Доходите от лихви по срочни депозити, придобити през 2014 г., ще се облагат с 8% данък вместо сегашните 10%. През 2015 и 2016 г. налогът ще бъде намален до 6% и до 4% и ще бъде напълно премахнат за доходи, придобити през 2017 г. Това решиха окончателно депутатите при второ четене в пленарна зала на промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Депутатите не успяха да приемат целия пакет от данъчни закони, дебатът и гласуването продължават днес.

Предложението за намаляване на данъка върху доходите от лихви по срочните депозити бе внесено от леви депутати като компромис. И ДПС, и БСП бяха категорично против налога при въвеждането му през 2013 г. от предходното Народно събрание. Сега двете партии считат, че пълното премахване на данъка ще отвори дупка в бюджета за 2014 г. и затова бе одобрено поетапно намаление. От налога тази година се очакват постъпления в размер на 90 млн. лв., с предложеното намаление приходите догодина ще бъдат с около 18 млн. по-малко.

"Намалението на данъка е отстъпление от принципите за всеобхватност и неутралност на плоския данък. Плоският данък е нисък, за да няма преференции. Ако не приемате тази философия, променете структурата на този данък, както обещавахте предизборно - да въведете семейно подоходно облагане и необлагаем минимум", коментира Менда Стоянова от ГЕРБ. Според Корнелия Нинова обаче поведението на БСП е последователно, а времето е опровергало аргументите, с които бе въведен данъкът. "Твърдяхте, че той ще накара българите да си извадят парите от банките и да започнат да инвестират, това не се случи", коментира Нинова. Йордан Цонев от ДПС пък призна, че ако има компромис, той е по линия на предизборните обещания на движението данъкът да бъде отменен изцяло.

Депутатите вчера одобриха и промените в Закона за ДДС, които въвеждат специален режим за касова отчетност на данъка с оглед на междуфирмената задлъжнялост и честото бавене на плащания. Фирмите, които изберат да работят по новия режим, ще дължат ДДС към момента на реално постъпили плащания по извършени от тях доставки. Режимът ще се прилага по желание, като право да преминат към него имат фирми с облагаем оборот от последните 12 месеца под 500 000 евро. Изисква се компаниите да нямат влязъл в сила ревизионен акт от НАП за укрити доходи и да нямат изискуеми и неплатени задължения за данъци и осигуровки по влезли в сила актове, които не са били разсрочени или обезпечени. Проверките на тези обстоятелства ще се извършват от НАП, като фирмите, получили разрешение, нямат право да се отказват от прилагане на специалния режим за поне 12 месеца. Владислав Горанов от ГЕРБ настоя този срок да отпадне, за да има по-голяма гъвкавост в първата година от прилагане на режима. И според ГЕРБ, и според бизнеса преминаването към касова отчетност крие рискове, защото големи купувачи, които не са преминали към този режим, могат да откажат да работят с малки доставчици, които го прилагат. Предложението му обаче не бе прието, а по време на обсъжданията в комисията се разбра, че причините са евентуални административни затруднения за НАП.

АКЦИЗИ

С промени в Закона за акцизите депутатите вчера увеличиха акциза за природния газ, ползван за стопански нужди, от 10 на 60 стотинки за 1 гигаджаул. Увеличението е заради минималните нива на акцизите в ЕС и отпадане на преходни периоди за България. По тази причина депутатите вдигнаха и акциза за метана - от 0.85 лв. на гигаджаул на 5.10 лв. на гигаджаул. България обаче поиска дерогация за този акциз и от МФ уверяват, че ниската ставка от 0.85 лв. все пак ще бъде запазена до 2020 г. Разрешението от ЕС се чака до края на годината, преди влизането на закона в сила.