Георги Кадиев е депутат от БСП, бивш зам.-министър на икономиката и общински съветник. Беше и кандидат за кмет на София. Завършил е Международни отношения в Москва. Има магистратури в Лестър и Харвард. Работил е и като журналист.



- Г-н Кадиев, научихме преди дни, че 99 процента от предизборните обещания са изпълнени или се изпълняват с бюджета за следващата година. Така ли е?

- Има стремеж към изпълнение на всички обещания. Разбира се, част от тях са за втората половина на мандата, като например, въвеждането на прогресивна ставка. Това, което в момента се предлага, е някаква първа стъпка към въвеждането на прогресивен данък. Но е важно да се каже, че бюджетът е доста различен от този на Дянков и това, което го отличава, е първо този фонд от 500 млн. лв. за растеж и развитие на регионите. Тук обаче най-важното са критериите, които ще изведат министерствата - според мен най-важните са създаване на работни места и да бъдат регионално разположени в тези части на България, където има ниска бизнес активност - Северозападна България и крайграничните райони. Друго концептуално различие е това, че се увеличават парите за образование и като процент от БВП, и като финансова подкрепа. Съобразяваме се и с критиките и намаляваме бюджетите на МВР и МО.



- А бюджетът не е ли на практика предизборен "на всички по малко", особено в социалната политика?

- Не, според мен наистина е много социален. Дори бих си позволил известна критика, че се дава прекалено голяма тежест на социалните мерки, а трябваше да се даде тежест и на мерките за икономиката, за създаване на работни места. Факт е, че мерките в бюджета засягат една голяма част от населението - т.е. въвеждането на швейцарското правило засяга 2.3 млн. пенсионери, увеличаването на минималната работна заплата - около 400 000 българи и т.н. Общо се получават около 3.5 млн. - горе-долу половината българи по един или друг начин получават някакъв плюс от тази бюджетна политика. Вярно той е малък плюс. Например швейцарското правило на практика означава три процента увеличение на пенсиите от 1 юли 2014 г., което в пари не е кой знае колко много за всеки пенсионер, но струва доста на държавата. Ето сега тази мярка за връщането на данък общ доход ще засегне между 300 и 400 хил. души, които все едно ще получат още една работна заплата.



- Да, но не е ли по-добрият вариант да има необлагаем минимум за всички, а не само за тези с минималните доходи?

- Да, по-добрият е, защото в момента има една несправедливост - ако заплатата ви е 370 лв., ще ви вземат 37 лв. данък и ще получите 333 лв., а този, който е с 340 лв., ще получи всъщност повече и съответно ще е по-изгодно да си със заплата 340, а не 370 лв. Това ще е стимул за хората, които попадат в тази т.нар. гранична зона да слязат надолу и да стигнат до 340, за да взимат повече. Въвеждането на необлагаем минимум за всички е по-добра мярка, проблемът е, че струва повече пари. Тази мярка сега ще струва около 150 млн., а необлагаем минимум за всички от 340 лв. ще е около 900 млн. лв. Другият вариант е да се запази сумата 150 млн. лв., но тогава необлагаемият минимум ще е 60 лв.



- А как ще се съберат толкова много приходи, заложени в бюджета?

- Да, има риск от неизпълнение на приходите в бюджета и аз го споделих в бюджетната комисия. Това показва и изпълнението на бюджета за тази година, когато най-вероятно над 300 млн. лв. данъчни приходи няма да бъдат събрани, което още повече утежнява бюджета за следващата година. Когато инфлацията е ниска и икономическият ръст е нисък, единствената възможност е подобрената събираемост на НАП и Агенция "Митници". А ние за тези няколко месеца не направихме достатъчно да ги укрепим, особено в митниците. Според мен администрацията и на агенцията, и на НАП е в изчакване да види кой ще е началник утре, накъде се накланят везните, което се отразява на приходите.



- Вашият съпартиец Румен Петков няколко пъти повдига въпроса, че на много от ключовите позиции там все още са кадри на ГЕРБ. Това не се ли отразява също?

- Нямам отговор на този въпрос, но за мен е необяснимо как в Агенция "Митници" има само един зам.-директор и той е без допуск до класифицирана информация. Ваньо Танов направи системата така, че директорът подписва всички решения - на ден между 500 и 1000 преписки, общо взето по три страници. Тоест той трябва да прочете на ден по 3 хил. страници, да си оформи мнение и да знае, че за всеки подпис е с една крачка в затвора. Това нещо няма как да се свърши, ако не делегираш дейности на хората надолу.



- Ще бъдат ли намалени партийните субсидии, засега сигналите са в обратната посока?

- Направих предложение и очаквам да видя какво ще бъде решението в зала. Ангажиментът, който аз съм поел, съм го изпълнил. Оттук нататък мисля, че ще има доста спорове. Предложението ми е 6 лв. на глас плюс 45 хил. лв. за спечелен депутатски мандат, като тези 45 хил. лв. не вървят след депутата, а са за партията. Логиката на това предложение е много проста - да стимулира влизането в парламента, а не да се гони 1 процент от гласовете и после 4 години просто да се получава субсидия. В подготовката на тези текстове се запознах с практиката на 20 и повече държави. Няма страна, в която да е толкова голяма сумата - 12 лв. на глас, и да се дава за един процент. Във всяка държава в субсидията има някаква политика. В Гърция не можеш да взимаш субсидия, ако нямаш депутати поне в две трети от общините. В Холандия получаваш субсидия чак след участие в два избора. Тоест, стимулират се трайно установени политически субекти. В Германия е системата, която съм взел като модел - Х лв. на спечелен глас плюс Y лв. на спечелен мандат. Но сумата навсякъде се колебае между 1 и 3 евро.



- Наясно ли сте, че по-скоро няма да има намаление?

- Каквото зависи от мен, съм го направил. Но мисля, че е правилна стъпка и се надявам да успея да убедя колегите. Факт е, че народните представители, с които съм говорил, са разколебани. От една страна всеки иска да има повече средства за неговата политическа сила, но трябва да направим някакъв взаимен компромис. С моето предложение парите се намаляват с около 17 процента за парламентарните партии и с 50 процента за извънпарламентарните. Това ще спести 8 млн. лв., което на фона на бюджет от 18-19 млрд. не е кой знае какво, но е знак към избирателя, че се съобразяваш с неговите искания.



- Защо тези щедри благини в бюджета към хората не успокояват напрежението, протестите продължават?

- Защото липсва доверие към политическата класа. Това доверие няма да го върнем изведнъж. От една страна, трябва натрупване на малки стъпки - такава е намаляването на субсидиите. Това няма да оправи бюджета на държавата, но ще покаже солидарност с хората в кризата. Но големият въпрос - това е нещото, което искат, и ние трябва да им го дадем, е да се определи дата за предсрочни избори, и то през 2014 г. Дали ще бъде май, октомври, януари, вече е отделен въпрос. Но всичко става с разговори. Това, на което се дразня на протестиращите, е тяхното тотално неглижиране на политическите партии. Спомням си Анелия Клисарова, когато отиде в СУ, те й казаха, че ще разговарят със следващия министър. Тя какво е направила? Тя нямаше вина за това, което се случва, и според мен те сбъркаха, че не разговаряха с нея. Когато тръгнеш така да мислиш, обикновено стигаш до ситуацията, когато една от двете страни побеждава, но която и да победи - всички са загубили. Независимо дали протестът ще продължи, или ще спре, накрая всички ще загубим. Толкова разделение и омраза един към друг се натрупа.



- А няма ли вина за това и правителството?

- Всички имаме вина и аз имам вина. Очевидно не можем да намерим нещото, което ни свързва. А това е бъдещето на България. Аз не знам дали ще има България след 20 години. Например здравно неосигурените преди 2007 г. са били около 500 хил., а сега са два милиона. Какво означава това? Означава някаква криза. Инвалидните пенсии преди 10 години са били 100 хил., сега са 900 хиляди. Това общество е болно, здравно неосигурено, нераждащо деца, мразещо политиците - какво бъдеще ни очаква? Единственото, което може да се направи, е да се опитаме да намерим това, което ни обединява, но не омразата. Аз си задавам всеки ден въпроса: "Кое ме обединява мен с протестиращите?" Разговарям с тях и като ми кажат, че БСП е мафия, им отговарям, че корупцията е индивидуално действие. Това също е урок, който трябва да разберат протестиращите - не могат да слагат всички под един знаменател и да съдят кой какъв е само от това дали е политик, или не е политик. Ние сме огледално отражение на обществото. Сред нас има и корумпирани, и некорумпирани; и умни, и глупави.



- Съгласен ли сте с определението на вашето ръководство, че протестиращите са платени?

- Трудно ми е да кажа, но те самите казват, че между тях има провокатори и платени хора.