Сред многото паметници на Джон Фицджералд Кенеди (JFK) може би най-поразителният се намира на 6-ия етаж на музея в Далас. Всяка година близо 350 000 души посещават мястото, където Лий Харви Осуалд е чакал на 22 ноември 1963 г., за да стреля по президентския кортеж. Самият музей е странен заради физическата си връзка със събитието, което осветява. Най-запомнящ и най-зловещ момент от престоя на шестия етаж е, когато застанете с лице към прозореца, през който Осуалд стреля с пушката си, докато по-долу откритата кола на Кенеди пъпли през широкото пространство на площад "Дийли". Прозорците са затрупани с картонени кутии, точно както в онзи слънчев следобед, когато Осуалд се скрива там.

Посетители от цял свят оставят имената си в почетната книга и много от тях изразяват преклонение: "Най-великият ни президент", "О, колко ни липсва!", "Най-великият мъж след Исус Христос". Мнозина посетители пишат за евентуални заговори, които са довели до убийството на Джон Кенеди. Противоречивите реалности в живота на Кенеди не съвпадат с неговия международен авторитет. В очите на света този сдържан човек се превърна в обаятелен лидер, който в живота и след смъртта си е символ на волята и надеждата. Президентът Кенеди е в Белия дом по-малко от три години. Първата му година е катастрофа, както самият той признава. Нахлуването в Залива на прасетата в комунистическа Куба е само първото от поредицата провалени усилия да бъде свален режимът на Фидел Кастро. Неговата среща във Виена през 1961 г. със съветския лидер Никита Хрушчов е унизително преживяване. Повечето от законодателните му предложения са погребани на Капитолийския хълм. И все пак той има заслуги за някои изключителни постижения.

Най-важното и най-прославяно е



вещото му справяне с кубинската ракетна криза



през 1962 г., смятана за най-опасния момент след Втората световна война. Повечето от военните съветници на Кенеди (и не само те) смятат, че САЩ трябва да бомбардират ракетните установки, които Съветският съюз е разположил в Куба. Вместо това обаче Кенеди, който е наясно с изострянето на кризата, нарежда блокада на съветските кораби. В крайна сметка е постигнато мирно споразумение. Впоследствие Кенеди и Хрушчов започват подобряване на отношенията между Вашингтон и Москва.

По време на краткото си президентство Джон Кенеди има много важни и напредничави идеи. В реч пред Американския университет през 1963 г. той говори приветливо и от сърце за Съветския съюз, отслабвайки по този начин Студената война. На следващия ден, след почти 2-годишно отбягване на въпроса за гражданските права, той произнася реч с изключителна елегантност и подема действия за приемането на закон за гражданските права, с който се надява да сложи край на расовата сегрегация. Той също така предлага законопроект за избирателните права и за федерални здравни програми за възрастните и бедните. Малко от тези предложения се превръщат в закони, докато той е жив - за голямо разочарование на Кенеди, който никога не постига големи успехи в отношенията си с Конгреса. Но повечето от тези законопроекти се превръщат в закони след неговата смърт - отчасти заради умението на политическия му приемник, но и също защото те са възприемани като завещание на президента мъченик.

Джон Кенеди е най-младият човек, избран за президент (бил е на 43 години), като в същото време наследява най-стария по онова време държавен глава - 69-годишния Дуайт Айзенхауер. Кенеди символизира новото поколение. Той е първият президент, роден през ХХ век (през 1917 г.), и първият млад ветеран от Втората световна война, стигнал до Белия дом. Силният разказ на Джон Хърси за военната храброст на Кенеди, публикуван в Ню Йорк през 1944 г., помага за началото на политическата му кариера (става дума за това как на 2 август 1942 г. командваният от Кенеди торпеден катер е унищожен от японски самолет край Соломоновите острови, леко раненият Кенеди спасява 13 от 14-те си моряци, прекарвайки 4 часа в океана, той дори спасява силно обгорен моряк, като го издърпва, захапвайки със зъби спасителния му пояс. За смелостта си е награден с медала за спасяване на човек с риск за собствения живот - б. р.).



Личното обаяние на Кенеди



всъщност помага извънредно за създаването на легендата за него. Остроумен и ясен оратор, той като че ли е създаден за ерата на телевизията. Ако днес гледате кадри с него, ще бъдете поразени от мощното му присъствие, от духовитостта и елегантното му красноречие. Речта му при встъпването в длъжност е пълна с фрази, които сякаш са предназначени да бъдат издълбани в камък и много от тях остават в история. Той призовава американците: "Не питайте какво твоята страна може да направи за теб, а какво ти може да направиш за вашата държава". Друг фактор за легендата на Кенеди, който е по-дълбок от личната му харизма, е образ на това, което мнозина наричат изящество и елегантност. Той не само е грациозен, в смисъл че се държи привлекателно, той изглежда като човек, който получава благосклонност. Той е красив и изглежда атлетичен. Богат е. Има завладяваща съпруга и деца, семейството му е фотогенично. Неговият приятел, журналистът Бен Брадли, пише през 1964 г. книга за Кенеди, в която нарича това "специално изящество".

Семейство Кенеди се бе обградило в Белия дом с писатели, художници и интелектуалци - известния виолончелист Пабло Казалс, поета Робърт Фрост, френския интелектуален Андре Малро. Джон Кенеди е завършил Харвард и напълни администрацията си с преподаватели от университета. Той изпъстря изказванията си с цитати от поети и философи. Семейство Кенеди помогна за кариерата му и по-късно за неговото наследство. Той никога не би могъл да стигне до президентството без помощта на баща си. Джоузеф Кенеди, един от най-богатите и най-безмилостни мъже в Америка, предвижда първородният му син Джо-младши да влезе в политиката. След като Джо загива във войната, амбициите на бащата се насочват към следващия по възраст син. Той плаща за всички кампании на Джон и използва милионите си, за да му осигури поддръжници.



Наследството Кенеди има обаче и тъмна страна



Преди да стане президент, много от политическите му колеги го смятат просто за плейбой, чийто богат баща финансира кампаниите му. Много критици виждат в него безразсъдство, нетърпение, прибързаност. Найджъл Хамилтън, автор на книгата "JFK: Дръзка младост" - едно като цяло възхитително проучване за ранните години на Кенеди, обобщава: "Той имаше интелект, смелост, свенливо очарование, добър външен вид, идеализъм, пари ... И все пак, както винаги, нещо липсваше - определена дълбочина или сериозност на целта... След като гласоподаватели или жените бяха спечелени, имаше една празнота от страна на Джон, отказ да превърне завоеванието в нещо много съдържателно и мъдро". Изтъкнатият либерален писател И. Ф. Стоун забеляза през 1973 г.: "Засега той просто е оптическа измама."

До известна степен образът на Джон Кенеди на млад и жизнен мъж е мит. Голяма част от живота си той прекарва по болници, борейки се с много заболявания. Много е изписано за обвития в тайнственост личен живот на Кенеди. Подобно на баща си той е обсебен от мисълта за сексуални завоевания - преди и след сватбата си, преди и по време на президентския си мандат. Докато е жив, многото жени, агентите на Сикрет сървис и другите, които знаят за неговите флиртове, ги пазят в тайна. Забежките му не успяват да опетнят много репутацията му, въпреки че днес историите за сексуалните му подвизи са широко известни.

Продължаващият интерес към Кенеди половин век след смъртта му не е само резултат от имиджа, който си е изградил, и личната му харизма. Дължи се и на историческия момент, в който той се появява. В началото на 60-те години на ХХ век повечето американци имат желание да вярват, че той е човекът, който ще "поведе отново страната". Действието и динамиката са основни в привлекателния образ на Кенеди. По време на кандидатпрезидентската му кампания през 1960 г. той продължава остро да критикува осемте години на стагнация при управлението на републиканците. "Започвам кампанията си за президентските избори с единственото предположение, че американците са разтревожени от посоката, в която се е насочила страната ... и че имат желанието и силата САЩ отново да тръгнат напред", казва той. Както по-късно написа историкът Артър Шлезинджър, който е приятел и съветник на Кенеди: "Столицата, сънена в годините на Айзенхауер, изведнъж се съживи... освободи се енергия, която се появява, когато хора с идеи получат възможност да ги приложат". Това, което помага изключително на Кенеди, е, че той издига идеята за преследването на национална кауза - голяма американска мисия. В 15-те години след края на Втората световна война идеологическият стимул в САЩ бавно се заражда, подтикван от страховете за врагове като СССР и от оптимизма за динамичното представяне на американската икономика.

Когато Кенеди спечелва надпреварата за Белия дом,



желанието за промяна все още е колебливо



То обаче се увеличава и той се възползва от това, за да постави мисия, въпреки че не е съвсем ясно каква точно е тя. В началото на мандата служител в Министерството на отбраната пише официален документ за бъдещата политика, в който се описва любопитна смесица от неотложни, но неясни цели: "САЩ се нуждаят от Голяма цел... Държим се все едно нашата реална цел е да седим около басейните, когато станем на средна възраст... Не е толкова важно Голямата цел да бъде най-правилната, а че ние имаме цел и започваме да вървим към нея". Това се отразява на мирогледа на Джон Кенеди, на задълженията и действията му. Тези обаче, които го познават, осъзнават, че той е по-предпазлив, отколкото проличава в речите му.

Джон Ф. Кенеди е добър президент, но не велик, съгласяват се повечето учени. Проучване, направено сред историци през 1982 г., го поставя на 13-о място сред 36 президенти, участващи в допитването. 13 подобни проучвания, направени в периода между 1982 и 2011 г., го поставят на 12-о място. Известният експерт по въпросите на Белия дом Ричард Нойщат през 70-те години казва: "Той ще бъде блещукаща светлина, помрачена от спомените за наследниците му. Не мисля, че историята ще отдели повече място на Джон Кенеди". 50 години след смъртта си Джон Кенеди е далече от "само една блещукаща светлина". Той си остава голям символ на един изгубен момент, на възвисяващия се идеализъм и надеждата за промяна. Неговата харизма, романтичните, почти мистични асоциации с името му все още предизвикват емоции. Те не само оцеляват, но и се увеличават.

В мемоарите си журналистът и историк Теодор Уайт, който е близък с Кенеди, си спомня почитта и уважението, което президентът внушава сред своите приятели: "Образът, който изплува пред мен... е толкова ясен и елегантен - все едно че все още мога да го видя как прескача стъпалата към самолета с неговите крачки, а след това се обръща, като широко разтваря ръката си, за да помаха за довиждане на тълпата, преди да влезе в машината. Това бе като движение на балерина". Приятелите обаче не са единствените, които са очаровани от мистиката около Кенеди. Той става магнетична личност дори и по време на президентския си мандат. В средата на 60-те години проучване показва, че 59% от американците признават, че са гласували за него през 1960 г., въпреки че 49.7% от избирателите реално са направили това. След смъртта му одобрението към него нараства до 65%. Според проучване на общественото мнение, проведено от "Галъп", Кенеди непрекъснато има най-високо одобрение от президентите, влезли в Белия дом след Франклин Рузвелт.



Обстоятелствата около смъртта на Кенеди



го превръщат в национална мания. Огромно количество книги са издадени за убийството му, като повечето от тях отхвърлят заключението на комисията "Уорън", че Лий Харви Осуалд е действал сам. След убийството дори брат му Робърт Кенеди прекарва часове - а може би и дни - в звънене на различни хора, за да ги пита дали е имало заговор, докато осъзнава, че въпросите, които задава, могат да провалят собствената му кариера. Досега около 60% от американците вярват, че Кенеди е станал жертва на заговор. Дейвид Талбът, който е автор на книгата "Братята: Тайната история на управлението на Кенеди", много по-сериозно, отколкото в повечето от конспиративните теории за Кенеди, изказва предположението, че заговорът за убийството му е вдъхновен от смелостта на президента, прогресивните цели, които си е поставил, и опасността, която е представлявал, за да наруши нечии интереси. Има много причини, заради които можем да поставим под съмнение официалната версия за убийството на Кенеди. Но има и малко категорични доказателства в подкрепа на някоя от теориите - че мафията, ФБР, ЦРУ или дори Линдън Джонсън са замесени. Според някои хора смъртта му е в резултат на тайните усилия на Вашингтон да убие Кастро. Все повече американци вярват, че толкова епохално събитие може да бъде обяснено само с действията на един все още обвит в мистерия самотник.

Както всички президенти, Кенеди има успехи и падения. В администрацията му доминират необичайно голям брой проблеми и кризи - в Берлин, Куба, Лаос, и Виетнам; в щатите Джорджия, Мисисипи, Алабама. С някои от тях той се справя умело и понякога дори смело. Много от проблемите обаче не може да разреши. Той е резервиран, прагматичен човек, който почти никога не разкрива своя гняв. Много хора го приемат - а и все още продължават да го приемат - като идеалист, и да, пламенен президент, който би променил страната и света, ако беше останал жив. Наследството, което остави, само се е увеличило през 50-те години след смъртта му. Това, че той все още е въплъщение на необичаен момент на обществена активност, обяснява продължаващия интерес към него. Той напомня на много от американците за времето, когато беше възможно да се вярва, че политиката може да отговори на моралната жажда на обществото. Повече от всичко може би Джон Кенеди ни напомня за време, когато възможностите на страната изглеждаха неограничени, когато бъдещето изглеждаше неограничено, когато американците вярваха, че могат да решават сложните проблеми и да осъществят смелите си мечти.

--------

* Алън Бринкли е преподавател по американска история в Колумбийския университет. Той е автор на книгите "Джон Ф. Кенеди" (2012) и "Либерализъм и недоволството от него" (1998), които са използвани като източници за материала.

-------------------------



14 неща, които не знаете за JFK



1. Обсебен от теглото си, JFK е пътувал с кантарче за баня.

2. Фанатик на Джеймс Бонд ("На Русия с любов" е била една от 10-те му любими книги) Кенеди е подозирал, че вицепрезидентът Линдън Джонсън му крои преврат.

3. Той е първият президент, танцувал с чернокожа жена - на бала по повод встъпването му в длъжност.

4. Кенеди отчаяно се опитвал да научи френски (първата дама го е владеела свободно), дори се обръщал за помощ към учителката на дъщеря си Керълайн.

5. Единият крак на JFK е бил по-къс от другия, което е довело до хронични проблеми с гърба.

6. Купува си висококачествени кубински пури ден преди да нареди забраната на вноса от Куба.

7. В живота си четири пъти е получавал последно причастие: през 1947 г. при тежко заболяване в Англия; през 1951 в Япония, където е повален от висока температура; през 1954 след операция на гърба и на 22 ноември 1963 г. в Далас.

8. С едно телефонно обаждане в Холивуд JFK вдъхнови заснемането на филм за напрежението между миролюбивата и милитаристичната фракция в собствената му администрация. "Седем дни през май" с участието на Кърк Дъглас и Бърт Ланкастър се основава на едноименния роман от 1962 г., в който се разказва за заговор на Обединения комитет на началник-щабовете да свалят президента заради подкрепата му за договор за ядрено разоръжаване. "Той искаше националното съзнание да е наясно с проблемите, които ще възникнат, ако генералите излязат извън контрол", твърди историкът Артър Шлезинджър. Нетърпелив да види филма готов, Кенеди офейкал в Хаянис Порт и за един уикенд отстъпил Белия дом на създателите на филма, дори им позволил да организират вълнения там.

9. Кенеди използва 16 писалки, за да подпише на 24 септември 1963 г. Договора за ограничаване на ядрените опити (договорът между САЩ, СССР и Великобритания забранява ядрените опити в атмосферата, космоса и под водата - б. р.)

10. Джон Кенеди е бил мишена на най-малко четири опита за убийство преди Далас. Единият от тях е едва месец след избирането му за президент, когато пенсиониран пощенски служител с колата си, заредена с експлозив, следвал новоизбрания президент от Хаянис Порт до Палм Бийч. "Братко, те можеха да ме улучат в Палм Бийч. Няма начин да ме опазите, ако някой тръгне да ме убива", казал Кенеди на агент от Сикрет сървис малко след арестуването на заподозрения. Това разказва Търстън Кларк в "Последните 100 дни на Джон Кенеди." Още два опита за покушение - в Чикаго и в Тампа, Флорида - са разкрити в седмиците преди 22 ноември 1963 г.

11. Кенеди е давал годишната си президентска заплата от $100 000 за благотворителност.

12. На бюрото си той е използвал като преспапие кокосова обвивка, на която набързо е написал спасителното си съобщение, докато е бил изхвърлен на брега в Тихия океан по време на Втората световна война (преспапието е тежест, която се поставя върху листове, за да не се разпиляват).

13. Цели 53% от американците, или 90 млн. души, са споделили, че са плакали в четирите дни между смъртта и погребението на Кенеди според допитване на Националния център за проучване на общественото мнение към Чикагския университет, проведено в рамките на една седмица след убийството.

14. Кенеди е единственият американски президент, чиято баба го е надживяла.