Всеки трети българин е викал линейка за решаване на здравословен проблем миналата година. През системата на бързата помощ, включително и в спешните отделения на болниците, са преминали 2 496 265 души - 34% от населението на страната. Данните са записани в проекта на Годишен доклад за здравето на гражданите през 2012 г., публикуван на сайта на здравното министерство. Той ще бъде приет само за сведение от правителството.

Хората все повече се обръщат към спешната помощ поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична помощ и заради неплатени здравни осигуровки. И през м.г. почти 50% от дейността на центровете за спешна помощ са свързани с пациенти, които изобщо не са за там, констатира докладът. Линейките са натоварени и с други още по-несвойствени функции, например разнасят кръвни проби за алкохол и упойващи вещества, осигуряват транспорт на починали за съдебномедицинска експертиза и др.

Средната натовареност на екип се е увеличила леко до 3.1 повиквания на 12-часово дежурство при 2.9 обаждания за 2011 г. Разликите по градове обаче са огромни. В София например дежурството е почти три пъти по-тежко - 9.1 повиквания, а следващият град - Пловдив, е с 4.3 повиквания. Най-спокойно протича дежурството в Ловеч и Смолян - по 2 излизания. Статистиката е тревожна, тъй като спешната помощ играе ролята на буфер в здравната система при нерешим от години проблем - хронична липса на лекари поради ниското заплащане.

Извън проблемите на спешната помощ докладът констатира и други общоизвестни истини, но в документа липсват конкретни предложения за административни и законодателни мерки за промяна. Като риск е посочено, че България е сред държавите в ЕС, в които рискът от бедност за населението (21.8%) е над средното равнище за ЕС. Под границата на бедността остават 23% от домакинствата. През 2012 г. се запазва дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта, докато броят на абортите е два пъти по-висок от средния за ЕС. България не пуска и второто място по брой пушачи в ЕС. Изпреварва ни само Гърция. В началото на 2012 г. като пушачи се самоопределят 36% от българите, а след въвеждането на пълната забрана за пушене от 1 юни 2012 г. броят им леко намалява до 34% от възрастното население. Децата пасивни пушачи са 57.5%, като броят им е намалял със 7 процентни пункта спрямо 2008 г., показват резултатите от национално представително проучване сред родителите на 2884 деца. При 26% от анкетираните пушат и двамата родители. Най-много са децата пасивни пушачи в Силистра (90.9%), а най-малко в София (43.5%).

По данни на здравната каса към 31 декември 2012 г. броят на здравно неосигурените лица е 1.395 млн. души, или 18% от българите, които имат личен лекар. За една година неосигурените са се увеличили със 72 000 души. Леко подобрение се отчита при профилактичните прегледи, които са задължителни по закон. През 2012 г. броят им се увеличава със 7.1% до 2 308 233. На фона на общия брой подлежащи на прегледи - около 7.5 млн. българи, нивото на профилактика все още остава твърде далеч от европейските стандарти.



ДЪЛГОВЕ

Задържа се тенденцията за задлъжнялост на болниците, особено на високотехнологичните. Общите дългове на здравните заведения към края на 2012 г. е около 360 млн. лв. В същото време се отчита увеличение на рисковете за закриване на малки общински болници и такива в отдалечени региони поради завишени изисквания за сключване на договори. Задържането на общите разходи за здраве като процент от БВП на фона на нарастващите здравни потребности на хората, породени от влошения здравно-демографски статус, високата задлъжнялост на болниците и навлизането на нови и скъпоструващи технологии ще окажат съществено влияние върху функционирането на системата, се посочва още в доклада.