В опит да спасят парламентарния кворум занапред депутатите вдигнаха глобите за неизвинени отсъствия от пленарни заседания с промени в правилника на НС. Ако заседанието се провали, отсъствалите по неуважителни причини ще трябва да се разделят с 2/3 от дневната си надница. Досега подобна санкция имаше само за онези, които не са участвали в регистрацията в началото на заседанието. Парламентаристите решиха да посегнат и на безотчетните си пари - около 1500 лв. месечно, които им се полагат за сътрудници, експерти и пр. Те ще се простят с 2/3 от сумите при неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец. Освен това се удържат и 2/3 от заплатата.
Въпросът за по-големи финансови санкции на отсъстващи депутати възникна през лятото, когато групата на ГЕРБ демонстративно напусна пленарната зала и в продължение на два месеца депутатите на Бойко Борисов не стъпваха в НС. Вчера зам.-шефът на НС Мая Манолова поясни, че към края на октомври ГЕРБ е "заработила" 1650 неизвинени. Това предизвика гневната реакция на Красимир Велчев, който обвини управляващите в популизъм. Зам.-председателят на ПГ припомни, че в миналия мандат, когато партията на Борисов бе управляваща, депутатите й са били санкционирани дори ако са участвали в по-малко от половината гласувания за деня. Тогава от глоби и неплатени надници партията събрала около 200 хил. лв., които отишли за дарения.
Парламентът ще има повече правомощия при упражняването на контрол върху дейността на регулаторните органи, които се избират с негово участие, реши още НС. По предложение на парламентарния шеф Михаил Миков бе прието, че докладите, с които тези органи отчитат дейността си, може и да не бъдат приети. А ако това се случи, парламентът може да изиска нов доклад в по-кратък срок. Досега неприемането на отчета оставаше без последствия.
С промените в правилника се определят и правила за това какво трябва да съдържат въпросните отчети, а НС е длъжно да ги разгледа в тримесечен срок. Доклади по определена тема ще може да се искат от 1/5 от народните представители или от ресорната комисия.
Според Миков много от независимите органи в момента са на ръба на отчетността и имат допирни точки с контролиращия ги парламент един или два пъти годишно. По предложение на зам.-шефовете на НС Мая Манолова и Христо Бисеров бе прието комисията за взаимодействие с гражданските организации да осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на регулаторните органи чрез публични обсъждания.