:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,826,534
Активни 437
Страници 4,478
За един ден 1,302,066
Демоскоп

Светът не вярва на управниците си

Доверието в ключовите демократични институции е паднало до критични нива, сочи световното изследване "Гласът на народите"
Драматична липса на доверие в демократичните институции, националните и глобалните компании показват данните от тазгодишното световно проучване на общественото мнение "Гласът на народите". Доверието е критично ниско дори в неправителствените организации, профсъюзите и медиите. Изследването показа, че светът като цяло все по-малко вярва, че го управляват демократично.

Световното допитване на "Галъп интернешънъл" и "Енвайроникс интернешънъл" е по поръчка на Световния икономически форум в Давос. Проведено е от юли до септември 2002 г. и обхваща 36 433 граждани от 47 държави на 6-те континента. То е представително за мнението на 1,4 млрд. души по света. Анкетираните са били питани за степента на доверието, което имат в способността на 17 различни институции "да работят в интерес на обществото".

Хората по света имат най-ниско доверие в своите парламенти и големите компании. С най-високо ниво на доверие навсякъде се ползват въоръжените сили, неправителствените организации и Организацията на обединените нации.



Най-почитани в света се оказват армиите



На пръв поглед при твърде ниската степен на доверие в демократичните институции това може да звучи тревожно. В действителност военните дължат високата си позиция в класацията на напрегнатото положение в някои страни, сред които Индия, Израел, Пакистан и САЩ.

Двата региона, където на армиите се вярва най-малко, са Латинска Америка и Африка. Обяснението е, че и двата континента са пострадали от военни режими и граждански войни в неотдавнашната си история.

От пониженото доверие към традиционните институции се облагодетелстват най-много неправителствените организации, включително екологичните и правозащитните. Те са на второ място в класацията по доверие. Особено силно им вярват в Европейския съюз и Северна Америка.

Един от най-положителните изводи е относително високото мнение за ООН, дори сред американците. ООН получава мощно доверие в цяла Западна Европа и Африка. Най-малко вяра на световната организация имат в Близкия изток (Турция и Израел) и Латинска Америка. По степен на доверие ООН се изравнява с религиозните групи и църквите.



В средата - медии и правителства



Според гражданите медиите заслужават също толкова доверие, колкото и националните правителства (50 срещу 49%).

Тук България е изключение - на правителството вярват 36%, а на медиите - цели 49.

Любопитно е, че правителствата в повечето страни получават повече доверие, отколкото съответните парламенти.

Най-много вярват на журналистите в Азиатско-Тихоокеанския регион (особено в Индия, Индонезия и Малайзия) и Африка (Нигерия и Южна Африка). В Близкия изток (Турция и Израел) и някои европейски страни (най-вече Швейцария и Великобритания) на медиите се гледа с голямо съмнение.

Народите на Северна Америка, Дания и Швейцария имат най-голямо доверие, че правителствата им правят всичко в техен интерес. В Близкия изток, най-вече Турция, и Латинска Америка (Аржентина, Боливия, Гватемала и Панама) на правителствата се гледа с подозрение.



Парламентите са най-зле



Най-тревожно е, че главната демократична институция във всяка от страните (парламент или конгрес) се ползва с най-ниско доверие от 17-те посочени в изследването институции. Това важи особено силно за Близкия изток (Турция и Израел), Латинска Америка (Аржентина, Боливия и Панама), някои източно- и централноевропейски страни (особено Грузия) и някои страни в Азиатско-Тихоокеанския регион (най-вече Япония и Южна Корея).

В законодателите си вярват най-много американците и канадците, някои от жителите на Стария континент (датчани, норвежци, шведи и швейцарци) и гражданите на други азиатски страни (Малайзия, Хонконг, Индия и Индонезия).



Светът не вярва в демокрацията?



Изследването поднася друг шокиращ факт - хората не вярват в самия демократичен процес. Цели 2/3 от анкетираните са несъгласни с твърдението, че страната им се "управлява по волята на народа". Само в 4 от 46-те страни, в които е бил зададен този въпрос, мнозинството е отговорило с "да" - това са Доминиканската република, Израел, Люксембург и Малайзия.

Дори в утвърдени демокрации като САЩ и Великобритания по-малко от половината анкетирани смятат, че в страната им се прилага този основополагащ принцип на демокрацията.

Вероятно не е изненадващо след скандалния фалит на "Енрон", че хората в света не вярват, че големите местни и международни компании действат в интерес на обществото, твърдят авторите на изследването. На големите компании се гледа с особено недоверие в Източна и Централна Европа (особено в Полша и Русия). Те продължават да се ползват с доверието на хората в Северна Америка и големите европейски държави, макар че и там то е намаляло.

Интересен детайл: сега в САЩ на глобалните компании се гледа с по-голямо доверие, отколкото на родните американски, а в Япония и Южна Корея патриотизмът и доверието в международните корпорации са изравнени.

Отрицателни са и показателите на съдебната система - тя е много ниско в рейтингите не само в България, а по целия свят.

"Това изследване подсказва обяснение за растящото непостоянство на избирателите", твърди президентът на "Енвайроникс интернешънъл" Дъг Милър. Става дума за т. нар. "дясна вълна" в Европа и "лява" в Латинска Америка. "Те може да се дължат в най-голяма степен на ниското доверие във функционирането на демократичните институции и техните ръководители. Докато традиционните институции не си възвърнат доверието на обществото, хората ще продължат да търсят нови пътища напред. Цената за бездействието може да се окаже по-голяма нестабилност на системите и растящо влияние на неправителствените организации и новите политически партии. Турските избори са най-пресният пример за това", пише Милър.

-----------

Материалите са предоставени от пресслужбата на Световния икономически форум
706
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД