С 3.4 на сто са нараснали разходите за труд на работодателите у нас за една година, показват предварителните данни на националната статистика за второто тримесечие. В тази графа попадат заплатите заедно с внасяните от работодателите данъци, както и вноските за пенсия и здраве. Там са и доплащанията под формата на добавки за вреден труд, премии, бонуси и др.

Най-сериозно е поскъпнал трудът в сектора на просветата, където увеличението е с 9.3%, но това може да се обясни с ръста на учителските заплати с около 8% средно от началото на годината. Сред рекордьорите е и туризмът с 9.1% по-скъп труд. През миналото лято обаче имаше масирани проверки в сектора, след като стана ясно, че там масово се укриват доходи и осигуровки с договори на непълен работен ден и това доведе до малко изсветляване на бизнеса.

В тройката по увеличение на разходите за труд влиза и държавното управление, където отработеният час е струвал с 8% повече, но от 1 юли м.г. има нова формула за изчисляване на заплатите на чиновниците, което доведе до тяхното увеличение. Увеличението в индустрията е с 3.8%, а в услугите - с 1.8%. Въпреки проблемите в строителството и в този сектор работодателите са плащали повече за труд с 4.9%. Там обаче заради наближаващия край на програмния период имаше сериозно строителство по инфраструктурни проекти, където плащанията са по-високи. Това е и един от секторите с най-много забавени заплати, данъци и осигуровки, част от които бяха платени след намесата на трудовите инспектори и данъчните.

Статистиката показва също, че увеличението на разходите за труд не е обвързано задължително с ръст на заплатите. Възнагражденията например са се увеличили средно с 3.2% спрямо второто тримесечие на 2012 г., докато останалите разходи са нараснали с 4.7 на сто. Това може да се приеме като аргумент в полза на работодателите, които твърдят, че административното увеличение на заплащането на труда като ръст на минималните осигурителни доходи и на минималната заплата води само до увеличение на данъчно-осигурителната тежест, а не до реално вдигане на парите на хората. Друго обяснение за по-високите разходи за труд са и съкращенията, особено на нискоквалифицирани кадри, което вдига средната работна заплата. Тя съответно намалява при повече наети в даден сектор. Доказателство за това са и данните за разходите за труд в секторите "култура, спорт и развлечения", които намаляват с 10%. Там обаче с горе-долу толкова е отчетен и ръст на осигурените - от 22 000 на 24 000. В бизнеса с недвижими имоти цената на труда е паднала с 5.6%, но осигурените там са нараснали от 135 000 на 147 000.

РЕКОРДЬОРИ

Като цяло в България разходите за труд са сред най-бързо растящите в целия Европейски съюз. През първото тримесечие на миналата година например ръстът бе с почти 7% и това ни нареди на второ място в ЕС след Естония. Като абсолютна сума обаче тези разходи продължават да са най-ниски в Евросъюза. Тенденцията продължи и през второто тримесечие на м.г. спрямо същия период на предходната 2011 г. Тогава работодателите е трябвало да плащат с 4.8 на сто повече за своите служители. Най-голям ръст преди година статистиката регистрира при търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети и при професионалните дейности и научните изследвания - съответно с 16.3% и 10.8%. За второто тримесечие на миналата година най-много се беше обезценил трудът в държавното управление, застрахователната дейност, производството и разпределението на електроенергия и горива и строителството - съответно с 0.5%, 2%, 3.9% и 2.1% надолу.