Евродепутати одобриха вчера 7-годишния бюджет, който определя приоритетите и разходите на ЕС от 2014 до 2020 г. |
Евробюджетът бе подкрепен от 537 гласа, 126 депутати бяха против, а 19 се въздържаха от гласуване. Окончателното одобрение на бюджетната рамка означава, че финансирането по европейските политики ще може да започне навреме - на 1 януари 2014 г. От Нова година влизат в сила и доста нови инструменти, които ще се приложат за първи път, като механизма за гъвкавост, позволяващ прехвърляне на свободни средства между програми и години. Новост са инструментът за глобалните маржове, както и сливането на различни източници на приходи. Въвежда се инициативата за младежка гаранция - работа или обучение за младежи, останали без работа над 4 месеца. Основната новост във финансираните от бюджета политики е, че пари ще се дават срещу резултати, а не просто защото някоя държава е член на ЕС.
Одобряването на бюджета на ЕС за следващите 7 години бе определено като "велик ден" от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Според него новият бюджет ще позволи по-бързо и стабилно възстановяване след кризата. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой също приветства постигнатото споразумение. Председателят на ЕП Мартин Шулц коментира, че постигнатото е далеч от перфектното, но то ще позволи да не спират европейските инвестиции и ще подпомогне борбата срещу младежката безработица.
"Доволен съм, че ЕС вече има бюджет, но можехме да постигнем повече, ако някои страни членки не го бяха блокирали. Едно европейско евро е по-ефективно и може да постигне повече от националните инвестиции там, където в кризисните времена националните бюджети не достигат - в публичните инвестиции", заяви евродепутатът от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин, който беше докладчик на ЕП по дългосрочния бюджет на ЕС. Според него страните от ЕС не са позволили да се договори бюджет, който "да е инструмент за инвестиции и растеж, който да помогне на държавите в трудности и на регионите".
ФИНАНСИ
България ще получи 260 млн. евро в периода 2014-2020 г., за да завърши извеждането от експлоатация на атомни мощности в АЕЦ "Козлодуй", съобщи пресслужбата на ЕП. Финансова помощ, за да затворят ядрени реактори, ще получат също Литва и Словакия. На Рига ще бъдат предоставени 400 млн. евро, а на Братислава - 200 млн. евро. Трите държави ще трябва да отговарят на определени условия, включително и пълно транспониране на Директивата за ядрена безопасност в националните закони, както и да представят пред ЕК подробни планове за извеждане от експлоатация на част от ядрените си мощности.