Франция и Германия притискат България и Румъния да гарантират, че от 1 януари 2014 г. няма да ги залеят с евтина работна ръка. Тогава изтича 7-годишният преходен период, който ограничава достъпа им до пазара на труда в останалите държави от ЕС. "Свободното движение не трябва да се поставя под въпрос, но когато има колективно преместване, възниква напрежение", заяви пред група европейски журналисти френският министър на труда Мишел Сапен. "Искаме от България и Румъния да проявят социална отговорност", заяви той.

Запитан от в. "Сега" какво очаква да направят двете държави по отношение на своите граждани, министърът каза, че настоява да въведат нови юридически инструменти, които да предотвратят наплива на хора, готови да работят на дъмпингово ниски заплати. Според него оставащият един месец до коледните празници бил достатъчен да се изпълни тази задача, защото България и Румъния вече били дали съгласие. Без да уточнява какви мерки са обещали да приложат, министър Сапен каза, че предстои строг надзор над фирмите пощенски кутии, които служат като посредници за масово пласиране на евтина работна ръка. За целта Франция вече си била осигурила подкрепата на Германия, която също се опасява от такъв проблем.

Полски журналист напомни на министъра, че същата тревога е имало преди няколко години срещу прословутия "полски водопроводчик", но поляците не са се преселили масово във Франция и Германия, въпреки че получават четири пъти по-малки заплати у дома си. Заплатите в България и Румъния са до десет пъти по-ниски и министърът каза, че "не трябва да има конкуренция между страните и народите на пазара на труда чрез ниско заплащане". Според него трябва да се върви към общи правила в ЕС за долни прагове на заплатите, които да са приемливи за населението, за да го задържат в собствената му страна. "Безсилието в тази област само ще подхранва популизма на крайната десница, която настройва работниците срещу чужденците, като заплаха за работните места и доходите им", обясни министър Сапен.

Предстоящият съвместен отпор на Франция и Германия бе потвърден и от Кристина Шрайбер, която е зам.-началник на кабинета на френския еврокомисар Мишел Барние, отговарящ за вътрешния пазар и услугите. Според нея има риск да се развърти бизнес за "доставка" на българи и румънци за изпълнение на конкретни проекти на временни договори, за да се намалят разходите на западни фирми за заплати. Макар че не става дума за работа на черно, защото българите и румънците ще имат законно право да работят във всички държави от ЕС, наемането им на дъмпингово ниски заплати би могло да се квалифицира като нелоялна конкуренция на трудовия пазар и да се санкционира.