Актьорът Малин Кръстев е роден в София през 1970 г. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство" в класа на професор Елена Баева и професор Атанас Атанасов. Работи в Младежкия театър, театър "Сълза и смях", Театър 199. Играе в различни постановки като "Януари", "Тартюф", "Женитба", "Голгота", "Дванайсета нощ" и др. Става и водещ в телевизионното шоу "Господари на ефира". Преподава актьорско майсторство в младежка школа към Младежки театър "Николай Бинев".

-----

- Г-н Кръстев, как гледате на политическите брожения днес?

- Политическият хаос в тази държава сега взе своя връх. Двадесет и три години хората бяха унижавани и желанието да кажат "Стига!" ги извади на улицата. Мисля, че в България никога не е имало истински здрава демокрация. Всичко, което създаде тази олигархия, се срасна с тъмните сили, така наречените сиви кардинали, които тепърва започват да се явяват. Самото ни устройство на държавата в последните години направи политиците още по-големи циници. Те никога не позволиха да се създаде средна класа. Депутат преди много години ми беше казал, че най-лесно се управлява глупав и беден народ. Този цинизъм наистина взе връх. Постепенно бяха убивани българската култура и образование. За този интелектуален геноцид през всичките тези години аз подозирам, че най-лесното бе да смачкаш тези хора, които след време да струват колкото едно кебапче. Но като гледам новото поколение, май този план не успя. Тези, които излизат на протест, заедно с онези млади хора, които ще заминат в чужбина, и може би няма да се върнат, искат промяна, която да гарантира тяхното право на съществуване в тази държава. За съжаление някои читави хора в правителството ще станат жертва в тази патова ситуация. Не зная как тя трябва да се промени. Не зная какви интереси се обслужват, но е обидно да ни държат изкуствено бедни и съзнателно неграмотни.

- Но въпреки кризата театрите са пълни. Как си го обяснявате?

- Българинът по едно време говореше с телевизора си. Усещам как хората вече искат заедно да съпреживеят болка, чувство, смях. Искат да са заедно с една група от 700-800 души в салона и реално да се докоснат до мъдростта на Чехов или на Шекспир. Телевизорът по някакъв начин те прави самотник. Познавам много хора, които стоят по цял ден вкъщи и разговарят с телевизора. Сядат да вечерят и се разправят с политиците от екрана. Театърът е универсален и е способен да зададе верните въпроси. Историята не учи на нищо, само наказва за незнанието на уроците. А театърът е съвкупност от всички човешки страдания и уроци на историята. Актьорите сме глаголите на човечеството. Препредаваме общочовешки истини, които театърът съхранява в годините. Една истина от Шекспир може да накара зрителя да усети, че това, което се случва днес, е било валидно и тогава в друга политическа ситуация, в друга социална среда. И тези болки, и страдания, и страхове могат да бъдат преоткривани. Затова съм приемал нашата професия като мисия, като нещо, което ние препредаваме във времето, а не колко съм интересен аз самият като актьор. Нашата професия не се работи, тя се живее. Това е хубавото на театъра, че във времето постановките израстват по един или друг начин. И затова с една роля може умно да помъдряваш с годините.

- През лятото имахте роля заедно с Джейсън Флеминг в снимките на психологическия трилър "Илайза Грейвс" с режисьор Брад Андерсън. Филмът е адаптация по разказа "Системата на д-р Тар и професор Федър" на Едгар Алън По. Как ви поканиха?

- Имах шанса, заедно с голяма група български актьори, да бъда 23 снимачни дни със сър Майкъл Кейн, сър Бен Кинсгли, Джейсън Флеминг, Дейвид Тюлис, Джим Стърджис, Брендан Глийсън и Кейт Бекинсейл. Те са впечатлени от българските актьори и целия снимачен екип, като присъствие, като професионализъм, като начин на работа. Двамата със Стефан Щерев (актьор в Сатиричния театър), като двойка партньори в този филм, мисля, че ни чакат много нови ангажименти. С нетърпение чакам филмът да излезе на големия екран. В края на сезона имах още един подарък. Постановката на Театър 199 "Самотният запад" на Макдона, с режисьор Влади Люцканов, където се срещнах с Ивайло Христов и младите колеги Мила Люцканова и Николай Луканов. Очаквам да е хитът на сезона.

- В момента участвате в подготовката на нова пиеса "Някои го предпочитат горещо". Доста хора са гледали филма, не е ли рисковано? Как би могъл Били Уайлдър да бъде репликиран или нещо ново ще бъде привнесено?

- Не мисля, че е толкова рисковано. Никой не е застрахован, пътят е доста сложен, ние още от края на миналия сезон сме започнали тази постановка. Амбициите са големи. Кирил Дончев пише авторска музика, т.е. няма да се ползва музиката от филма. Очакват се много танци, много песни, надявам се хората да се забавляват. Така репликата, надявам се, да стане добра.

- А вие коя роля играете?

- Тук съм в съвсем мъничка роля, ролята на милионера Осгууд Фийлдинг, който завършва филма с култовата реплика: "Никой не е съвършен!" Главните роли са поверени на Герасим Георгиев - Геро и младия колега Владимир Зомбори, който е гост от Театър "Зад канала". Шугър се изпълнява от Лили Гелева, млада актриса. Тя е доста любопитна и мисля, че ще се справи добре.

- Изявите си в театъра или киното цените повече?

- Навсякъде обичам да се изявявам. Различно е като актьорска концентрация работа, като изказ. Театърът има своето очарование, своята магия. Киното има друг вид професионализъм, друг вид съсредоточаване, друг вид автентичност на присъствие. В театъра можеш да варираш от този в онзи жанр. В киното трябва да се стремиш към документалност на образа. Проблемите на българското кино са все още пишещите хора, но аз се радвам на всеки филм и сериал, защото това е трупане на опит и мисля, че вече се появяват стойностни продукти. Има и друг проблем. Преди актрисите се опитваха да станат кинозвезди - сега кинозвездите се опитват да станат актриси.

- А като шеф на школа как преценявате младото поколение?

- Водя школа към Младежкия театър вече шеста година и през октомври ще направим приемен изпит за новите кандидати. В началото малко се съмнявах дали ще успея, за мен те бяха от седящото пред компютъра поколение. Подозирах, че не са така чувствителни. Трябваше да направим кастинга, за да получа първите "шамари" от това поколение. Явяваха се деца, които те разплакват. Жестоко съм се лъгал. Това е много чувствително, интелигентно, интересно поколение. На петнадесетгодишна възраст се вълнуват от Маркес, Камю, Сартр. Опитвам се професионално да извървим дългия път към професията актьор. Бергман е казал: "Не е важно един актьор какво ще изиграе, а как ще го скрие." Винаги трябва да има една тайна у теб, тогава си любопитен за зрителя. Човек, криейки мъката си, криейки сълзите си, е много по-силен, отколкото да ги показва в кадър или на сцената. Много е сложна професията ни. А това е къртовски труд по 16 часа на ден. Постоянен стрес. Затова съм горд с децата. Те отсега знаят какво ги очаква. В момента младежи от тази школа завършват различните випуски на НАТФИЗ. Тази година се дипломираха четирима души - три в класа на Ивайло Христов, един в класа на Пламен Марков. И то имена, които тепърва ще се чуват като Нено Койнарски, Елена Телбис, Георги Гоцин, Пламен Андреев. Това се все актьори, излезли от тази школа. Наистина се задава страхотно поколение. Аз съм спокоен и обнадежден.

- Обикновено актьорите казват, че обичат да играят нещо, което им е близко. При вас как е?

- Винаги съм търсил предизвикателството.

- Тоест бягате от рутинното?

- Бягам, задължително. Това може да те вкара в рамки. Впоследствие едва ли не започваш да обслужваш масов вкус с определен тип персонажи. Това е най-бързата творческа смърт. Обичам крайните неща. Като си погледна биографията, играл съм от кучето в "Лазарица" на Йордан Радичков до Оливия в "Дванайсета нощ" от Шекспир, все постановки на Коко Азарян. Случвало ми се е любопитни режисьори да ми предлагат нестандартни роли и това ми помага да се чувствам като човек, който всеки ден се учудва. Коко Азарян казваше: "Спреш ли да се учудваш, махай се от професията!" То е като в любовта. Спреш ли да се учудваш на човека до себе си, значи си спрял да го обичаш.

- Може ли нещо да ви извади от ролята?

- Българският зрител все още не може да се научи да си изключва мобилния телефон в салона. Това е нещо, което ме вади от ролята. Също така и когато хора, случайно попаднали в театъра, се държат с нас като с голям телевизор, решават да си говорят с нас от залата. За такива неща съм спирал спектакъл. А на сцената от роля ме вади Ивайло Христов, много ме разсмива, ама ще се стегна. Има един спектакъл "Тестостерон", там мисля, че трудно стигаме до ролите и седемте актьори, но забавлението за зрителите и за нас е огромно. Никога не знаем как ще започне спектакълът, нито кога ще свърши.