:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,333,735
Активни 101
Страници 12,882
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Сатирата не е само гръмогласен смях

Спектакли със съмнителен вкус, близки до чалгата, пълнят салоните, смята новият директор на театъра проф. Здравко Митков
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Здравко Митков
Проф. Здравко Митков е новоизбраният директор на Сатиричния театър. Роден през 1952 г., режисьор на близо 100 спектакъла на сцените на Народния театър, "Възраждане", "Сатирата", театър "София", Пазарджишкия театър и др. Поставял е в Македония и САЩ. Преводач на пиеси от английски, преподавател в НАТФИЗ, бивш ректор (2000-2003) на театралната академия. Сред успешните му спектакли са "Развратникът" (с награда "Аскеер"), "Ромео и Жулиета", "Електра или свалянето на маските", "Арсеник и стари дантели", "Отблизо" и др.

--------------------

- Около избирането ви за директор на Сатирата се вдигна страшен шум: размахваха се анонимни писма, пък картончета в ДС... Как се работи в такава атмосфера?

- Атмосферата около конкурса и медийната агресия бяха много неприятно нещо. Слава богу, успях да запазя хладнокръвие и да изчакам резултатите от избора. Що се отнася до атмосферата в театъра, тя е повече от добра. Целият ажиотаж беше създаден от един или двама души сред кандидатите за директор. Нито един човек от щатния състав на театъра не е изразил други предпочитания или пък несъгласие с моята версия за управлението на театъра. Имах чудесна среща с целия състав. За съжаление заварвам твърде много договори, подписани от предишния директор, които сериозно спъват старанията ми да въведа своя стил в работата. За тази есен са предвидени 8 премиери, което говори за висока степен на непрофесионализъм в ръководенето. Така репертоар не се изгражда. За да се изгради стабилен репертоар, театърът трябва да има ограничен брой заглавия на голяма сцена, та да може да ги експлоатира качествено и задълго. Това, че от юни досега имаме осем подписани договора, означава, че подписалият ги няма понятие как се ръководи театър!

- Дипломатично се въздържате от имена, но претендентът в конкурса всъщност бе вашият предшественик на поста Калин Сърменов. Той продължава да играе в няколко представления от афиша...

- Длъжен съм да се държа професионално в случая, така че стриктно продължих договорите му за представленията, в които участва. Трябва да подчертая, че той не е член на колектива на Сатиричния театър, не е на щат.

- В пресата се появиха даже спекулации, че възнамерявате да го съдите за казаното по ваш адрес?

- Едва ли ще се стигне до съд, но имам пълното право да направя това, тъй като той избълва куп клевети и неверни факти. Главно той - разбира се, имаше и други хора, които тиражираха тези версии. Но това, че съм бил доносник, че съм доносничил за хора от театъра, са категорични клевети, които остават за негова сметка.

- Сатиричният е един от най-посещаваните театри. Напоследък се говори за обмисляна от министър Петър Стоянович реформа във финансирането, според която делегираните бюджети няма да зависят единствено от броя продадени билети, както беше при Рашидов, а и от критерии, свързани с качеството на постановките.

- Без да съм наясно с намеренията, мога да споделя следното: безапелационното отчитане и субсидиране на всяко заето място в салона има и положителни, и отрицателни страни. Положителните са от търговска гледна точка. Обаче - в известен смисъл се нанасят тежки удари върху естетическия просперитет и насаждането на един добър театрален вкус у публиката. Съвсем наскоро имах разговор с един актьор и режисьор, който ме попита какво мисля за еди-кое си представление. Казах му, че не мисля нищо добро. Но той ми каза: да, обаче пълни салона. Ето това противоречие, че недобри от професионална гледна точка спектакли; спектакли със съмнителен вкус, близки до чалгата, пълнят салоните, е лошо. Лошо е не за днешния ден, а за бъдещето на театъра. За перспективата. Лошо е, ако щете, за студентите, които ние възпитаваме в театралната академия. Ако се намери нова формула, в която повече критерии да влизат при преценката кой театър каква субсидия да получава, аз лично бих подкрепил подобно намерение. Защото съм голям враг на лошия вкус, на чалгата в театъра. А тук, в театъра, в който съм директор от точно един месец, тя се е настанила - вече гледах три спектакъла, в които е сериозно накърнено естетическото.

- Предшественикът ви се хвалеше, че е увеличил двойно продадените билети. Но в такъв случай е добре да се запитаме - на каква цена?

- Разбира се. Театърът е все пак сфера на духовното, на изкуството. Той е една по-дългосрочна инвестиция. Резултатите от това, което гледат днешните деца и младежи в театъра, ще дойдат след 10-15 години. И ние не трябва да рушим вкуса към доброто, към изящното изкуство. Никъде не е казано, че хуморът трябва да бъде в разрез с добрия вкус. Такова правило няма никъде!

- За съжаление много хора схващат театъра погрешно като телевизионно шоу на живо. И ми се струва, че актьори и режисьори охотно им го дават?

- Да, там е по-големият проблем. Чудя се защо театралната гилдия не е единна в това отношение, защо не се занимае с този много сериозен проблем - и всички ние да сложим граница между телевизионния формат и театралното представление. Струва ми се, че тъкмо сега, когато софийските театри са предимно пълни, имат публика - и тя, май, си създаде навик да ходи на театър - е моментът да застанем с нашия вкус, с нашите възгледи за качествен театър.

- Как се съчетава постановъчната работа с административната?

- Сега-засега ще трябва да бъда в услуга на театъра. Да се грижа за представленията, които предстои да излязат, независимо че не са поръчвани от мен. Вероятно след Нова година ще имам възможност да предложа едно заглавие, избрано от мен, а може би и режисирано. Във всеки случай не съм дошъл в театъра, за да удовлетворявам режисьорските си жажди, а да помогна на колегите да изплуват малко над посредственото ниво на произведенията, които често се играят на сцената. Много пъти са ме питали: добре де, защо ти кандидатстваш да станеш директор? Какво те блазни? Не гледам на това като на администриране, а като възможност моят вкус, моите възгледи да намерят реална почва за реализация. Блазня се от мисълта, че мога да помогна за оформянето, за доизбистрянето на лицето на един велик театър, какъвто е Сатиричният, който - държа да подчертая - не започва от мен.

Казах това и на конкурсното жури - не бива докрай и съзнателно да се робува на естетическата емблема на театъра. Сатиричният театър не е длъжен да показва само комедии. Няма нищо страшно веднъж годишно да се постави, например, съвременна пиеса. Има много неща в днешната драматургическа практика на ръба между смешното и сериозното - ето един мой любим автор, Ерик Еманюел Шмит, при него има и висококачествено чувство за хумор, и трагически обертонове. Защо да не се появи нещо такова на сцената на Сатирата? Не само гръмогласният смях е необходим на залата. Необходимо е понякога и умното мълчание.

13
3765
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
01 Ноември 2013 19:04
Жалко за Милото.
01 Ноември 2013 19:59
Разликата м/у Милото и сегашния директор е точно както м/у Орешарский и банкянската тиква.Интелигентност - и простащината.
01 Ноември 2013 20:37
Агент-доносник на Държавна сигурност директор на театър "Алеко Константинов".
Ми то това и по комунистическо го немаше!
01 Ноември 2013 21:41
Аре ся, няма ли български сатирични и сатирично-философски пиеси, та директорът - от вратата - Шмит за краката...

Бих гледала възстановка на "Старчето и стрелата". Но ония актьори ги няма!

Архивът на Кольо Русев вероятно гъмжи от отхвърлени пиеси; такива сценарии на циклостил съм виждала... Пазеха се у Константин Павлов. Сега - не знам.

01 Ноември 2013 21:42
Ми то това и по комунистическо го немаше!

Кое? Нямаше директори доносници или доносници - директори?
А че 8 премиери за откриването на сезона звучи, много меко казано, непрофесионално - прав е.
И че наистина е крайно време да се помисли за качеството на театралните постановки.
01 Ноември 2013 21:46
L'Aiglon, гледал ли сте "Свинските опашчици"? Отдавна беше, но ми се ще да позная възрастта ви. По напълно целомъдрени мотиви.
01 Ноември 2013 23:34
новоизбран директор...
е, как се става "новоизбран"
от кой е "избран"...
02 Ноември 2013 09:27
С конкурс. И се избира не от кой, а от кого.
02 Ноември 2013 09:35
На ескимоса - малко Франк Запа. Текст. Музиката да си търси сам в тубата. Аз звуци не трая.

Dreamed I was an eskimo
Frozen wind began to blow
Under my boots and around my toes
The frost that bit the ground below
It was a hundred degrees below zero...

And my mama cried
And my mama cried
Nanook, a-no-no
Nanook, a-no-no
Don't be a naughty eskimo
Save your money, don't go to the show

Well I turned around and I said oh, oh oh
Well I turned around and I said oh, oh oh
Well I turned around and I said ho, ho
And the northern lights commenced to glow
And she said, with a tear in her eye
Watch out where the huskies go, and don't you eat that yellow snow
Watch out where the huskies go, and don't you eat that yellow snow!!!

02 Ноември 2013 11:43
конкурсите се Печелят от победител, който не се Избира от някой си.
02 Ноември 2013 17:00
Дорис, трябваше да му пуснеш целия текст - доста е поучителен, особено в частта за жълтия сняг
02 Ноември 2013 17:21
"Не само гръмогласният смях е необходим на залата. Необходимо е понякога и умното мълчание."
Тези думи са достатъчни.
02 Ноември 2013 18:33
Необходимо е понякога и умното мълчание.


В Сатирата?! Необходимо... хм... ама само в нямата сцена на финала на "Ревизор". Точно когато публиката най-яко се кикоти на драматургичното възмездие и главно на клоунските пози на застиналите актьори.

А за фантазистко-романтично-философски притчоидни постановки с нагарчащо мъдър и мъгляв хумор си имало, казват, "Сфумато". Не съм посещавала. Кая се.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД