"Искам новата S-класа на лизинг", върти се неловко поомачкан клиент и без да чака лекцията за задължителните документи, които да представи, той рови в найлонова торбичка и вади увито във вестник златно кюлче "Хереус" - 12.4 кг, 400 тройунции, "ето, нося залог". Историята за клиента с кюлче злато, увито във вестник, съм слушал десетки пъти в 3-4 варианта. Тя е любима на българските финансисти градска легенда. Всеки разказвач твърди, че лично познава колегата, който взел златното кюлче за залог, заключил го в трезора и веднага сключил свръхобезпечения лизинг. Не знам кога, къде и дали изобщо се е случила, но образът на кюлче злато, увито във вестник и разнасяно в найлонова торбичка е добра илюстрация на (не)преходния български частен бизнес. За него миналата седмица в сп. "Економист" излезе заглавие, което може да послужи за девиз на новата българската икономика:



"успява въпреки държавата";



бих добавил: и въпреки нелоялната конкуренция, въпреки контрабандните европейски доставки, въпреки всички и въпреки всичко. Как? "Економист" резюмира: "честните български фирми се специализират, остават малки и стоят настрана от правителството". Вярно, но непълно. Това е само част от кредото на редовия, микроскопичен или дребен, рядко до среден бизнес. Мой приятел, частник и милионер "в зелено" още от деветдесетте обяснява своя успешен бизнес модел така: "работиш сам, мълчиш и се правиш на умряла лисица". Не съм сигурен как точно човек се прави на умряла лисица, но вероятно става дума да се преструваш на малък, за да се провреш между капките, на невзрачен, да криеш успеха, за да не възбуждаш омразата на съседа и апетита на хищника. Бизнес моделът на умрялата лисица е всъщност



фундаментът на скритата икономика



в България, която излиза далеч извън рамките на "сивия сектор" според общоприетите европейски дефиниции. Неговите ориенталски корени и иширети (modus operandi) ще откриете в социологическите есета на Иван Хаджийски, по рафтовете със зимнина, растящите депозити по банкови сметки, "прогимназиите" и дворците, растящи вече не само в полите на Витоша и по крайбрежието, но и в най-причудливи села и места в страната. Негов резултат е например



феноменът на необяснимото нарастване



на доходите и натрупване на богатство на нацията - не само в страната, но и на депонираното и инвестирано в странство. Преди няколко години добре платени лаици от Световната банка ни просълзиха от смях с наивния си анализ на рентабилността на българските фирми. Там твърдяха, че в България работят на печалба само чуждите фирми, нашите или били пред фалит, или тъкмо дояждали капитала си, производителността им била пъти по-ниска от чуждоземната. Горките, не бяха разбрали, че българският бизнес крие не само обороти и работни заплати, ами и цели дейности и процеси, какво да говорим за крайните резултати. Да, рентабилността му е ниска, че и отрицателна, защото крие в разходите не само яка част същинско крайно потребление, а и самите приходи са намалени с неотразено натрупване. (Пример: вземам "безплатна" машина за опаковане, която изплащам чрез увеличени цени на опаковките; получавам бадева оборудване за цял цех и го изплащам, като доставям продукция на половин цена. В модела "убита лисица"



фирмата е като айсберг,



(малка) част стърчи над водата, другата част стои потопена под повърхността. Имам мандра, квася мляко. Купувам 10 т. прясно мляко, водя 5 т. Продавам 3 тона кисело мляко с фактура, 3 т. без фактура, "кеш и беж". 100% от разходите за ток, амортизация, транспорт и (официални) заплати отчитам върху "видимите" 3 т. продукция. Мандрата изглежда енергоемка, неефективна, счетоводната печалба - ню-ню. Ама приходите от другите, невидимите 3 тона са ми (почти) чиста печалба (от тях трябва да доплатя труда над видимата заплата, някои други плащания "кеш"). Оборотите, видимият и невидимият, вървят успоредно, а



скритата икономика стабилизира



видимата, позволява фирмата да работи напук на кризи и депресия (лисицата само изглежда убита). Така се обяснява фактът, че България бе в рецесия само една година (2009), а оттогава бележи ръст над средния в ЕС. Дори политическите противоборства на 2013 г. не обърнаха този тренд - по предварителни данни третото тримесечие бележи ръст от 0.6%, на годишна база 0.8%. У нас предварителните данни са занижени между 30 и 50%, година по-късно разбираме истинските стойности - те ще са между 1.1 и 1.6% годишен ръст. По правило скритият ръст е поне равен на отчетения. Така скритата икономика позволява на бизнеса да расте и на нацията да живее далеч по-добре от очакваното дори и в условията на една от най-тежките депресии, които светът познава. Груба грешка ще е държавата да се заеме да я изтребва. Бизнесът сам ще спре да се прави на убита лисица, когато види в държавата стабилен, предсказуем и добронамерен партньор, вместо рисков фактор.