на Москва обаче ще дойде единствено през решение на Съвета за сигурност на ООН, добави той. В интервю за агенция АП и руския Първи канал Путин казва още, че Русия ще продължи да изпълнява договорите си за доставка на оръжие на Сирия. Русия няма да се намесва в каквито и да било въоръжени конфликти, категоричен е президентът на Русия.
Членовете на комисията по външни работи в американския Сенат постигнаха съгласие по текста на проект на резолюция, разрешаваща американска военна интервенция в Сирия. Документът забранява изпращането на сухопътни сили в Сирия. В него е заложен 60-дневен срок на военните действия в близкоизточната страна. Този срок може да бъде удължен еднократно с 30 дни в зависимост от обстоятелствата. Очаква се пълният състав на Сената и Камарата на представителите да започнат разглеждането й не по-рано от 9 септември. Министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл каза, че Франция, Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ и други в региона са важни партньори при евентуални американски действия.
Сирийският зам. външен министър Фейсал Микдад заяви, че режимът няма да отстъпи пред заплахите от военен удар, ръководен от САЩ, срещу страната му, дори ако избухне трета световна война. "Дамаск ще нанесе ответен удар не само по Израел, но също така и по Йордания и Турция, ако тези държави по някакъв начин вземат участие в евентуална военна операция срещу Сирия", заяви Микдад.
РАЗСЛЕДВАНЕ
Част от пробите, взети в околностите на Дамаск от инспекторите на ООН във връзка с твърденията за употреба на химическо оръжие, ще бъдат изследвани в Германия, пише в. "Зюддойче цайтунг". Според изданието Организацията за забрана на химическо оръжие е възложила тази задача на Научноизследователския институт по технологии за защита от бойни отровни вещества в град Мюнстер, провинция Долна Саксония. По-конкретно там ще се изследват фрагменти от бетонни конструкции и текстилни изделия, взети от районите, където се предполага, че са били употребени химически отровни вещества. ООН се е обърнала с молба към ФРГ първоначално да не разгласява резултатите от изследванията в института в Мюнстер, добавя "Зюддойче цайтунг".
Правителството е готово да затвори границите при мащабна бежанска вълна
Ако бежанският натиск от Сирия върху България стане прекалено голям, правителството е готово на краен вариант - затваряне на границите. Това стана ясно от изказване на премиера Пламен Орешарски на първия парламентарен блицконтрол върху кабинета. Орешарски изтъкна, че никой от партньорите на България не е поставял досега въпроса за участието ни в каквито и да било инициативи в региона и по тази причина дискусии по въпроса били безполезни на този етап. По думите му в създалата се ситуация България ще следи реакциите на съюзниците си и ще работи за общи позиции на ЕС и НАТО по кризата. "Най-адекватно решение би било едно обединение в Съвета за сигурност на ООН", посочи премиерът.
Малко по-късно по искане на ГЕРБ се проведе и изслушване на премиера по сирийската криза, което продължи по-малко от час. По предложение на БСП президентът Росен Плевнелиев беше поканен да присъства и да изложи позицията си по темата, но той не се появи. В изложението си Орешарски се задоволи с излагането на вече известните позиции на правителството по проблема. Той изброи три възможни сценария на конфликта - постигане на политическо или дипломатическо решение, операция на ООН или "коалиция на желаещите" около САЩ. Правителството подкрепя първия вариант и ще работи за него на предстоящата неформална среща на министрите на външните работи на членовете на ЕС във Вилнюс на 6-7 септември, на която ще се изработи обща европейска позиция, обясни премиерът.
Като основен риск за националната ни сигурност от конфликта Орешарски посочи евентуална бежанска вълна, която ще повлече със себе си влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, инфилтриране на радикални елементи и увеличени финансови разходи. По данни на правителството броят на бежанците у нас за първите 8 месеца на т.г. се е увеличил шест пъти в сравнение със същия период на 2012 г. - от 542-ма на 3448. Премиерът изреди приетите от кабинета на 30 август 11 мерки за противодействие на рисковете от кризата, сред които открои изработването на прогноза на бежанската вълна, подготовка за получаване на техническа и финансова помощ от международни институции и актуализация на плана за противодействие на тероризма. Приоритет ще е осигуряването на техническо съдействие с оглед на малкия ни опит в справянето с подобни ситуации.
Кабинетът се подготвя и за евентуална евакуация на български граждани при развитие на военен сценарий. И тъй като според Орешарски ЕС традиционно използвал Кипър като пункт за прехвърляне на свои граждани от региона, на 28 август е направена среща с кипърска морска компания, която евентуално да осигури необходимия транспорт. На 30 август пък е направен контакт с външното министерство на Никозия за съдействие при евакуация.
При последвалия дебат Жельо Бойчев от БСП попита какво прави правителството, за да се справи с последиците от евентуален ръст в цените на горивата и затрудняване на икономическите отношения със страните от региона. Орешарски призна, че на този етап не са предприети никакви реални стъпки. "Подготовката ни за момента е преди всичко аналитична, но ситуацията не предполага каквито и да било други действия", обясни той. Магдалена Ташева от "Атака" поиска да узнае кога и при какви обстоятелства ще се затворят границите, за да се спре влизането на екстремисти в България. И разкри, че по информация на "Атака" екстремисти купували коли от "Горубляне" и ги пращали зад граница, където се използвали за атентати. "Още от миналата седмица са предприети засилени мерки за сигурност по границата. В момента трудно ще премине какъвто и да било гражданин, без да бъде заловен", успокои я Орешарски. И добави, че като предпазна мярка настаняваните в приемните центрове бежанци се проверявали от службите за сигурност. По повод колите от "Горубляне" премиерът поиска по-конкретна информация и обеща тя да бъде проучена, когато я получи.
От ГЕРБ останаха недоволни от отговорите на Орешарски. "Това, което казахте, ние всеки ден го четем във вестниците. Дайте конкретни неща за това, което сте предприели", разкритикува го бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Според него премиерът си е замълчал за комуникацията с най-важната страна в случая - Турция, през която минава бежанският поток. "Питането, което сте отправили, е буквално от едно изречение. Ако искате конкретни отговори, подгответе си конкретни въпроси. Г-жа Цецка Цачева ще ви помогне", жлъчно му отвърна зам.-председателят на НС Мая Манолова. Орешарски успокоително каза, че за всяка една от заявените мерки кабинетът ще предостави публична информация. Недоволни останаха и от "Атака", които поискаха правителството незабавно да обяви, че страната ще спазва военен неутралитет, без да чака какво ще реши американският Конгрес, защото в противен случай рискуваме ответни удари и терористични атаки.
Малко по-късно по искане на ГЕРБ се проведе и изслушване на премиера по сирийската криза, което продължи по-малко от час. По предложение на БСП президентът Росен Плевнелиев беше поканен да присъства и да изложи позицията си по темата, но той не се появи. В изложението си Орешарски се задоволи с излагането на вече известните позиции на правителството по проблема. Той изброи три възможни сценария на конфликта - постигане на политическо или дипломатическо решение, операция на ООН или "коалиция на желаещите" около САЩ. Правителството подкрепя първия вариант и ще работи за него на предстоящата неформална среща на министрите на външните работи на членовете на ЕС във Вилнюс на 6-7 септември, на която ще се изработи обща европейска позиция, обясни премиерът.
Като основен риск за националната ни сигурност от конфликта Орешарски посочи евентуална бежанска вълна, която ще повлече със себе си влошаване на епидемиологичната обстановка в страната, инфилтриране на радикални елементи и увеличени финансови разходи. По данни на правителството броят на бежанците у нас за първите 8 месеца на т.г. се е увеличил шест пъти в сравнение със същия период на 2012 г. - от 542-ма на 3448. Премиерът изреди приетите от кабинета на 30 август 11 мерки за противодействие на рисковете от кризата, сред които открои изработването на прогноза на бежанската вълна, подготовка за получаване на техническа и финансова помощ от международни институции и актуализация на плана за противодействие на тероризма. Приоритет ще е осигуряването на техническо съдействие с оглед на малкия ни опит в справянето с подобни ситуации.
Кабинетът се подготвя и за евентуална евакуация на български граждани при развитие на военен сценарий. И тъй като според Орешарски ЕС традиционно използвал Кипър като пункт за прехвърляне на свои граждани от региона, на 28 август е направена среща с кипърска морска компания, която евентуално да осигури необходимия транспорт. На 30 август пък е направен контакт с външното министерство на Никозия за съдействие при евакуация.
При последвалия дебат Жельо Бойчев от БСП попита какво прави правителството, за да се справи с последиците от евентуален ръст в цените на горивата и затрудняване на икономическите отношения със страните от региона. Орешарски призна, че на този етап не са предприети никакви реални стъпки. "Подготовката ни за момента е преди всичко аналитична, но ситуацията не предполага каквито и да било други действия", обясни той. Магдалена Ташева от "Атака" поиска да узнае кога и при какви обстоятелства ще се затворят границите, за да се спре влизането на екстремисти в България. И разкри, че по информация на "Атака" екстремисти купували коли от "Горубляне" и ги пращали зад граница, където се използвали за атентати. "Още от миналата седмица са предприети засилени мерки за сигурност по границата. В момента трудно ще премине какъвто и да било гражданин, без да бъде заловен", успокои я Орешарски. И добави, че като предпазна мярка настаняваните в приемните центрове бежанци се проверявали от службите за сигурност. По повод колите от "Горубляне" премиерът поиска по-конкретна информация и обеща тя да бъде проучена, когато я получи.
От ГЕРБ останаха недоволни от отговорите на Орешарски. "Това, което казахте, ние всеки ден го четем във вестниците. Дайте конкретни неща за това, което сте предприели", разкритикува го бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Според него премиерът си е замълчал за комуникацията с най-важната страна в случая - Турция, през която минава бежанският поток. "Питането, което сте отправили, е буквално от едно изречение. Ако искате конкретни отговори, подгответе си конкретни въпроси. Г-жа Цецка Цачева ще ви помогне", жлъчно му отвърна зам.-председателят на НС Мая Манолова. Орешарски успокоително каза, че за всяка една от заявените мерки кабинетът ще предостави публична информация. Недоволни останаха и от "Атака", които поискаха правителството незабавно да обяви, че страната ще спазва военен неутралитет, без да чака какво ще реши американският Конгрес, защото в противен случай рискуваме ответни удари и терористични атаки.