- Как ви е името? - попита бургомистресата на славния град Евроя мускурливия субект насреща й.

- Кой, г-жо Меркел - отвърна субектът.

- Вие!

- А не, не съм аз, формално беше премиерът!

- А вие кой сте тогава?

- Ами Кой. Цялото ми име е Кой Назначи Пеевски.

- А вие кой сте - обърна се раздразнена бургомистресата към другия - върлинест русоляв холандец, закривен от дългогодишно вежливо удивление.

- Рапортьорът съм - поправи очилата си той с един пръст. Поставихте ме тук, когато след примирието приехте този дар, да докладвам за нередности.

- Докладвайте тогава, какво чакате?!

- Ами смърди, госпожо, два пъти в годината докладваме за това...

И наистина - вонята се носеше из целия град, но тук очите на бургомистресата направо се насълзяваха. Дарът беше заклещен в Шенгенската порта на крепостната стена и вече седем години се разлагаше така. През дупките в корпуса му се виждаха обитателите му в различни живописни пози и странни занимания. На разпадащата му се глава групичка от тях размахваше надписи "Стига!" "Кой Назначи Пеевски?", "Кой взима решенията?", "Искаме правила!", "Окупация"!

- А кои са тези горе? - попита Меркел.

- Положението ни е кризисно, хората протестират! - намеси се Кой. - Настояваме за спешно увеличаване на пособието, което ни давате. И имаме следните условия, за да го приемем: Първо, статутът ни на трафиканти през Шенгенската порта да бъде официализиран! Стига с това висящо положение! Второ - да ни предоставите охрана, която да се справи със зачестилите напоследък опити от някакви асирийци да се възползват от разградената по силата на трафикантския ни статут задница на съоръжението ни, и Трето, граждани на Евроя да не могат да придобиват права в съоръжението и да се намесват в трафика. Искам също да подчертая, че хората ме подкрепят (и посочи към групичката с плакатите). Както виждате, скандират името ми. Когато спечеля следващите избори, моите хора в общината ще бъдат сигурна подкрепа за вас...

В този момент телефонът на Меркел иззвъня.

- Ало! Ало! - завика тя в слушалката, но там се чуваше само бученето на Атлантика. - Обама, ти ли си!?

- Здрасти, Ангела...

- Звъниш ли ми, или само подслушваш?

- Не знам нищо за подслушване. Просто се включвам за твоя разговор с Путин, но явно съм избързал.

- Имахме да обсъдим статута на едно съоръжение при нас - почна много да мирише...

- А, и ние имаме своите интереси по отношение на него. Говорете си, аз само ще слушам.

- Но това на нищо не прилича!

- Не разбирам защо протестираш - винаги сте имали ролята на неофициална преходна територия между нас. Има известен спор кой ви е внедрил в стената на другите, но така или иначе - ползваме ви и от двете страни...

- Стига! - развика се неочаквано и за самата себе си бургомистресата. - Аз от кого съм избрана!? Кой взима решенията? Искам правила. Обявявам окупация, ъъъ, т.е. взимаме си града обратно! - и затвори телефона.

След кратка пауза, в която по линията се чуваше само атлантическото бучене, Обама каза:

- Вова, дали е сериозна? Ти ли ще кажеш на Си Дзинпин?

- А, той всичко чува. Сега ще звънна на нашите приятели на Шенгенската порта...