|
| Здравко Митков |
--------------------
- Около избирането ви за директор на Сатирата се вдигна страшен шум: размахваха се анонимни писма, пък картончета в ДС... Как се работи в такава атмосфера?
- Атмосферата около конкурса и медийната агресия бяха много неприятно нещо. Слава богу, успях да запазя хладнокръвие и да изчакам резултатите от избора. Що се отнася до атмосферата в театъра, тя е повече от добра. Целият ажиотаж беше създаден от един или двама души сред кандидатите за директор. Нито един човек от щатния състав на театъра не е изразил други предпочитания или пък несъгласие с моята версия за управлението на театъра. Имах чудесна среща с целия състав. За съжаление заварвам твърде много договори, подписани от предишния директор, които сериозно спъват старанията ми да въведа своя стил в работата. За тази есен са предвидени 8 премиери, което говори за висока степен на непрофесионализъм в ръководенето. Така репертоар не се изгражда. За да се изгради стабилен репертоар, театърът трябва да има ограничен брой заглавия на голяма сцена, та да може да ги експлоатира качествено и задълго. Това, че от юни досега имаме осем подписани договора, означава, че подписалият ги няма понятие как се ръководи театър!
- Дипломатично се въздържате от имена, но претендентът в конкурса всъщност бе вашият предшественик на поста Калин Сърменов. Той продължава да играе в няколко представления от афиша...
- Длъжен съм да се държа професионално в случая, така че стриктно продължих договорите му за представленията, в които участва. Трябва да подчертая, че той не е член на колектива на Сатиричния театър, не е на щат.
- В пресата се появиха даже спекулации, че възнамерявате да го съдите за казаното по ваш адрес?
- Едва ли ще се стигне до съд, но имам пълното право да направя това, тъй като той избълва куп клевети и неверни факти. Главно той - разбира се, имаше и други хора, които тиражираха тези версии. Но това, че съм бил доносник, че съм доносничил за хора от театъра, са категорични клевети, които остават за негова сметка.
- Сатиричният е един от най-посещаваните театри. Напоследък се говори за обмисляна от министър Петър Стоянович реформа във финансирането, според която делегираните бюджети няма да зависят единствено от броя продадени билети, както беше при Рашидов, а и от критерии, свързани с качеството на постановките.
- Без да съм наясно с намеренията, мога да споделя следното: безапелационното отчитане и субсидиране на всяко заето място в салона има и положителни, и отрицателни страни. Положителните са от търговска гледна точка. Обаче - в известен смисъл се нанасят тежки удари върху естетическия просперитет и насаждането на един добър театрален вкус у публиката. Съвсем наскоро имах разговор с един актьор и режисьор, който ме попита какво мисля за еди-кое си представление. Казах му, че не мисля нищо добро. Но той ми каза: да, обаче пълни салона. Ето това противоречие, че недобри от професионална гледна точка спектакли; спектакли със съмнителен вкус, близки до чалгата, пълнят салоните, е лошо. Лошо е не за днешния ден, а за бъдещето на театъра. За перспективата. Лошо е, ако щете, за студентите, които ние възпитаваме в театралната академия. Ако се намери нова формула, в която повече критерии да влизат при преценката кой театър каква субсидия да получава, аз лично бих подкрепил подобно намерение. Защото съм голям враг на лошия вкус, на чалгата в театъра. А тук, в театъра, в който съм директор от точно един месец, тя се е настанила - вече гледах три спектакъла, в които е сериозно накърнено естетическото.
- Предшественикът ви се хвалеше, че е увеличил двойно продадените билети. Но в такъв случай е добре да се запитаме - на каква цена?
- Разбира се. Театърът е все пак сфера на духовното, на изкуството. Той е една по-дългосрочна инвестиция. Резултатите от това, което гледат днешните деца и младежи в театъра, ще дойдат след 10-15 години. И ние не трябва да рушим вкуса към доброто, към изящното изкуство. Никъде не е казано, че хуморът трябва да бъде в разрез с добрия вкус. Такова правило няма никъде!
- За съжаление много хора схващат театъра погрешно като телевизионно шоу на живо. И ми се струва, че актьори и режисьори охотно им го дават?
- Да, там е по-големият проблем. Чудя се защо театралната гилдия не е единна в това отношение, защо не се занимае с този много сериозен проблем - и всички ние да сложим граница между телевизионния формат и театралното представление. Струва ми се, че тъкмо сега, когато софийските театри са предимно пълни, имат публика - и тя, май, си създаде навик да ходи на театър - е моментът да застанем с нашия вкус, с нашите възгледи за качествен театър.
- Как се съчетава постановъчната работа с административната?
- Сега-засега ще трябва да бъда в услуга на театъра. Да се грижа за представленията, които предстои да излязат, независимо че не са поръчвани от мен. Вероятно след Нова година ще имам възможност да предложа едно заглавие, избрано от мен, а може би и режисирано. Във всеки случай не съм дошъл в театъра, за да удовлетворявам режисьорските си жажди, а да помогна на колегите да изплуват малко над посредственото ниво на произведенията, които често се играят на сцената. Много пъти са ме питали: добре де, защо ти кандидатстваш да станеш директор? Какво те блазни? Не гледам на това като на администриране, а като възможност моят вкус, моите възгледи да намерят реална почва за реализация. Блазня се от мисълта, че мога да помогна за оформянето, за доизбистрянето на лицето на един велик театър, какъвто е Сатиричният, който - държа да подчертая - не започва от мен.
Казах това и на конкурсното жури - не бива докрай и съзнателно да се робува на естетическата емблема на театъра. Сатиричният театър не е длъжен да показва само комедии. Няма нищо страшно веднъж годишно да се постави, например, съвременна пиеса. Има много неща в днешната драматургическа практика на ръба между смешното и сериозното - ето един мой любим автор, Ерик Еманюел Шмит, при него има и висококачествено чувство за хумор, и трагически обертонове. Защо да не се появи нещо такова на сцената на Сатирата? Не само гръмогласният смях е необходим на залата. Необходимо е понякога и умното мълчание.
