|
смазани психически, прогонени и тормозени тези, които изразяват несъгласие
с неговия стил, методи и решения.
На 24 април 2000 г. се самоубива прокурорът от ВКП Николай Джамбов. Оставената от него предсмъртна записка гласи: "Ако главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка." Джамбов е сред малцината, които се осмеляват публично да протестират срещу произвола в прокуратурата. Още след първото му интервю в "Новинар", в което обвинява Филчев в злоупотреба с власт, той бива привикан на унизителен разпит от Христо Манчев, Митьо Марков и Спартак Дочев. Бива заплашен, че е загазил яко с изявленията си пред медиите, че срещу него ще бъдат използвани "всякакви средства", че ще му се случат "лоши неща". Било е поискано да се закълне в децата си, че неговата жалба до ВСС (визираща впрочем един от любимите похвати на Филчев - да командирова безразборно и безсмислено прокурорите и да ги мести като пешки от длъжност на длъжност и от кабинет в кабинет), не е инспирирана от тогавашния председател на Касационния съд Румен Янков.
Споменатата жалба така и си остава неразгледана - въпреки че Джамбов защитава своите позиции, излага всички обстоятелства за натиска, на който е бил подложен, и заявява, че командироването му във Върховна административна прокуратура (ВАП) е осъществено в разрез с изискванията на Закона за съдебната власт. По време на заседанието Румен Янков се обръща директно към Филчев с думите: "Искам да ми обясните защо ме наричате престъпник!" Филчев не дава отговор и мълчи през време на цялото заседание. В крайна сметка обаче ВСС изисква да се изслуша и Спартак Дочев. След което тогавашният министър Теодосий Симеонов разтурва следващото заседание, след което пък Дочев излиза дългосрочно в болнични - и така до смъртта на Джамбов. Междувременно Филчев на 2 пъти удължава безсмисленото му командироване във ВАП, отказва да го изслушва и го оставя
цяла седмица да стои и да чака пред кабинета му,
изпраща във ВСС искане да му бъде наложено дисциплинарно наказание за забавена проверка по ревизионен акт за ген. Пешлеевски, въпреки че този случай е приключен с постановление на Джамбов от 14 август 1998 г. - още по времето на Татарчев.
Срещу него започва скрита и открита клеветническа кампания, визираща личния му живот или изпълнена с откровени лъжи - като публичното изявление на Спартак Дочев, че баща му бил офицер от ДС, след като същият е бил цял живот железничар. В деня на смъртта си Джамбов е привикан на "етажа на страданието", както той го нарича - четвъртият етаж на Съдебната палата, на който се намират кабинетите на Филчев и неговите приближени прокурори. Какво му е казано там, остава тайна.
Малко след това се самоубива, но дори и паметта му е обект на манипулации. За да прикрият очевидната отговорност на главния прокурор за неговата смърт, се правят публикации, използващи по перфиден начин незаконно измъкнати от следственото дело и извадени от контекста материали - лични писма на покойния. Малка подробност е, че
автор на тези манипулации е бившият психоаналитик на Държавна сигурност
Илия Илиев. Манипулациите стигат до откровени абсурди - например Филчев внася във ВСС писмо от лидера на "Либерален конгрес" Янко Янков (общоизвестен сътрудник на ДС), в което за смъртта на Джамбов са обвинени Румен Янков, Нели Куцкова и Анна Банкова.
Прокуратурата отказва да предаде делото за смъртта на Джамбов на Специализираното следствие въпреки високия обществен интерес, въпреки факта, че става дума за смъртта на един от прокурорите на ВКП - и въпреки многократното искане на Бойко Рашков това да бъде направено. При все че квалифицира случая като убийство с неизвестен извършител, следователят от столичното следствие Петър Калчев не взема дори натривки от пръстите на покойния прокурор и свидетелките на самоубийството му, което не му пречи да разпитва свидетелите основно за това кой разпространява информации за причастността на главния прокурор към случая.
Калчев откровено лъже пред медиите, заявявайки, че Джамбов не е оставил предсмъртно писмо; изявление, което опровергава официалното съобщение на МВР, чийто служител е видял писмото. Впрочем преди да бъде погребано в следователските папки, то е видяно от още трима души, включително от председателя на Върховния административен съд Владислав Славов. След 9 месеца делото бива внесено с предложение за прекратяване и върнато за доразследване. В крайна сметка бива прекратено - разбира се, без да бъде разглеждана въобще хипотезата за склоняване към самоубийство и
без да бъде разпитан Никола Филчев
Цинично изглежда поведението на Филчев, когато привиква прокурорите на заседание в същото време, когато е погребението на Джамбов. Година след смъртта му по незнайно чия заповед отлепят некролозите, залепени от близките му по стените на Съдебната палата. Този символичен акт сякаш подчертава казаното някога от Джамбов: "Г-н Филчев няма психика да работи с хора... Такъв човек е вреден за всяка система... Това, което става в прокуратурата, е абсурдно и безпрецедентно."
Трагичният случай с Николай Джамбов има и друг, грижливо прикриван аспект. Той е прокурор по делото за приватизацията на "Океански риболов" и съществуват основателни съмнения, че е бил подложен на натиск, за да го прекрати, с което не е бил съгласен. Някои от основните факти по този случай бяха направени публично достояние от Пламен Симов, генерален секретар на моряшкия синдикат. Вследствие на това прокуратурата завежда срещу него серия следствени дела, повечето от които грубо манипулирани. Например по лично разпореждане на Филчев Софийската районна прокуратура повдига срещу него обвинение за оклеветяването на Александър Божков. Датата е 23.12.1999 г.; дни по-късно Божков е отстранен от поста главен преговарящ с ЕС, като причината е свързана със съмнения в корупция. През юли 2000 г. предварителното производство е завършено и следственото дело срещу Симов е изпратено в прокуратурата с мнение за прекратяване. Въпреки че законният срок за произнасяне на прокуратурата е 7 дни, постановлението е забавено повече от 2 години.
Пламен Симов излага редица факти за манипулациите на прокуратурата срещу него в писмо до ВСС от 27. 10. 2000 г. В него между другото се визират престъпните действия на служител от НСС, някой си Момчев, който след уволнението си от тайните служби е станал съдружник на Петко Русинов, основен "приватизатор" на предприятието: приложени са документи, доказващи участието му в присвояването на "Рибно пристанище", чиято стойност е над 8 млн. щатски долара. Дословно се споменава: "Покойният полковник Джамбов прие, че Момчев действува като съучастник и основните обвинения следва да се повдигнат както срещу Русинов, така и срещу министър-председателя, Александър Божков, Маринов и Вилхелм Краус". С писмо, също фигуриращо в приложените от Симов документи, Николай Джамбов е сезирал ВСС за своите изводи по случая и
за умишленото бездействие на главния прокурор
Пламен Симов е разпитван и като свидетел по делото за смъртта на Джамбов, като е настоявал следователят Калчев да приложи към него и показанията му, дадени по дела 1167/99 г. и 580/99 г. Калчев не е направил това и в отговор на заплахата, че обстоятелствата по това дело ще бъдат направени публично достояние, срещу Симов е повдигнато обвинение, че е "склонявал длъжностното лице Калчев да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването" по чл. 298 от НК. Вероятно обаче някой друг е склонявал Николай Джамбов да смачка делото по скандалната приватизация - и след като не е успял, са потърсени средства да бъде смачкан самия Джамбов.
Ако върху Николай Джамбов е упражнен основно административен натиск, то срещу варненския апелативен прокурор Васил Миков, конкурент на Филчев при избора за главен прокурор, се използват
и средства от арсенала на мафията
В деня на самоубийството на Джамбов е запален офисът на съпругата му, един месец по-късно същият офис е взривен. Очевидно атентатите целят сплашването на Миков и са само крайното средство за постигане на тази цел, тъй като са предхождани от цяла серия действия, свързани с упражняване на недопустим натиск и психологически тормоз. Нещо повече - съществуват не само подозрения, но и съвсем конкретни свидетелства, включително направени пред мен, че тези и други, още по-директни бандитски действия, чието привеждане в изпълнение е избегнато поради страх у изпълнителите, са предприети под личното давление на главния прокурор.
Васил Миков е бил притискан първо да се съгласи да бъде преместен от Варна в Добрич, а след това да си подаде оставката и да напусне съдебната система. Въпреки отказа на Миков тактиката на принудителното местене е използвана и в този случай: той е командирован на по-нисша длъжност в Кърджали (в представите на главния прокурор Кърджали е нещо като Диарбекир). Николай Колев е изпратен във Варна като проверяващ прокурор, където паралелно с преките заплахи срещу Миков са заведени цяла серия предварителни проверки и дела, създадени въз основа на жалби и доноси, инспирирани от самия Колев. За абсурдите в тяхното съдържание и логика може да се съди по опроверженията, изпратени от Миков на 22.02.2000 г. до члена на ВСС Благовест Пунев. Без да се безпокои от откровено недостоверния характер на жалбите, Филчев изпраща част от тях до парламентарната комисия "Антимафия" и щедро оповестява това пред медиите.
Подготвят се манипулативни телевизионни предавания,
в които отговорни магистрати говорят откровени лъжи по адрес на своя колега.
В крайна сметка талибанската акция срещу Миков не успява - той е всъщност единственият от прокурорската гилдия, който е успял да издържи докрай на натиска. Той се явява пред ВСС, а специално назначената комисия стига до решение, в което се констатира, че върху него е бил упражнен недопустим натиск.
По този повод председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова предявява искане за дисциплинарно наказание за Николай Колев, но тази възможност е парирана по безпрецедентен начин - като парламентарното мнозинство внася спешно в парламента и гласува проект за изменение на Закона за съдебната власт: прословутия член "анти-Куцкова". Това е и първият случай в историята на страната ни, в който, за да не се строши хатъра на главния прокурор, се изменя цял устройствен закон.
Случаят с бившия военен прокурор Николай Колев
доказва маниакалната подозрителност,
с която Филчев се отнася дори към онези, които са поели тежката функция на изпълнители на неговите "неудобни" заповеди. След като бива използван като острие на атаките срещу Васил Миков, Николай Колев на свой ред изпитва на гърба си гнева и методите на своя началник. Според неговата собствена версия това е било свързано с отказа му да съдейства на специално създадения "щаб" в прокуратурата, който обмислял как да се реагира на първата публикация за аферите на Ангел Филчев във в. "Новинар" (в която впрочем главният прокурор дори не е визиран пряко, а сам се е припознал - там става дума за "братът на наш големец"). Решението на "щаба" било да се започнат проверки и
да бъдат извикани на разпит Антоан Николов, Стефан Софиянски и Любомир Павлов,
"за да се упражни натиск срещу тях заради тази публикация" и "за да бъдат поставени в зависимост". На Колев е възложено да бъде главно действащо лице в този сценарий, но той отказва. В резултат още на другия ден бива пенсиониран, въпреки че е само на 51 години.
Той обжалва решението и бива възстановен на работа, но войната с главния прокурор е обявена и естествено събитията не спират дотук. На 5 март 2001 г. електронното издание "Медиапул" публикува скандално интервю с него, в което директно се говори за натиска, упражнен над магистрати, издатели и политици - като за пръв път се споменава, че главният прокурор има сериозни психически проблеми. Няколко дни по-късно Колев е привлечен под отговорност за притежаване на незаконно оръжие. Впоследствие срещу него са организирани мащабни активни мероприятия с участието на СОБТ и под координацията на Христо Манчев (същите са подробно описани в жалба до ВСС 94.00.498/12. 6. 2001). В крайна сметка Колев е арестуван за притежаване на наркотици и оръжие при специална акция на СОБТ, имаща също очевиден характер на активно мероприятие. Престоява почти 3 месеца в следствения арест и след това е освободен, а делото срещу него - прекратено.
Най-парадоксалното е, че в изказвания по медиите Николай Колев предупреждава, че срещу него е подготвен точно такъв сценарий; например във в. "Дневник" от 1. 6. 2001 той заявява: "Колеги вече ме предупредиха, че е наредил да ми спретнат провокация, като ме задържат с подхвърлено оръжие и наркотици." Точно това му се случва и акцията е проведена толкова безочливо, че хвърля в ужас дори присъстващия там офицер от НСС. След като прекарва почти 3 месеца в следствения арест, на 22. 11. 2001 г. Софийският градски съд решава, че прокурорът Николай Колев има имунитет и не може да бъде съден. Един от абсурдите е, че на делото не идват поемните лица Галя Славчева и Красимир Пенчев, подписали се за претърсването му при неговото арестуване през юни. И дори нещо повече: съдията Блага Иванова прочита справка от МВР, според която
лицето Славчева не съществува!
Единственият ефект от този нескопосан опит за отмъщение е, че Николай Колев завежда дело срещу държавата в Страсбург с всички шансове да го спечели.
Посочените дотук случаи са само част от множеството прецеденти на административна или чисто криминална саморазправа на главния прокурор с неговите реални или въображаеми опоненти. Списъкът може да бъде продължен. Експертът в Съвета по криминологични изследвания към ВКП Пейчо Пеев бива незабавно освободен, след като изпраща писмо до ВСС и медиите, в което обвинява Филчев за смъртта на Джамбов и посочва "моралните убийци", изпълнили поръчката на главния прокурор: Спартак Дочев, Митьо Марков, Христо Манчев и особено Чавдар Крумов*. За целта е използвана неподадена от него оставка, намерена при претърсване на кабинета му. Още на следващия ден охраната на Съдебната палата отказва да го пусне в сградата. Според Пеев това е станало по устна заповед на Спартак Дочев, който по това време се води в болнични - официално разпореждане няма. ВСС отказва да разгледа неговото писмо - едва 7 от 25 членове гласуват за такова разглеждане.
С абсурдни компроматни публикации е атакуван един от най-силните опоненти на Филчев - Румен Янков, тогава председател на Върховния касационен съд; в крайна сметка той е принуден да се оттегли в Конституционния съд. Срещу него е
използвана долнопробна компроматна стратегия:
есента на 1999 г. в. "Стандарт", също една от подвластните на Филчев медийни територии, публикува материал, в който Румен Янков е обвинен, че през 1983 г. бил пребил душевно болна жена, която починала вследствие на побоя цели 8 години по-късно. Румен Янков пряко обвинява главния прокурор, че чрез своето пресаташе организира компромати срещу съдиите в медиите и по този начин оказва натиск върху решенията на ВСС. След публикацията в "Стандарт" той предлага да бъде съставена 5-членна комисия, която да потвърди верността на изнесените твърдения, и изисква обяснение от Филчев, но главният прокурор отказва да даде такова. 2 месеца след публикувания компромат Филчев се "отблагодарява" на собственика на "Стандарт" - небезизвестния Красимир Стойчев, като прекратява делото срещу него.
Филчев по принцип вижда врагове в лицето на всеки, за когото се предполага, че е свързан с Румен Янков - една очевидна параноя, от която страдат и неговите подчинени - Джамбов примерно е атакуван точно въз основа на подобни подозрения. Също толкова маниакално е отношението му към хората, които са били кандидати или дори само са били обсъждани като такива при избора на главен прокурор. Случаят с Миков е само най-високата точка на
параноичния страх от бившите конкуренти:
отношението към другите конкуренти е същото. Явор Бояджиев също бива подложен на натиск, въпреки че си е направил самоотвод: Филчев закрива неговия отдел във ВКП и го понижава до редови обвинител. Зам.-главният прокурор Божидар Колев, който също се е оттеглил доброволно от надпреварата за поста, е принуден да напусне съдебната система. Огнян Атанасов, който е мислен като евентуална кандидатура, е командирован против волята си във ВАП. На подобно безсмислено командироване в други звена на прокуратурата, в провинцията или в любимия дисцип за непокорни прокурори - Кърджали, са изпращани още Румен Колчев, Евгени Христов, Георги Пенев, Емилена Попова, Любомир Николов, Вельо Велев, Карен Бейлерен и много други. Не са редки случаите, в които особено опасни според главния прокурор магистрати са получавали анонимни заплахи или провокативни послания по телефона, по пощата или по електронен път.
Прокурорката от Плевен - Ваня Савова, която е писала 2 сигнала до ВСС, че целенасочено й се пречи да разследва източването на 5 млн. щатски долара от ПЧБ-клон град Левски, през юни 2000 г. бива извикана във ВКП, убеждавана да изтегли сигнала си до ВСС и заплашена от зам.-главния прокурор Христо Манчев, че ако продължава да упорства,
"може да има и втори самоубил се прокурор"
По-късно срещу нея бива образувано дисциплинарно дело, което обаче е прекратено от дисциплинарния състав на ВСС.
Според Закона за съдебната власт всички предложения за повишения, понижения и наказания трябва да се одобряват от ВСС. Главният прокурор многократно пренебрегва това изискване, като повишава и понижава своите подчинени с вътрешни заповеди - и използва тези си незаконни действия за създаване на страх и несигурност в прокуратурата.
Съществуват и повече от странни прецеденти, при които прокурори биват "неофициално" натоварени със специални функции - какъвто е случаят с бившия служител на МВР и шеф на охранителна фирма Спартак Дочев. Същият е "командирован" във ВКП и от години обитава четвъртия етаж на Съдебната палата - запазена територия за Филчев и приближените му прокурори, функционира като "неофициален" шеф на Инспектората, въпреки че по щат се води към окръжната прокуратура и въобще не отговаря на необходимите изисквания за работа във ВКП. Приближеният на Филчев бивш следовател Богдан Карайотов, след като ВСС отказа да го преназначи за прокурор, също работи като експерт във ВКП.
Следва утре.
----------------------
* Пресаташе на Филчев.
|
|
|
|