Все по-минорно става настроението в групата на червените депутати. Мнозина от тях не крият изненадата си, че са успели за толкова кратко време да произведат толкова много гафове. Разбира се, най-големият гаф е назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Куп други кадрови назначения също класират в графата "гаф". Това пък създава сериозни проблеми с избирателите им, които все по-често им търсят сметка. Налага им се също така да се оправдават за предизборни обещания, от които се отказаха веднага след края на предизборната кампания. Това се случи въпреки твърденията на Корнелия Нинова, която обяви, че прословутият плосък данък и отмяната му, която няма да се случи, вероятно ще е единственото им неизпълнено обещание. Нито дума за "незабавния рестарт" на АЕЦ "Белене", за спирането на пенсионната реформа, което се оказа временно и т.н. От най-пресните случки е кашата с мораториума за продажбата на земя на чужденци....

Не им е лесно на соцдепутатите. А това е една от причините да са обзети от дълбока тъга по времето на тройната коалиция. В "доброто старо време" на тройната коалиция всичко беше друго - доста по-лесно и доста по-подредено. Има и куп обективни фактори за носталгията им - нямаше криза, световна икономическа и финансова - това само по себе си е достатъчно условие за куп благини, които можеха да си позволят. Нямаше протести в такива мащаби, макар че им се наложи "да се справят" с гневни учителски акции, които накрая разрешиха по най-добрия начин. Такова организирано и голямо недоволство обаче нямаше тогава. А недоволството изнервя в чисто психологически и битов план - не е приятно да те освиркват, докато отиваш на работа.

В този мандат на шизофренно раздвоение, според което БСП хем на власт, хем правителството не е партийно, а някакво друго, соцпредставителите се сблъскаха с друга болна за тях тема - кадровите назначения. В мандата на кабинета "Станишев" ги улесняваше формулата 3-5-8. В началото му мнозина народни представители играеха ролята на мини бюра по труда, като кръжаха в кулоарите с многобройни CV- та в ръце и непрекъснато се чуваха телефонни разговори като "наш човек е, много става за тая работа". Сега не е така, тъгуват те, сега назначенията задължително минават на високо ниво, иначе казано - одобряват се задължително от ръководството и от ... ДПС. Друг път почти няма. Някои успяват да се възползват от старите си приятелства, но случаите са единични, защото и министрите са дресирани, че "така не може да се решават тия неща".

Сега депутатите почти не участват и в писането на закони и изработването на политики, доколкото такива изобщо се правят в този хаос. Някои дори не крият, че научават новините от колегите си от ДПС, докато чакат съответния министър или от МС да им съобщят конкретни подробности или цифри. Бюджетът за догодина, например, беше представен на част от депутатите на специална презентация. Да, те участваха в в обсъжданията, но материалите дори не им бяха раздадени. Това се случи и с няколко законодателни инициативи.

Не кадруват, не законодателстват... Има и друго поле, в което старите депутати не се чувстват никак комфортно, а новите направо се плашат - медийните изяви. Там нещата се контролират усърдно от Татяна Буруджиева, която стана шеф на кабинета на Станишев. Медийното сито в партиите е нормална практика, но в такива размери в БСП досега не се е стигало. И това много ядосва народните избраници. Тук е и мястото да се споменат и техните оплаквания, че в партията нещата никак не са розови и старата слава на най-демократичната партия отива в небитието. Показаха го и последните смени на ръководни кадри по места, където почти нямаше изненади за ръководството, което стриктно следи постовете да се заемат от правилните кандидати. Така стана почти навсякъде в страната.

Най-голямата им мъка обаче остава ДПС. Само преди седмици именно по повод реализацията на кадрите Станишев обясни на пленум, че се изпълняват 25 процента от исканията им. Това бодряшко уверение обаче доведе до горчиви шеги - колко ли до 100-те остават за ДПС, които далеч не са първи по резултати на вота през май. Темата е стара за БСП. Особено след като местният актив на социалистите обра куп негативи заради съвместната работа с ДПС. Сега обаче, може би с основание се смята, че движението е надминало себе си в претенциите си.

За капак, на соцактива му се налага да търси разумни обяснения за зависимостта на партията от "Атака". Е, виновен е избирателят, щото така бил наредил състава на НС, но и това не успокоява съвестта им, което, разбира се, официално много убедително отричат. "С това, което правим, до две години държавата може и да се разпадне, но партията ще оцелее", пророкува неофициално изявен социалист. Негови колеги обаче са толкова отчаяни, че допускат след години нищо чудно сред тях да царува носталгия и по сегашното време. Защото, ако на Борисов му бяха простени куп неща заради т. нар. му обаяние и липсата на опит, на столетницата няма как да й се размине.