Истанбул, в чийто силует доминират минаретата и чиято душа се простира над Босфора, от дълго време се самоопределя като географската връзка между Изтока и Запада, където европейският континент се среща с анадолската степ и двете култури се преплитат. Свързващият Черно с Мраморно море Босфор, който е завладян от османците през 1453 г., е бил водна пречка по пътя на туристите и нашественици. Докато Истанбул се превръщаше в задръстен мегаполис с над 16 милиона души, проливът се превърна в истинско предизвикателство за урбанистите: как да се облекчи трафикът по Босфора, по който милиони хора пътуват и използват градските фериботи и двата моста.

Най-новата връзка, която само за 4 минути свързва Европа и Азия, официално бе открита на 29 октомври - деня, в който бе отбелязана 90-годишнината от основаването на съвременна Турция. Високопоставени държавници прерязаха лентата на струващия 4 млрд. долара железопътен тунел, който е дълъг 13.5 км. Той е изграден на 60 метра под морското дъно и е част от по-голям проект, наречен "Мармарай". Железопътният тунел има капацитет да превозва по 75 хиляди човека на час във всяка от двете посоки. Според изчисленията на правителството 1.5 млн. души ежедневно ще преминават през Босфора с линията "Мармарай". Целта на мащабния проект e Европа и Азия да се приближат още повече, да се облекчат задръстванията в Истанбул, а по-грандиозните планове на турските власти предвиждат евентуално да стане част от търговския маршрут между Стария континент и Китай.

Хиляди присъстваха на церемонията в квартал "Юскюдар" - крепостта на управляващата Партия на справедливостта и развитието на азиатския бряг на Истанбул. Заради верността си към партията и към нейния лидер преобладаващата част от присъстващите на събитието казват, че са дошли, за да подкрепят страната и премиера Реджеп Тайип Ердоган, който бе начело на тържествената церемония по откриването на жп тунела. "Заради него страната се развива по-добре от Запада и така даваме пример на света", казва Айшел Ипекчи (41 г.), която е дошла на церемонията заедно с децата си.

По-младите хора в тълпата изглеждат по-впечатлени от самия проект. "Не мога да разбера как тунелът не се пълни с вода. Няма да повярвам, докато не видя с очите си", споделя 15-годишният Мерт Била. Много от зрителите казват, че ще изчакат другите да изпробват тунела преди самите те да минат през него. "Нищо, което минава под водата, не може да бъде сигурно", обяснява турчин на жена си, която изглежда обнадеждена от алтернативния вариант на ежедневното пътуване с претъпканите автобуси.

Критиците на проекта обаче са на мнение, че тунелът е емблема на свръхразходи, закъснения и увеличаващите се амбиции на Ердоган, който е бивш кмет на Истанбул. Той планира и други мащабни инфраструктурни проекти, сред които са огромно ново летище, успореден на Босфора канал и трети мост над пролива.

Строежът на подводния тунел е реализирана мечта, която за първи път се ражда през 1860 г. По това време градът е център на Османската империя, но пък все още никой не знае как може да бъде изградено подобно съоръжение. Строителството му започна през 2004 г. Първоначалният проект предвиждаше да бъде изграден за 4 години, но бе отложен, защото след началото на изкопните работи инженерите откриха останки от византийско пристанище от IV век.

Откриването на жп тунела, въпреки че дълго време бе отлагано, е смятано за преждевременно. "Частта от тунела, която е в експлоатация, е много ограничена", обяснява пред АФП архитектът Тайфун Кахраман. "Учудваме се защо откриването бе направено толкова рано". Изграденото досега представлява по-малко от 20% от планираната линия "Мармарай", чиято дължина трябва да бъде 76 км. Засега ще функционират едва 3 от планираните 37 станции по маршрута.

Сред най-големите проблеми са и все още липсващата електронна система за сигурност, както и това, че има опасност тунел да се наводни. Сюлейман Солмаз, високопоставен член на Камарата на архитектите и инженерите, смята, че "отварянето на тунела при сегашните условия е равносилно на убийство". Солмаз споделя, че инженер, работещ по проекта, му казал, че самият той няма да се осмели да премине по тунела, докато не бъдат оправени съществуващите проблеми.

Церемонията по официалното откриване на уникалното съоръжение, определено от Ердоган като "проекта на века", премина много тържествено и беляза годишнината на основаването на турската република. "Турция ще отпразнува двете събития заедно", каза транспортният министър Бинали Ялдърим. Той отхвърли твърденията, че проектът е реализиран в зона с висока сеизмична активност, но заяви, че тунелът е направен така, че да издържи на трус от 9 степен по скалата на Рихтер. Според него тунелът ще бъде "най-сигурното място в Истанбул" при толкова силен трус.



ЗА КАРЕ

Тунелът под Босфора е първият, която свързва два континента. Под водата са 1.4 км от изградените досега 13.5 км от съоръжението. Той е изграден на 60 метра под морското дъно. Японският тунел "Сейкан", който свързва островите Хоншу и Хокайдо е построен най-дълбоко под морското дъно. Той лежи на 140 метра под дъното на морето и на 240 метра под морското равнище. Тунелът под Ламанша, който свързва Великобритания и Франция, пък е на 75 метра под морското равнище.