Оградата с Турция засега остава само идея

Грижата на наще военни за крехката турска психика е просто трогателна.

До края на 2014 г. може да се очаква трикратно увеличение на потока имигранти в България, което означава от 11 000 на 33 000.
Но този вариант действително, както обяви и г-жа Кристалина Георгиева, ще стане реалност за нас, ако Турция, Йордания, Ливан, които приеха най-много бежанци, не издържат на натиска. Това обаче вече е факт и тази година ще завършим с много над 11 000 имигранти.
А прогнозните сметки са следните: до 31.12.2013 г. вече ще са около 17 500;
до 01.03.2014 г. - 26 500,
след което ще има спад до 30-40 души на ден вследствие на готовото до февруари съоръжение на границата с Турция и мерките, предвидени в плана на правителството. Но само временно,
като от лятото на 2014 г. рязко ще нарасне прехвърлянето на имигранти през море. Само в Истанбул и около него чакат 150 000 сирийци и 200 000 афганистанци.

Нашият следващ сценарий предвижда, че при неуспех на предстоящата конференция „Женева 2“ за уреждане на конфликта в Сирия и активизиране на бойните действия там и особено ако има външна военна намеса,
България може да бъде залята и от 100 000 до 200 000 имигранти до края на 2015-а.
Трябва да си даваме сметка, че след 10-15 г. тези бежанци ще доведат и роднините си, както направиха турските гастарбайтери в Германия. Добавете и ефекта от високата раждаемост.
Така че можем да стигнем до 600 000-700 000 души, което дори не би било учудващо предвид ситуацията в други страни. Например в Испания - там само през последните две години са влезнали 1 млн. имигранти, като за десет години населението се е увеличило с 5 млн. души.
България ще е принудена да влезе в колосални разходи, за да посрещне такава внушителна армия от бежанци.
Прогнозните сметки са впечатляващи - от 660 млн. лв. до 2,8 млрд. лв. за 10 години.
Но друго нещо е далеч по-важно: бежанците ще променят демографската картина у нас, баланса между религиозните общнос­ти и ще прокарат влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани.
Това би била друга България: територия буфер и държава с камък на шията. Да не говорим за нарастване на влиянието на националистическите партии и радикалните групи.

Затова поискахме правителството незабавно ясно и категорично да заяви тавана на нашите възможности, както го направиха много други европейски страни - Франция още 400, Швейцария и Австрия - по 500, Германия - още 5000 и т.н.
А проблемът на управляващите бе, че твърде бавно и под натиска на събитията стигнаха до мерки, които предлагахме от самото начало,
като изграждането на съоръжения на турската граница, гарантиращи 85-90% намаляване на потока като в Гърция,
ясно разграничаване на статута бежанец от нелегален имигрант,
възползване от правото на депортиране,
промени в европейски договорености и т.н.
Дори и в плана си от 07.11.2013 г. за овладяване на кризисната ситуация, известен като плана „Йовчев“ за справяне с бежанската вълна, правителството не посмя да обяви прекратяване на приема, а говори само за „ограничаване“ и търсене на външна финансова подкрепа.

Все едно един щангист да заяви, че с малко повече допинг ще вдигне десетократно по-тежки щанги, въпреки че за всеки здравомислещ е ясно, че ще остане завинаги под щангите. Само че в случая ние не сме зрители, а сме самият щангист и никак не ни се иска да бъдем размазани. Ако президентът бе свикал своевременно КСНС, възможно беше да се стигне много по-рано до най-правилните решения. Той просто не изпълни задълженията си, нарушавайки член 3 (причини за свикване) и член 4 (периодичност на свикване) от Закона за КСНС.

До края на 2014 г. може да се очаква трикратно увеличение на потока имигранти в България, което означава от 11 000 на 33 000. Прогнозните сметки са следните: до 31.12.2013 г. вече ще са около 17 500;
До 01.03.2014 г. - 26 500,
От лятото на 2014 г. рязко ще нарасне прехвърлянето на имигранти през море. Само в Истанбул и около него чакат 150 000 сирийци и 200 000 афганистанци.
България може да бъде залята и от 100 000 до 200 000 имигранти до края на 2015-а.
Трябва да си даваме сметка, че след 10-15 г. тези бежанци ще доведат и роднините си, както направиха турските гастарбайтери в Германия. Добавете и ефекта от високата раждаемост.
Така че можем да стигнем до 600 000 - 700 000 имигранти, което дори не би било учудващо предвид ситуацията в други страни.
Например в Испания - там само през последните две години са влезнали 1 млн. имигранти, като за десет години населението се е увеличило с 5 млн. души.
България ще е принудена да влезе в колосални разходи, за да посрещне такава внушителна армия от бежанци.
Прогнозните сметки са впечатляващи - от 660 млн. лв. до 2,8 млрд. лв. за 10 години.
Но друго нещо е далеч по-важно: бежанците ще променят демографската картина у нас, баланса между религиозните общнос­ти и ще прокарат влиянието на ислям, различен от този на българските мюсюлмани.
Това би била друга България: територия буфер и държава с камък на шията.