Радио Фокус: НС прие миналата седмица решение за налагането на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на РБ от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 година... В кратки срокове на най-високо ниво бе обявено, че това решение ще бъде преразгледано... Наш събеседник в следващите минути е Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България, на когото сега казвам добър ден... Ако това решение бъде преразгледано и мораториумът не бъде удължен, какви са най-лошите сценарии в настоящата реалност за българското селско стопанство и за българските производители?

Васил Василев: Въпросът за земята е съдбовен за нас. И ако ни бъде изкупена земята, ще ни бъде унищожена и държавата, с две думи. Трагедията на палестинците е пред очите ни. Народ без земя е народ без държава. И на фона на тази опасност пред България, буди не само недоумение, ами отвращение от позицията на някои, които настояват за преразглеждане на решението. Някои като едни бивши придворни, които през 2004-2006 г. договаряха условията за влизането на България в ЕС, приеха субсидиите за българските селскостопански продукти да са значително по-ниски от тези, които получават другите европейски производители. И с това те направиха продажбите на българския фермер невъзможни. Продукцията на селяните е непродаваема, не само за износ, но и за вътрешния пазар. Как ще си продадат хората агнешкото или овчето мляко на сметка, когато за една овца в Гърция се плащат 70 евро, а у нас 40 лв., и то хората взимат половината? Кой ще произвежда тук яйца, когато полските яйца за субсидирани с 12 цента броя, а нашите кокошки само просо сънуват?! Така че условията, при които беше договорено влизането на България в ЕС, бяха в някаква степен планирано и подредено убийство на българското селскостопанство така, както беше разгромена индустрията, както бяха закрити блоковете на АЕЦ "Козлодуй". И тогава аз си мислех, че тези условия са договорени така само заради некадърността на преговарящите, а сега изпъква особено техният стремеж, на тях и на хора като тях, на всяка цена земята да се продава. Вероятно имат предвид някакви комисиони, които ще получат от това нещо, и аргументите им са много глупави, абсолютно несъстоятелни. Не можело земята да се изнася. Може! Разбира се, че може да се изнесе - не земята, но може да се изнесе хумусът, без който България ще се превърне в пустиня! А пустинята, в която ще го закарат, ще стане градина. Ще ви дам един пример: хумусът в 1 дка земя, 15-сантиметровият почвен слой, с относителна плътност 1,30 тежи около 100 тона. Или един 50 хил. тонен кораб може да обере хумуса. Като се има предвид с какъв размах може да се развие този бизнес, може да си представим какво ще остане от плодородните земи на България само след няколко десетилетия...

РФ: Българските земи също могат да останат пустеещи, ако бъдат закупени от чуждестранни инвеститори, които обаче след това не изпълнят ангажиментите си и не ги превърнат в даващи плод реално обработвани земи? Можем ли да имаме такива притеснения?

ВВ: Вие сте абсолютно права. Това е също още една опасност. Аз ще ви кажа още една. Някой може да си купи 10 000 дка земя, уж с намерение да я обработва. 10 000 дка земя струват колкото един мърляв апартамент в Париж! Той ще даде обява, че търси хора, които да обработват тази земя, но при условия, при които никой няма да отиде. И тогава ще има напълно законно право да поиска от Министерството на труда да му разреши да внесе 500 или 1000 души от Пакистан, от Анадола, от където иска, за да обработват земята, напълно законно!! Като дойдат те тук, след малко време ще си внесат и семействата, бабите, жените, децата, братята, сестрите - и така за много малко време, за някакъв период от 10-15 години етническата карта на България съвсем ще се промени и след 10-15 години България може да стане първата ислямска сила в Европа!