Фина жена с изключително пъргава фигура. Хвърчи като финикиец. Опитва се да бъде на няколко места едновременно и да свърши всичко сама. Записва си някакви неща направо върху дланта. Така няма опасност да изгуби информацията, която иначе изчезва безследно в дебрите от документи в кабинета й. Като я погледа десетина минути, човек се отказва от мисълта, че поне нощем ляга и спи, без да прави каквото и да е друго. И съвсем не може да си представи, че в хаоса, който цари около нея, Петя Василева някак успява да съсредоточи бълващата от нея енергия в най-деликатната хирургия - очната, където скалпелът танцува върху милиметри.

Професорката е дъщеря на Иван Василев - лекаря, направил първата роговична трансплантация в България преди половин век. Вместо да води момичето си на цирк, водел го при болните си. И тя работела заедно с асистентите му,



за да се научи на състрадание



Оттогава не може да спре. Завършила медицина, специализирала офталмология, дипломите заемат една стена в кабинета й в болница "Света Анна". Специализирала е в Германия с Хумболтова стипендия, станала е доктор по публично здраве на университета "Джонс Хопкинс". Създала е сектор по експериментална офталмология в България. Станала член-кореспондент на БАН. Направила медицински център за превантивно лечение на очните болести, а после и фондация "Зрение за всички". Създала Съюза на офталмолозите в България. Станала съпредседател за Европа на Международната агенция за борба със слепотата. Поканили я в Консултативния съвет на програмата "Предпазване от слепота" на Световната здравна организация. И накрая сбъднала мечтата на баща си - създала Очна банка.

И понеже проф. Василева се е посветила на проглеждането, Очната банка е ужасно важна за нея. Преди това, през 80-те години, ходела сама по моргите, за да си търси роговици за присаждане. Помни и как е рязала опашките на лабораторните плъхове, за да си направи биологичен конец. Очната банка е цял процес на вземане на роговици от починали донори, съхранението им, класификация по международни стандарти, обмена и накрая - трансплантацията на роговици. С нея слепите проглеждат. Всъщност до ден-днешен присаждането на роговица е единствената успешна трансплантация в България. Няма нужда да се събират пари за скъпи процедури в чужбина. Над 1800 слепи българи са прогледнали благодарение на Очната банка. Докато не се намесила държавата. Която първо реши да вкара банката в националния център "Бултрансплант", а после - в болница "Царица Йоанна". И от това държавно разиграване с роговиците ефектът е, че материал за планови операции вече почти няма, тъканите не са качествени, международните организации отказаха регистрация и следователно - все по-малко българи имат шанса да си върнат зрението.



Но Петя Василева е нечуван инат



Посветила е 2 месеца на разправии, за да запази делото си и сега е стигнала до Върховния административен съд. Твърди, че разликата между трудно и невъзможно е една-единствена - второто отнема повече време.

Тя енергия има достатъчно, но времето й е най-големият проблем. Само с него не може да се пребори. Или поне досега не е намерила начин, но продължава да търси. За почти 40 години оперира десетки хиляди очи и преглежда стотици хиляди пациенти. В началото си записвала всяка операция, но после се отказала и им изпуснала края. Пред кабинета й има опашка от болни и още една - от прогледнали и излекувани, които искат просто да благодарят.

Когато видя сляп човек, изпитвам вина, казва проф. Василева. Доказано е, че 80 на сто от слепотата е предотвратима и лечима. Хората у нас обаче вече нямат пари за здраве, а в болниците им вземат по 15 лева само за "Добър ден". "Модерната" философия на здравеопазването в България не е предвидила клинична пътека за тези болести. Крайно неразбираемо е при тази картинка защо професорката седи още в мизерията на родината си, след като е имала десетки възможности да се махне, да замине в която и да е посока на света, за да печели в пъти повече. Тя обаче



15 лева за "добър ден" не взема,



а началниците не могат да вникнат в мотивацията й. Защо тази жена се е втурнала да спасява Очна банка, след като няма да направи пари от присаждането на роговици, блъскат си главите държавните чиновници. Василева им отвръща с изречение, което някой е написал на таблото в очната клиника: "Успял човек е този, който може да създаде стабилна основа с камъните, които другите са хвърлили по него." Близките й се подсмихват, че енергията й е достатъчна за цяла АЕЦ.

Пък и какво друго им остава да говорят, когато те, хората от нейното семейство, са най-ощетени от класическия работохолизъм на Петя? Нито съпругът й Стефан, нито децата Мирослава и Иван прекарват достатъчно време с нея. Но вече са свикнали и не се оплакват. Стефан, например, отдавна е преглътнал, че някои му казват "Г-н Василев". Той е онези мъже, които са на изчезване - обичат да се грижат за жените си, да им осигуряват уют, дом, спокойствие и материална обезпеченост, а на всичко отгоре се радват на успехите им. "Той завърши медицина само за да се запознае с мен", шегува се суетно професорката, но трудно прави ход, ако не усеща гърба на Стефан зад себе си.

Май единствените в семейството, които не се оплакват от липса на внимание, са внуците - Петя, Стефан и Велян. Докато рови в чекмеджетата, за да покаже свои снимки, лекарката все вади внуците отгоре, радва им се на позите, усмивките, трапчинките и въздиша, че губи ценни мигове винаги когато е далече от тях.



Това е светът на жената,



под чиито ръце слепите проглеждат. Останалото е тичане (страхотно средство за поддържане на момичешката й фигура) между операционната, изпити, лекции по цял свят и обиколки на селата по скринингови програми за превенции на слепотата. А ако й остане малко повече свободно време, не мислете, че Петя Василева се хваща да шета вкъщи. Нищо подобно. Тя емва интернационалната група гости от поредния офталмологичен конгрес и я изкачва на някой връх, докато свят им се завие на чужденците от красота. Тя специално знае чудесно за какво Господ е създал очите.