Колкото повече месеци минават от назначаването на правителството на Пламен Орешарски, толкова повече то започва да прилича на правителството на Бойко Борисов от последните му месеци. Заразата на безпринципния популизъм го завладява, а склонността да се обещава и да се отстъпва пред всяко искане, дори то да е неразумно, изглежда става непреодолима. Това ще ни струва скъпо в бъдеще. Трудно е впрочем да се очаква нещо друго от кабинет, създаден като генетично модифициран хибрид и прихванат на псевдосоциална почва.

Последните дни бележат рекорд. Засега. Кабинет и депутати от управляващата коалиция си спретнаха надпревара да "откликват" на протести и искания. Обещание да бъдат удовлетворени или финансово възмездени получиха част от хората с най-ниски доходи; пенсионерите; един от профсъюзите; таксиметровите шофьори; зърнопроизводителите; други фермери; магистратите от Висшия съдебен съвет; хазартните фирми и босове; лекарите от натрупали дългове болници; общините, които са заплашени да им спрат парите за проекти по програмата "Околна среда"... За част от обещанията се казва, че пари ще се вадят от сегашния бюджет. За други - че ще се запишат между първо и второ четене на бюджета за идната година. И, тъй като бюджетът все пак не е чак толкова разтегателен, данъчният кредит за ниските доходи ще се връща чак с бюджета за 2015 г.

Намерението да се връща данъкът на хората, които получават минимална заплата (340 лева от януари 2014 г.), бе атакувано като опасно, недомислено и безпринципно от работодатели и десни икономисти. Изненадващо



към тях се присъединиха и някои от левите икономисти



В идеята всички виждат първа стъпка към бъдещо отменяне на сегашната единна ставка за облагане на доходите на физическите лица, която свикнахме да наричаме "плосък" данък. Подчертава се опасността още повече хора да започнат да се осигуряват на минимална заплата и да получават пари отгоре на ръка. Според скорошно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал цели 50% от българите биха се съгласили на подобно нещо. На практика всички признават, че избраният подход е несправедлив и ще ощети хората, чиито доходи са гранични с минималните. И че ако някой наистина иска да остави повече пари в населението, справедливо и логично е да въведе необлагаем минимум за всички.

Кабинетът и политически фигури от управляващата коалиция упорито защитават намерението си. Аргументът е очевиден - необлагаем минимум ще лиши хазната от стотици милиони. Докато сметките за частичното облекчение са в рамките на около 150 милиона лева, които при това ще бъдат платени едва някъде след април през 2015 г. Това много напомня на едно признание, направено тези дни от бившия финансов министър Симеон Дянков. В началото на тази година, твърди той, кабинетът на Бойко Борисов имал намерение да тегли заем, с който да се вдигат заплати и пенсии. На въпрос на финансовия министър кой ще плаща заема, било отговорено: "Следващото правителство". Дали пък и днешните управляващи, колкото и да се кълнат, че ще карат пълен мандат, вече не се готвят да прехвърлят на следващо правителство допълнителни плащания? Особено като се имат предвид свободата за теглене на заеми и буферът от близо милиард и половина лева, които министрите ще могат да харчат безконтролно, записани в проектобюджета за идната година.

Докато в данъчния кредит и добавките за пенсии все пак има социален елемент, то какъв елемент има в намерението с промени в Закона за хазарта



данъкът за повечето видове хазартни игри да се намали,



по различни сметки между 3 и 4 пъти? Мъчителните и половинчати опити този вид бизнес да бъде вкаран в някакви по-строги регулации винаги са се посрещали със съпротива. Сега държавата, по предложение на депутати от ДПС и БСП, се кани окончателно да свали гарда и дори да разшири възможностите за популяризиране на хазарта и да намали всякакви ограничения за него. По сметките на финансовото министерство от новите правила ще се загубят 22 милиона лева, които обаче можело да бъдат компенсирани от навлизането на нови, мощни хазартни играчи у нас... Вярно, че чуждите, а и вътрешните инвестиции в България се свиха драстично, но нали все пак се очаква евентуален приток на свеж капитал да се насочва към производство и услуги, а не към хазарт.

Изненадващо и тихомълком бе отстъпено и пред заплахата на зърнопроизводителите, че ще протестират, ако обратното начисляване на ДДС за сделките със зърно влезе в сила от 1 декември, както бе прието от парламента, а не от 1 януари догодина. Това стана с класически "законотворчески" трик - промяната бе записана в преходните и заключителни разпоредби на друг закон - за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Дни по-рано, пак така изненадващо, бе отстъпено и пред протестиращи животновъди. На тях бе обещано тази година да получат не 50, а 70% от субсидиите си за глава добитък. Само ден преди това и от земеделското, и от финансовото министерство твърдяха, че повече пари няма.

За идната година валят още по-щедри обещания за земеделието, най-вече към секторите в него, които досега бяха пренебрегвани. Отсега обаче се знае, че парите от Брюксел и националните доплащания далеч няма да стигнат за всички, или поне не в размера, който фермерите очакват. Ами тогава? Най-вероятно отново ще се използват заложените в бюджета възможности за заеми, както бе направено в началото на тази година. Но извънредният шестмесечен заем от 800 милиона лева, с който бяха платени предсрочно парите на протестиращите зърнопроизводители, излезе прекалено скъп. Никой, разбира се, не жали, че заради него си отиде бившият финансов министър Симеон Дянков, а после - и цялото правителство. Макар че платените на фермерите милиони ни бяха върнати от Брюксел, заемът бе използван като основен аргумент за актуализация на бюджета от новото правителство и като мотив то



да си развърже ръцете за нови и нови заеми



- стига онези, с които би се надвишил законовият таван на дълга, да се вземат и върнат в рамките на една година.

Каскадата обаче продължава. Магистратите са недоволни от определения за Висшия съдебен съвет бюджет. Премиерът Пламен Орешарски отиде лично при тях и обеща, че при възможност догодина бюджетът им ще се актуализира. Лекарите недоволстват от забавени плащания. В резултат бюджетът на здравната каса за тази година се актуализира с 27 млн. лв. С тях ще се плати всичко на болниците за септември. Предложението на БСП и ДПС, направено между първо и второ четене на бюджета на НЗОК за 2014 г., бе прието от бюджетната комисия. Парите щели да дойдат от преизпълнението на приходите от вноски за здраве, което НАП обеща. Впрочем в петък от Бургас тръгна инициативата майки да протестират срещу размера на детските надбавки...

Едно от най-забавните събития бе шествието на КНСБ в сряда, организирано в подкрепа на серия искания на синдиката. То премина кротко, незлобливо и без искания непременно за оставка, но също предизвика оправдания и обещания. Даже повече - в един момент заприлича на съгласувана пиар акция, след която по улиците и край кошчетата за боклук останаха купища "протестни" виолетови елечета. Вицепремиерът Даниела Бобева лично описа исканията на профсъюза и увери, че по всяко едно от тях се работи.

КНСБ обаче например настоява платеният данък да се възстановява за заплати до 400 лева. Засега ангажимент няма, но това е близо до целта за минимална работна заплата... към края на мандата. Синдикалистите искат мерки за незабавно оздравяване на държавните предприятия и да се осигурят 370 милиона лева за НЕК. Отговорът - готви се национална стратегия за енергетиката. Стратегия, приета не чак толкова отдавна, и сега има, но отрасълът упорито върви към тотален финансов колапс. В него дълговете и нуждите от инвестиции са за милиарди, които просто няма откъде да дойдат. Освен, евентуално, от нови и нови заеми. БЕХ впрочем вече започна - с облигации за 500 милиона евро и заем за "Южен поток" от 620 милиона евро.

Синдикатите настояват за борба с корупцията и ограничаване на монополите. Отговорът - има законодателни инициативи за обществените поръчки и регистрираните в офшорни зони фирми. Законът за офшорките на Йордан Цонев и Делян Пеевски всъщност е беззъб и ялов, с отворени портали за заобикаляне, което вероятно е и целта му. А срещу закона за обществените поръчки има неистова съпротива от всички политически цветове. Преди да стигне до второ четене по всеки негов текст върху 88 страници, са направени куп предложения, които имат за цел единствено да го обезсилят или, просто казано, да му изпилят всяко възможно зъбче.

Най-комично обаче бе клякането пред исканията на две дузини протестиращи таксиметрови шофьори, паркирали край "Александър Невски". При тях



исканията стигат до абсурд



- да се вдигне възрастта на колите до 15 и повече години, да не се въвежда изискване водачите им да са професионални шофьори, да се явяват на психотест само веднъж при започване на работа, а не периодично, да се въведе и минимална (!?) цена за километър, след като вече има максимална, да не плащат патентен данък. При протестиращите отърча лично шефът на Агенция "Автомобилна администрация" Димитър Ганев и обясни, че правителството ще изпълни исканията им. Без това за патента, който бил в компетенциите на финансовото министерство. От финансите мрачно отсякоха, че никой нито е мислил, нито е предлагал да се върне отмененият преди години патентен данък за такситата. Част от другите мотиви за протеста също са само идеи, изречени някъде в публичното пространство, и не е ясно дали изобщо някой някога ще предложи да станат норма. Парадоксът е, че в този протест изобщо не участваха големите таксиметрови компании от столицата. Повечето открито се обявиха срещу отпадането за изискване на възраст на такситата до 10 г. Това не попречи в четвъртък транспортният министър Данаил Папазов да потвърди, че се мисли ограничението да падне.

Предстои второ четене на бюджета за следващата година. Предстои да видим какво още ще бъде поискано и какво ще бъде обещано с него. Засега не се вижда да се изпълняват само обещанията към бизнеса, който изпада във все по-голям песимизъм за бъдещето. Тези дни в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие бе посочено, че политическите и икономически реформи в Източна Европа след падането на комунистическите режими са спрели. За някои страни от региона дори е възможно никога да не достигнат сегашното ниво на западноевропейските си съседи. Според банката страните вземат правилни икономически мерки, но не могат да ги изпълнят на практика заради тромавите институции и интересите на трети лица. Пред Българския икономически форум Стефка Славова, член на борда на директорите на ЕБВР, каза: "Започнати реформи в Централна Европа спират, връщат се назад, което не е добър сигнал,отчасти дължащ се на популистки тенденции". Не се разбра дали "Клубът на обещаващите" изобщо чу тези думи.