- Г-н Дацов, в разходната политика на бюджет 2014 видимо е търсен баланс между социални жестове към по-големи групи хора и в същото време орязване на разходи, баланс между леви и десни мерки. Каква е вашата оценка за проектобюджета?

- Карате ме да правя политически оценки. Не бих казал, че виждам в проектобюджета леви и десни мерки, мерките могат да бъдат практични и непрактични, ефективни и неефективни. Като конструкция бюджетът е почти идентичен в разходната си част с бюджетите от мандата на ГЕРБ. Пропорциите между производителни и непроизводителни разходи са почти еднакви. Голямата разлика е, че това, което се планираше при ГЕРБ, нямаше нищо общо с изпълнението. През всичките години всъщност имахме много социални бюджети, не виждам къде по-вляво може да отиде БСП.

- Това е изненадваща теза, доразвийте я.

- Не е. ГЕРБ залагаше едни нормални пропорции при планирането, но в рамките на изпълнението на бюджета, понеже не изпълняваха нивото на капиталови разходи, които са основните производствени разходи, водещи се оказваха разходите в социалната сфера, включително за издръжка и нееефективно харчене. Не е имало и една година, в която финансовият министър Симеон Дянков да е улучил и грешката му в макропараметрите да е по-малка от 50%. Не знам дали го правеха нарочно, или това се дължи на разбиване на част от структурите в Министерството на финансите, но факт е, че макроикономическата прогноза нито веднъж не се сбъдна, а самото изпълнение на бюджета действително ставаше за сметка на капиталовите разходи. Аз не считам, че те нарочно са използвани за буфер, който цели да удържа бюджетното салдо, по-скоро проблемът е в ниския капацитет за усвояване на средствата. Това, което прави впечатление в конструкцията на бюджет 2014, е, че Министерството на финансите се справя по доста по-различен начин спрямо предходните години.

- Къде са разликите?

- Заложените производителните разходи - капиталовите разходи, разходите за образование и наука, са малко по-високи, но като дял от БВП разликата е 0.2-0.3%. Но аз и не очаквам на консолидирано ниво да има съществени разлики. Въпросът е за какво точно ще се изхарчат тези пари. В този контекст поне на хартия проектобюджет 2014 се различава от бюджетите в предходните години. Това е бюджет, който прави много заявки, макар и придружени с много "ако". На мен ми се иска много от тези заявки да бъдат изпълнени, макар че някои от тях като че ли отиват в погрешна посока. В образованието например липсва цялостна визия. Не ми е ясно защо заложените 100 млн. лв. допълнително за образование не са програмирани. Обяснява се, че делегираните бюджети ще бъдат променени, но аз съм скептичен, че това е правилната посока. Стимулът парите да вървят след децата не бива да се премахва.

- Правителството твърди, че през бюджета провежда още две реформи - административна, изразяваща се в орязване на разходи, и реформа във финансирането на капиталовите разходи - чрез централизиране на част от средствата в Министерския съвет. Не се ли разминават и при тях заявките и съдържанието?

- Тези две теми са различни. При административната реформа правителството видимо мина през няколко етапа - първоначално тръгна масово да орязва разходи, след това се отказаха, после пак заложиха намаления. Във всеки случай аз смятам, че Министерството на финансите няма друг избор, освен веднъж на четири години да орязва администрацията по простата причина, че каквото и да правиш, и то не само в България, администрацията има свойството да се разраства. Тоест, колкото и да е неефективно подобно масово орязване, то си има своята логика.

- Добре, но можем ли да го наричаме реформа?

- Реформата ще е налице, ако се случат другите обещани мерки - да премахнат дублиращи се структури, да анализират ефективността на администрацията и т.н. Аз съм леко скептичен, защото единственият начин да се случи това е през ефективното прилагане на програмното бюджетиране. В програмното бюджетиране е заложен механизмът за оценка и оттам - за оптимизация на администрацията.

- Да, но правителството казва, че министерствата не умеят да харчат програмно и целесъобразно, и затова част от капиталовите им разходи трябва да се централизират в Министерския съвет.

- Не мисля, че може да се прави капиталова програма без министерствата. Аз не знам как точно правителството възнамерява да реализира идеята за публична инвестиционна програма за растеж и развитие на регионите, но сама по себе си тази идея е добра. 7 или 8 г. се опитвах да централизирам капиталовите разходи във финансовото министерство, да централизирам стратегическото планиране и програмиране, защото финансовото министерство е единственото, което може да има цялостен поглед върху политиката и да направи оценка на нуждите. От закриването през 2009 г. на дирекцията в Министерството на финансите, която управляваше еврофондовете и инвестициите, в България няма структура, която да се занимава с управление на инвестициите.

- И все пак смятате ли, че на фона на многото разнопосочни заявки за този резерв, включително за покриване на дефицити на министерствата, ще могат да се изработят добри критерии за отсяване на проектите?

- Въпросът е какъв политически механизъм, какъв модел избираш, за да го направиш. Това в момента не е ясно и съм принуден да гадая, но има много добри примери. Това, което Йордан Цонев обяснява, се доближава до т.нар. bidding fund в Чили. Чили е една от десетте водещи държави в света в областта на бюджетните практики. В Чили, ако даден проект не е минал през оценка от гледна точка на икономическата ефективност, социалните функции също носят точки, не може да бъде финансиран. Но това изисква управляващ орган, структура, която да оценява проектите с ясно разписани механизми. МС взема крайното решение, но не може да поеме такава отговорност. Но пак ще повторя - тази идея е стойностна. В момента нивото на националните инвестиции е съкрушително, повечето министерства не могат да функционират и да провеждат политиката си. Всичко е изтласкано в посока на еврофондовете, а това не е устойчив модел.

Когато 80% от всички капиталови разходи са по линия на еврофондовете, трябва да се има предвид, че еврофондовете финансират само определени области, те не финансират целия публичен сектор. Всички останали области остават оголени и недофинансирани, нарушава се балансът на политиките.

- Ако се върнем на програмните бюджети, проектобюджет 2014 прави стъпка в посока на по-сериозни гаранции за изпълнението им, като разпределението на средствата по политики и програми вече е част от основния текст на закона за бюджета. Има ли риск това да остане само формалност?

- Това трябва да се адмирира. Но програмното бюджетиране няма как да се случи, ако не се създадат административните структури. В повечето министерства няма истинска бюджетна дирекция, икономическа дирекция, която да се занимава със стратегическо планиране. Повечето министерства не могат да остойностят програмите си, а бюджетните дирекции гледат на нещата предимно от счетоводна гледна точка. Освен програмното бюджетиране като техника със съдържание трябва да се напълнят и тригодишните бюджетни прогнози. Те сега са само инструмент на МФ, но не тече истински процес - залагане на макроцели отгоре надолу и правене на тригодишна бюджетна рамка отдолу нагоре, за да се срещнат нещата. В момента това се прави формално. Другото, което трябва да се въведе и има натрупан опит, са т.нар. прегледи на публичните разходи. Това е финансов преглед на всеки две години и включва оценка на програмите, оценка на състоянието в момента и препоръки за бъдещите политики. Защото какъв е в момента инструментът за пренасочване на политики? Не е достатъчно на някого просто да му хрумне нещо на някой събор.

- Кабинетът се представя като програмен. Имаше ли достатъчна прозрачност според вас при съгласуването на политики между двете партии, които подкрепят правителството, и стана ли ясно чий е този бюджет?

- От една страна, личи линията на разумните хора, които знаят, че трябва да изпълняват този бюджет и какъв ресурс имат - ако щете, министър-председателя, финансовия министър, линията на поведение е много ясна. От друга страна, си личи натискът особено на БСП за всякакви химерни пожелания, откъснати от чистата практика. Ако има процес за остойностяване на политиките, много от тези неща няма да намерят място в бюджета. Може да разочаровам някои, но като че ли ДПС е конструктивният играч, играчът с опит, който знае какво иска. Изявленията на БСП, поведението на повечето от техните представители са наивни по-скоро по отношение на някои мерки. Когато влезе в бюджета, този наивитет може да вреди и да носи рискове.