|
| Георги Базаджиев |
- Няколко фактора влияят пряко на големия разход на енергия. На първо място това е ниската ефективност на преобразуване на първичната енергия в крайна. Около 50% от първичните енергийните ресурси, които използва българската икономика, отиват за преобразуване в електроенергия. Това е една от причините България да е на първо място по енергоемкост. Основната "заслуга" за това е ниската ефективност на генериращите мощности, основани на въглища. Около 40% от електроенергията се произвежда от ТЕЦ-овете, а там от 100 единици вложена енергия до крайния потребител стигат едва 25. Ефективността на ТЕЦ-овете е около 35-36%, а това са огромни загуби.
- Излиза, че проблемът съвсем не е в ефективността на производството...
- Не, основният проблем не е там, но определено има какво да се желае и по отношение на енергийната ефективност на промишлеността. Не мога да кажа точно как тази тенденция може да се "обърне". Но мога да отбележа, че със средствата на оперативните програми не можахме да получим качествен прелом в ефективността на производството. Например по схемата за малки и средни предприятия "Енергийна ефективност и зелена икономика", която е част от програма "Конкурентоспособност", има подадени над 700 заявления, които администрацията не може да обработи. Причината е, че 70% от тях бяха подадени малко преди затварянето на мярката. Крайният срок бе 30 октомври, но впоследствие той бе удължен. В последните 2 месеца фирмите изведнъж се научиха как да оформят проектите и документите си като цяло. Има някакъв рязък скок в интереса им към програмата и аз се надявам, че сключените договори от 30-40 към момента ще нараснат съществено, въпреки че са подадени в 12 без 5. Проблем за фирмите остава липсата на достатъчно финансиране. Според публикации България е на първо място по висока цена на ипотечни кредити и на трето-четвърто - по потребителски заеми. Наистина кредитирането в България е доста скъпо и вероятно това се дължи на факта, че все още не сме член на Еврозоната. Ако компанията ти има добър кредитен рейтинг и работи по проект за саниране, газификация и подмяна на дограма или ВЕИ например, то тя може да вземе кредит със сравнително добра лихва. Ако обаче фирмата ти не е такава, то лихвата и обезпеченията по кредита ще бъдат твърде скъпи.
- Тогава какво е решението?
- Държавата подпомага фирмите по линия на европейското финансиране чрез Българската банка за развитие и чрез Фонда за енергийна ефективност. Ако погледнем ролята на газификацията, определено може да се каже, че тя води до повишаване на енергийната ефективност. И попада сред добрите решения на проблема. Наличието на нискоефективни горивни инсталации и невъзможността да се регулира и управлява енергийното потребление при използването на твърди и течни горива в тях води до възможността за повишаване на енергийната ефективност с 5% до 30% след газификация. В промишлеността потенциалът за повишаване на енергийната ефективност чрез използване на природния газ е от 5% до 10%, докато в битовия сектор се пести много повече - между 17 и 30%. Семействата, които живеят в къщи, се топлят най-вече на дърва и въглища. Тяхната ефективност обаче е около 60-65%, докато тази на един газов котел е 90%. При отопляването на дърва и на въглища често се отоплява само една стая и това се отразява на комфорта.
- Да не говорим за замърсяването...
- Това е още един много сериозен проблем. България вече има открити наказателни процедури в сектора на околната среда именно заради мръсен въздух - заради измерени наднормени концентрации на прах и надхвърляне на тавана за отделяне на серни и азотни оксиди. Всичко това е свързано и с използването на твърди горива. Замяната им с газ за бита е едно от средствата за постигането на чист въздух. В икономическото министерство са наясно с ползите от газификацията. През пролетта МИЕ избра разработчик на националната програма за ускорена газификация. Към края на юли програмата беше обсъдена на кръгла маса в МИЕ. Сега се пише пътната карта към тази програма за газификация, след което тя ще бъде внесена в Министерски съвет за одобрение.
- И вероятно ще стане част от енергийната стратегия, по която министерството работи.
- Според прогнозите на Института за енергиен мениджмънт енергийното потребление на домакинствата до 2030 г. ще нарасне с 227%, а доходите - със 167%. Ако тази прогноза се сбъдне, това би поставило под въпрос изпълнението на всяка енергийна стратегия, независимо от това колко актуална към момента е тя. Сега около 70% от домакинствата попадат в графата "енергийно бедни" и ако видим прогнозите за следващите няколко години, това едва ли ще се промени. Има нужда от кардинални стратегически решения от страна на държавата за това как да се развива енергийният сектор в България.
- Ако се върнем отново на газификацията - държавата облекчи издаването на документи за домакинствата, но как стои въпросът при фирмите? Доколко това е поредната среща на фирмите с бюрокрацията отблизо?
- Газификацията на България съвсем не е от вчера. Във всеки град, който се газифицира, сред първите, които правят това, са промишлените предприятия. Ефектът за тях е доказан и те няма нужда да бъдат убеждавани в предимствата на синьото гориво. Когато имаш възможност да избираш, винаги ще избереш евтиното и достъпното гориво. Затова и никак не е трудно да се газифицира промишлеността и там нещата вървят. По-голям е проблемът с обществения сектор - училищата, детските градини, болници и др. Газификацията на обществения сектор е малко по-бавна, защото самите обекти са разпръснати и понякога прокарването на газопровод е икономически неефективно. Затова и включването им най-често продължава между 3 и 5 години. Най-трудни за убеждаване и най-ограничени откъм финансов ресурс обаче са домакинствата. Битовите потребители са затруднени финансово и когато става въпрос за оцеляване, да инвестираш примерно 3000 лева е много трудно.
- Къде е България по отношение на целите за енергийна ефективност, зададени от ЕС?
- Към този момент държавите - членки на ЕС, имат цели за енергийни спестявания при крайното потребление за периода 2008 - 2016 г. Законът за енергийна ефективност от 2008 г., с който се приложи една от директивите на ЕС, даде право на страните да въведат схема за индивидуални задължения на търговците на енергия на дребно, на част от промишлените предприятия и на собствениците на сгради с над 1000 кв.м разгъната застроена площ. България се възползва от това и стана една от осемте страни в ЕС, които имат въведена схема за индивидуални задължения за енергийни спестявания. Задължените лица получиха индивидуални междинни цели до 2013 г. и крайни до 2016 година. Междинните цели през февруари 2013 г. бяха превърнати в индикативни, т.е. незадължителни. Предполагам, че основната причина за трансформацията им е вероятността неизпълнението им да доведе до по-висока цена на тока. Миналата година бе предизборна и беше недопустимо към проблемите с добавките (за ВЕИ, кафява енергия и невъзстановими разходи) да се добави още един - добавка за енергийна ефективност.
В края на 2012 г. беше приета нова директива за енергийна ефективност, която е в сила от началото на тази година. С нея от догодина ще се въведат нови, по-тежки задължения за спестяване на всички търговци на енергия на дребно или дистрибутори на енергия в размер от 1.5% от годишните продажби на енергия. Ако задължените лица и страната ни не изпълнят целите си за енергийни спестявания, е много вероятно да се стигне до въвеждането на нова добавка за енергийна ефективност към цената на тока.