Над два пъти по-голямо обезщетение ще могат да получават още от 1 октомври служители на фирми във фалит, които не са си получавали заплати в последните месеци преди обявяването на несъстоятелност. НОИ ще може да изплаща на работници и служители до 1200 лв. на месец за начислени, но неизплатени заплати и други видове обезщетения за максимум 6 месеца, или общо до 7200 лв., решиха вчера депутатите с пълно единодушие. Досега обезщетението беше не повече от 1000 лв. на месец за 3 месеца или най-много 3000 лв. Разчетите показват, че до края на годината ще са необходими около 500 000 лв. допълнително над сегашния бюджет от около 2 млн. лв. Финансови трусове обаче не се очакват, тъй като във фонда за гарантирани вземания на работници и служители са натрупани около 240 млн. лв., а от 2005 г. до края на 2012 г. са изплатени по-малко от 4 млн. лв. на 2600 души. С откази са 627 или всеки пети, подал заявление.

Промените в закона за гарантираните вземания на работници и служители при фалит на предприятието, предложени от депутати от БСП, обаче на практика ще ограничат възможността на хората за достъп до парите, тъй като се затяга условието за дейност на фирмите. Те ще трябва да са работили поне 12 месеца вместо досегашните 6. В същото време остава връзката между правото на обезщетение от фонда и съдебното решение за обявяването на процедурата по несъстоятелност, което може да се забави и с години.

Още при дебатите на промените в социалната комисия работодатели и синдикати обясниха, че промените означават увеличеното обезщетение да се ползва от по-малко хора. Янаки Стоилов дори обеща да внесе промени, с които НОИ да плаща неизплатени заплати още преди съдебното решение за фалита, а после държавата да си ги търси от активите на фирмата. Имаше дори цяла работна група, която трябваше да реши как да се облекчи достъпът до фонда. Единствената допълнителна промяна обаче беше увеличението от 30 дни на два месеца на периода, в който работниците могат да подадат заявление във фонда. Оказа се, че голяма част от отказите са заради пропускане на този срок, тъй като работодателите масово не уведомяват служителите си за обявения фалит.

Един от вносителите - Георги Гьоков, обясни пред "Сега", че най-вероятно ще бъдат направени още промени, които да облекчат достъпа до фонда, но трябва да се подготвят много прецизно, за да не се отварят възможности за злоупотреби. "Има много интересни предложения, например КНСБ искат фондът да може да се използва и при временно затруднение на фирмите", коментира Гьоков.

НАКАЗАНИЕ

Основният аргумент да се затегнат условията за възстановяване на неизплатени заплати от фонда беше, че той може да се използва за злоупотреби. Според подуправителя на НОИ Весела Караиванова тенденцията фирми да вдигат заплати, без да ги плащат в последните месеци на дейността си, за да ги поеме после фондът, била забелязана през 2011 г., когато излезли данни за предходната година, че средното обезщетение се увеличило от 1271 на 2001 лв. През 2010 г. обаче влияние оказа и увеличението на максималната сума - от 720 до 1000 лв. Дори самата Караиванова признава, че след направени промени в данъчни закони, които засилили контрола върху предприятия в затруднение, т.нар. контролирани фалити, подготвяни специално за източване на обезщетения, са били ограничени, а за 2012 г. средното обезщетение от фонда пада под 1100 лв. Затова не е ясно защо трябва да се наказват стотици българи, за да се спрат единиците, които биха злоупотребили с парите от НОИ, вместо да се мисли в посока по-добър контрол от държавата.