Всичко започна със закон, който защитава правата на сръбското малцинство. В хърватския град Вуковар обаче изписването на обществените сгради със знаци на кирилица сложи сол в раната на стария конфликт. Градът бе буквално унищожен по време на избухналите след разпада на Югославия войни през 1991 г. Днес градът се възстановява, но остава символ на хърватската борба за независимост - позната повече като Отечествената война. Сега един нов символ предизвиква недоволство - знаците на кирилица, сложени върху обществените сгради.

Преброяването през 2011 г. показа, че сърбите са повече от една трета от населението на Вуковар. Според конституцията на Хърватия правата на малцинствата, езикът и азбуката им подлежат на защита. Първите знаци на кирилица бяха издигнати през септември, но набързо бяха свалени от хърватските ветерани от войната. Протестиращите изтъкват, че кирилицата напомня времето, когато Вуковар е бил сам срещу югославската армия, недоволна от хърватската Декларация за независимост. И те са били тези, които са платили кървавата цена. Военният ветеран Даниел Рехак оглавява Асоциацията на хърватските военни затворници и участва в последните протести: "Ние сме против сръбския език и знаците на кирилица, защото агресията срещу Вуковар през 1991 г. бе извършена с тях. 5000 от съгражданите ни изчезнаха тогава - защитници, цивилни, деца и възрастни, 401 все още са в неизвестност", припомня той.

През август 1991 г. югославската армия и местните сръбски военни формирования нападат Вуковар, след като Хърватия е обявила независимост от Югославия. Преди избухването на войната бароковият град е процъфтяващ, със смесено население, съставено от хървати, сърби и други етнически групи. През 1990 г. националистическата политика, водена от сръбския президент Слободан Милошевич и хърватския президент Франьо Туджман, довежда до избухване на въоръжено въстание на хърватските сърби, подкрепено от сръбското правителство и паравоенни формирования. След като въоръжените отряди на хърватските сърби завземат населените със сърби райони в Хърватия, Югославската народна армия (ЮНА) се намесва на страната на въстаниците. В източнохърватската област Славония конфликтът започва през май 1991, а през август ЮНА започва тотално настъпление срещу контролираната от хърватите територия в Източна Славония, включително и Вуковар. Градът се отбранява от около 1800 леко въоръжени войници от Хърватската национална гвардия и цивилни доброволци, срещу 36 000 войници на ЮНА и сръбски паравоенни формирования, въоръжени с артилерия и танкове. По време на сражението срещу града се изстрелват хиляди ракети и снаряди на ден. Това е най-яростната и продължителна битка в юговойните. Градът се превръща в първия напълно разрушен голям град в Европа след Втората световна война. След падането на Вуковар на 18 ноември 1991 г. стотици войници и цивилни биват изтребени от сръбските сили и поне 31 000 цивилни са депортирани от него и околностите му. След прочистването на несръбското население на града той за четири години става част от самообявилата се Република Сръбска Крайна. Вуковар остава в сръбски ръце до 1998 г., когато се връща по мирен път на Хърватия.

Една от най-ужасяващите истории от войната е клането на много пациенти и работещи във вуковарската болница. Весна Босанац е била неин ръководител по време на войната и се е грижила за ранените. Днес тази национална икона твърди, че хърватското правителство не може да разбере емоционалната тежест, която Вуковар все още упражнява върху душата на нацията. Тя обяснява: "Когато се върнахме тук след сключването на мира през 1997 г., всичко беше на кирилица. След това започна процесът на мирна реинтеграция и всичко, написано на кирилица, вече не беше валидно. Сега, заради преброяването през 2011 г., върху публичните сгради отново се издигат знаци на кирилица. Това не би било проблем, ако хората бяха излекували раните си, ако бяха открили своите мъртви и ранени, но те не са - и налагането на кирилица е, като да сипеш сол в отворена рана."

Днес мазето на болницата е музей, който служи да напомня за страданията на Вуковар и колко много хора са се чувствали забравени и дори пожертвани от правителството, което е водело своите националистически войни. Въпреки че Хърватия вече е членка на ЕС, хората все още твърдят, че Вуковар е използван за политически цели. Междувременно правителството в Загреб твърди, че е било задължително конституционните закони, защитаващи кирилицата, да бъдат съгласувани със законодателството на ЕС за правата на малцинствата.

Фред Матич, хърватският министър, отговарящ за военните ветерани, смята, че една ключова съставка на трайния мир все още липсва. "Сърбите не са преминали през катарзиса на разбирането какво се е случило с бившата югославска армия, със Сърбия и Черна гора, които са извършили агресия срещу Хърватия. Те просто все още не го осъзнават. Хърватия носи част от отговорността, но хърватите няма да я поемат, докато сърбите не си признаят вината за това, което вършеха от самото начало", убеден е той.

Много хора във Вуковар не са готови да поемат отговорност за миналото и да продължат заедно напред. Не е минало достатъчно време, за да излекува раните. Тези чувства са в основата на вуковарската училищна система. Хърватските и сръбските деца пристигат заедно на училище. После се разделят - хърватските деца отиват в един клас, а сръбските - в друг. Сръбските ученици учат и двете азбуки. Учат и сръбска история - като част от мирното споразумение, за да могат да запазят националната си идентичност. Директорът на училището Желко Ковачевич е етнически сърбин. Той е живял във Вуковар по време на войната и е уважаван и от двете общности. Убеден е, че възрастните, а не децата спират интеграцията. "Политиката определя правилата на играта и хората ги спазват. Тук няма работа, тъй че хората се вкопчват в каквото могат и не мислят независимо. Дразни ме да виждам образовани хора, които не разсъждават. Ако го правеха, градът вече щеше да се е възстановил с много нови идеи, по-добри училища и децата най-накрая щяха да учат заедно", смята той.

Критиците на училищната система във Вуковар твърдят, че въпреки т. нар. коридорно другарство извън часовете разделените училища не дават много надежда, че Вуковар ще продължи успешно напред. Но за много родители големият проблем е как да обяснят историята на децата си. Въпреки че противниците на кирилицата призовават Вуковар да бъде изключение от закона за малцинствата, хората и от двете страни се страхуват, че градът ще продължи да бъде разделен заради миналото си.