"След завършване на средно образование или бакалавърската степен почти никой не се замисля да кандидатства в чужбина. Имам приятели, които избират да заминат, например за да идат в университета за диджеи в Лондон, защото в Полша няма такива възможности, но това е за много специализирани предмети ", разказва 19-годишната Моника от Полша. Тя е от град Бялисток, в Северна Полша, който е столица на Подляското войводство. Тази тенденция не е за учудване, ако поне малко знаем за образователната система в страната. Системата е развита дори и в малки градове като Сувалки, който има около 70 хил. души население и където има Висше професионално заведение за всякакви специалности от химия и биология до медицина. Преподаватели от университета разказват, че активно си сътрудничат с фирми от промишлеността. Има практика например отделни големи фирми да дават гаранция за някои студенти. Tе отпускат средства за обучението на определен брой студенти и след като те завършат,



се задължават да работят при тях



Освен че университетът предлага широк спектър от специалности и контакти с бизнеса, в страната има и много добра система за кариерно развитие. "Законът ни задължава да проследяваме съдбата на студентите - след 1, 3 и 5 години, и от това се определя колко пари ще получим в зависимост от реализацията на нашите кадри", разказват преподаватели от университета в Сувалки. В същото време няма регламент, с който завършилите студенти да се задължават да остават в страната. Въпреки че градът е много малък и целият район е доста западнал, за едно място се борят 20 кандидати. В Сувалки се получава бакалавърска степен, а магистърска - в по-големите градове, като Бялисток и Варшава. От университета разказват, че се наблюдава тенденция студентите, които са задочно обучение, да започнат работа в региона, докато редовните обикновено намират развитие в по-големите градове и не се връщат.

В по-големите градове наред с университетите има и много организации, които помагат за квалификацията на отделни групи - студенти, хора с увреждания или висши служители. Такава дейност развива Професионалният тренировъчен център в Бялисток. Много добър пример е клъстърният проект, който центърът е реализирал. Основната му цел е



да заздрави връзката между фирми, училища и центрове за изследвания,



за квалификация на учителите. През 2009-2010 г. организацията започва обучението на 20 учители в 11 училища, които са преминали 30 теоретични и 80 практически часа. Интересното е, че учители на тези учители са били техни ученици, които успешно са завършили и са се реализирали. В друг подобен проект са били включени 60 души, които са получили допълнителна квалификация в рамките на 80 часа. "Това са главно практически занимания, защото те липсват на много преподаватели. Затова много от тях бяха изпратени в заводи или други промишлени предприятия и след това много по-лесно преподаваха на учениците", разказват от центъра.

Успехът се доказва с нова стъпка на държавата - проектът да стане национален и сега той вече е насочен към 270 учители, които са представители на цялата страна и практическите занятия се осъществяват с един треньор на двама участници.



"Главният проблем беше кризата с професионалното обучение,



няма учители, особено за туризма и специалностите за хранителната индустрия. За да се осъществява тази дейност, един учител работи на 10 места", обясняват от центъра.

Подобна е мисията и на Фондацията за развитие на демокрацията, която съществува от 20 години и работи с хора от всякакви групи. Тя се издържа от обучение на служители, главно от местната власт. "За 24 години обучихме 1.3 млн. души от общинските структури", разказват от организацията. Другата дейност на фондацията е да намира средства от фондове и да ги насочва към хората от социално изключените групи. "Започнахме с малки стъпки - създадохме атмосфера за уязвимите групи, като осигурихме работа с психолози. След това ги учим как да си попълнят автобиографията например, а следващите дейности вече зависят от потребностите на групата и потребностите на пазара на труда", разказват от фондацията. Включените участници по програмите имат по 100 часа обучение по различни специалности и това им позволява да придобият нови умения. Следващата форма е стаж при работодател, който може да е 2, 3 или 6 месеца. Основно в програмите се включват алкохолици и други зависими, както и хора с увреждания.

С хората с увреждания се работи дори и в най-малките населени места чрез



работилници за професионална терапия



Подобна е фондацията "Инициативи за развитие", която е основана през 1993 г. във Филипов, близо до Сувалки. "Много от работодателите не се отнасят много добре с тази уязвима група, а пък, от своя страна, самите хора с увреждания не искат да идат на несигурно място", разказват местни жители, които участват в работата на фондацията. Освен това в малките градове се наблюдава тенденция родителите да не пускат децата с увреждания извън дома. В Полша има институции за професионална активност, но те са в по-големите градове. В Сувалки няма такива и тук на помощ идват подобни работилници. "Имаме психолог, който работи с тези родители и ги убеждава да покажат на децата си външния свят. Действително самите хора с увреждания на село не са много заинтересовани да идат да работят. Затова ние им помагаме - има тематични работилници по живопис, шивашки умения, природни науки, и такива за придобиване на умения за ежедневния живот", разказват учителите от фондацията. Оттам работят и с много фирми и успяват да ги убедят, че тези хора са пълноценни кадри, и дори им намират работа.

По подобен начин хората с увреждания намират опора и в Сувалки, където има специален център за тях, създаден от родители на такива деца. В основата са 36 семейства. Първоначалната им идея била да започнат с



работилница за терапия чрез заетост,



но впоследствие се е оказало, че е много по-важно да се помогне на тези хора да излязат от дома си и да се научат се справят сами. "Центърът ни съществува от две години. Опитахме се да го създадем със собствени ръце и желание, боядисахме посещенията, пригодихме ги и създадохме един дом за хора с увреждания, на които им е нужна главно обществена рехабилитация. Имаме 20 участници досега и се подготвяме да работим с повече хора с умствени увреждания", разказва директорката на центъра. Основната цел е центърът да подготвя хората за включване в пазара на труда, но преди да настъпи този момент, те се учат на основни неща - да общуват, да се грижат сами за себе си и т.н. Освен с децата в дома се работи и със самите родители. Те са тук от 7 до 15.30 часа. В момента в дома има четири работилници, където се прилага арттерапия, домакински умения, кабинет за рехабилитация и компютърна зала. Най-често като доброволци идват родителите, но понякога им помагат и ученици от средното училище.