"Когато бях малък и трябваше да ходя на училище с по-големия си брат, моята майка винаги напомняше да го държа за ръка. Приемах това за съвсем нормално. Учудвах се обаче, когато тя ме наставляваше къде да вървя, ако се случи улица без тротоар. Моето място бе откъм платното. За мен това винаги е означавало само едно - че тя не иска някой от нас да пострада, но ако случайно стане катастрофа, то по-добре това да съм аз."

Този разказ, публикуван в книгата на Франческо Пиколо "Истории за първородни и единствени деца", е провокирал италиански психолози да се замислят над ролята на малчуганите в семейството по реда на появата им на бял свят. При направените проучвания италианците установили категорично, че първородните деца са най-облагодетелствани и почти нямат проблеми при осъществяването си в някакъв следващ етап от живота си. По-различно било положението с второто дете и със средното, ако децата са три, разбира се. Съвсем по друг начин стоял въпросът с близнаците, многобройните фамилии или семействата с едно дете.

На базата на наученото психолозите са изготвили нещо като кратък наръчник за родители с основното, което те трябва да знаят за този ред и с най-честите грешки, които не бива да допускат. Вярно, не всички семейства достигат до такива крайности, като цитираните в разказа. Но в много фамилии неумишлено толерират едното дете за сметка на другото. А това рано или късно дава отражение.



Първородното

Първото дете е винаги център на вниманието. Мами, татковци, баби, дядовци и прочее роднини се чудят как да го зарадват, всяка негова стъпка се следи с повишен интерес и всичко, което то прави (даже и беля), се смята за голям героизъм. В почти 90% от семействата е така, твърдят италианците, имайки предвид не само фамилиите в своята страна. Първото дете е малък цар или царица и на него задължително са угажда във всяко отношение. Ето това е първата грешка, казват психолозите.

Според тях съществува опасност така отгледаното дете, след като израсне, да има доста консервативно мислене. То не би променило за нищо на света позицията си по някой въпрос просто защото е свикнало винаги да става неговото.

От друга страна, първото дете, отгледано с голяма любов, почти винаги е изключително отговорно към нещата, които прави, и хората, с които общува. Голям перфекционист е и на него може да се разчита. Освен това много често му се доверяват, тъй като знаят, че умее да пази тайни.

Драмата за него настъпва с появата на по-малък брат или сестра. Родителското внимание автоматично се насочва към новороденото и първото дете се чувства до голяма степен предадено. Затова, ако очаквате бебе, а вече имате едно дете, в никакъв случай не игнорирайте малчугана. Най-добрият вариант е да го приобщите по някакъв начин към суматохата около очакването и появата на бебето. Първото дете няма да ревнува, нито пък ще се чувства пренебрегнато, ако му поверите отговорната задача по опазване на бебето.



Второто дете

То никога не получава травмата на първородното да бъде "детронирано" и някой друг да спечели повече внимание от него, тъй като се ражда в непривилегирована позиция. Проблемът му е, че много лесно може да се почувства като втора ръка и да се свие в някой ъгъл, където да си ближе раните. Най-голямата опасност - да израсне саможиво и прекалено затворено. Това ще му докара доста проблеми след време.

Така че не пренебрегвайте второто дете. А ако го видите, че предпочита да се усамотява, вместо да си играе с братчето или сестричето, направете всичко възможно да го извадите от тази ситуация. Най-добре с някоя интересна колективна игра, в която то да има главна роля.

Първородните деца обикновено са умниците в неписаната йерархия. От една страна, те са по-големи, от друга, родителите са имали повече време да се занимават с уроците на едно дете, отколкото на две едновременно. Да искате от второто дете да има отлични бележки като баткото е глупаво. Вторите деца обикновено са артистите. Затова не мъчете малчугана с учене, а го запишете на някакъв курс - рисуване, балет, музика. Това е неговото поле.



Средното дете

То всъщност е второто, но във фамилии с три деца. Там проблемът, колкото и странно да звучи, засяга не третото, а средното дете. Тоест онова, което е между наковалнята и чука. Неговата роля е да балансира. Затова и след време от тези деца излизат прекрасни дипломати, твърдят италианците.

Средното дете отговаря за реда в стаята - както по отношение на играчките, така и при войните, които неизменно водят най-малкото и най-голямото.

Това дете най-лесно се приспособява след време в живота, тъй като е свикнало само да се оправя във всяка ситуация. Хубавото е, че то осъзнава ролята, която му е отредена, и расте със самочувствие. Препоръката на италианците - ако имате две деца, по-добре се постарайте за трето. Според тях наличието на трима малчугани спестява доста от проблемите, които биха възникнали, ако децата са две.

Проблемът на средното дете е, че лесно изпада в депресии. То трудно приема както успехите, така и неуспехите. В такива моменти е добре да бъдете до него.



Последното дете

Последното дете, а не първото, е всъщност най-облагодетелстваното. То има пред себе си утъпканата пътека на братята и сестрите. Освен това е галено от повече хора - към родителите тук се присъединяват и братята. Има до кого да се допита за всичко, което го вълнува. С две думи - расте без проблеми.

Това обаче е на пръв поглед. Ролята на любимеца е много приятна и последното дете трудно излиза от нея. Не се учудвайте, ако го видите да продължава да чете приказки и в някой по-горен клас в училище. Това не е страшно, страшното е, че то не иска да съзрява и живее в свой измислен свят. Рано или късно това ще го сблъска с реалността. Не се знае как ще я приеме и дали тя няма да го смаже. Затова му обръщайте внимание, но и го поощрявайте да взема самостоятелни решения.

Според проучванията на италианците от последните деца излизат най-много авантюристи. Хубавото им е, че са невероятни оптимисти и трудно се депресират.



Единственото дете

То расте досущ като първородното. Основната опасност пред него е да стане егоист. От друга страна, то от малко контактува само с възрастни, което го подготвя за живота и пречките. Единствените деца съзряват доста по-рано от останалите. В училище те са отличниците и то не защото учат много или се стараят. Те просто разбират материята.

В отношенията си с хората обаче са твърде резервирани. По тази причина късно се женят и имат малко приятели. На тях обаче може да се разчита, защото с каквото и да се захванат, го изпипват майсторски и до край. От единствените деца се раждат най-добрите поети и писатели, тъй като те имат дарба да пишат.



Многобройните фамилии

В този случай има повече от един малчуган в позицията на средно дете. Има и известно разграничаване в отговорностите, тъй като тук по-големите братя и сестри играят ролята и на родители. Така се случва, че на тях се пада задачата по отглеждането на по-малките. Съветът на психолозите - за да не се обременяват големите деца, не оставяйте цялата работа върху тях.

Другият проблем, който би могъл да настане, е когато дойде време тези деца да влизат в обществото. Тъй като са свикнали да живеят в едно по-затворено общество (в повечето случаи най-добрите им приятели са собствените братя и сестри), те трудно се приобщават.

Третият проблем - групирането вътре в семейството. При многобройните фамилии братя и сестри завързват добри приятелства помежду си. Големите се разбират добре с големите, малките - с по-малките. И остава едно дете - средното. Което се чувства изоставено и предадено от собствените си братя и сестри. В този случай родителите трябва задължително да се намесят и да предложат варианти, в които да участва и самотното дете.



Близнаци

Ако мислите, че при близнаците всичко стои наравно, много се лъжете. Първородният винаги е доминиращ. Той е и по-прагматичен, по-лесно се справя в живота, по-бързо намира общ език със съучениците си. Остава вторият. Той не трябва да се чувства пренебрегнат в никакъв случай. Отново родителите са тези, които ще измислят начин как да вплетат и двамата в някаква игра или съвместно занимание.

Проблемът на близнаците е, че при тях отношенията са в двете крайности - на силна привързаност и на силна ненавист. Ей това ако успеят да преодолеят родителите, после няма да имат никакви притеснения.