Сметките на властта колко струва на месец издръжката на един бежанец се оказаха раздути с кухи услуги, които близо 90% от хората не получават. Според вътрешния министър Цветлин Йовчев на месец издръжката на един бежанец струва на държавата 1082 лв. Сумата е изчислена на базата на услугите, които чужденците с хуманитарен или бежански статут получават по националната програма за интеграция, установи проверка на "Сега". Става дума за предоставяне на еднократна социална помощ за намиране на квартира, отпускане на пари за наемане на жилище и заплащане на разходите за ток и вода, обучение по български език, история, география и традициите и празниците на България, целева помощ за издаване на лична карта, месечна помощ за деца, които учат, заплащане на такса за детска градина, както и 65 лв. на месец. Те са достъпни само за получилите бежански или хуманитарен статут и се получават в рамките на една година. До голяма част от тях обаче бежанците нямат достъп както поради невъзможност на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да ги осигури, така и заради редица изисквания. По неофициална информация в момента ДАБ разполага само с двама-трима преподаватели по български език, но липсват преводачи, така че те да бъдат разбрани от бежанците. Заради това в момента агенцията набира преводачи от фарси, дари, пущу, кюрдски, арабски, английски и френски, дори и да не са заклети.

Другите условия за включване в програмата са бежанците да подадат молба до 20 дни след получаване на статут, да нямат собствен доход и регистрирана фирма. Според данните на агенцията от началото на годината до края на септември в България са влезли 3977 нелегални имигранти. От тях само 17 са получили статут на бежанец, а 965 хуманитарен статут. Разликата между двете е, че статут на бежанец се предоставя на чужденци, които основателно се страхуват от преследване в държавата си, а хуманитарен статут се дава на бягащите от война. Близо половината от хората с хуманитарен статут вече имат квартира или са на хотели в центъра на София и така престават да са грижа на ДАБ.

Въпреки това агенцията продължава да бъде безпомощна пред постоянно увеличаващата се вълна от бежанци. След като стана ясно, че в домовете за настаняване в софийските квартали "Враждебна" и "Военна рампа" гладуват, вчера от ДАБ пуснаха спешно поръчка за доставяне на хранителни пакети. Както и при поръчката за ремонта на двете сгради, който не е ясно дали въобще се е състоял, и при тази е избран изпълнител без конкурс.

Кризата с бежанците се задълбочава, а институциите продължават да не комуникират помежду си и да си прехвърлят отговорността, е изводът и от вчерашното заседание на комисията по обществен ред и сигурност към Столична община. Тя обсъди проблемите на София, свързани с бежанците, а утре ще има и извънредна сесия на общинския съвет по същия въпрос.

"Към 11 часа на границата са чакали 300 човека да преминат", каза зам.-директорът на СДВР Младен Маринов. Тази кратка статистика ни приближава все повече към песимистичната прогноза, при която до края на годината границата ще преминат 11 хил. души.

"Устройственият правилник на агенцията е с разчет за 1000-1200 души", коментира зам.-председателят на ДАБ Стоян Петров, с което даде обяснение защо ведомството се провали с бежанската вълна. В момента предстоят да бъдат назначени още 50 служители, въпреки че има нужда от още 100. Центровете за бежанци в София са 111% запълнени. От общината поискаха уверение, че повече центрове няма да се отварят в София, защото и без това положението е сериозно.

"Като общински съветници нямаме ангажимент да се грижим за бежанците, а за софиянци", коментира съветничката Татяна Георгиева (ГЕРБ). По нейните думи общината е направила достатъчно - за осветление, за охрана, както и за чистотата, защото в районите, където са центровете за бежанци, боклукът се извозва от 4 до 6 пъти повече, за да не се разпространят зарази. Искането на общината е да се осигурят преводачи, медицински лица и администратори във всички центрове в столицата. Сега такива няма във "Враждебна" и "Военна рампа".



КОНСУЛТАЦИИ

"Ще свикам Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), когато съм сигурен, че проблемите ще бъдат поставени отговорно". Така президентът Росен Плевнелиев коментира настояването на военния министър Ангел Найденов. Държавният глава подчерта, че трябва да продължи дебатът за реформите в сектор "Сигурност", но не и преди изпълнителната власт да подготви законите и да ревизира плановете си. Той отново подчерта, че Консултативният съвет не трябва да поражда политическо противопоставяне, а да бъде ефективен инструмент за постигане на консенсус. Думите му обаче не попречиха на БСП да изрази тревога от мълчанието и нежеланието на президента и върховен главнокомандващ да свика КСНС по въпроса. "Страната се оказа неподготвена за такъв бежански поток", констатираха от БСП.