Българската дипломация не е това, което беше, и толкова по-добре. Светът се оправя и без нея. Няма ги хиперактивните Надежда Михайлова, Соломон Паси и Николай Младенов, които щяха да развързват близкоизточния възел. Може да е странно, обаче той се разхлаби и без българско участие. Сирия се отказа официално от химическите оръжия, а Иран - от ядрените (поне засега) и България изпълни достойно единствената си международна мисия, очаквана от нея - да приветства постигнатите международни споразумения за избягване на нова война в Близкия изток.

Надежда Михайлова и Соломон Паси си бяха наумили да сближават израелци и палестинци, за да ги помирят, а Николай Младенов щеше да обединява сирийската опозиция, за да я изкачи на власт. Заедно с това България се мушна под недовършения противоракетен щит на НАТО,



за да се пази от иранско нападение



Спомняте ли си с какво вълнение Николай Младенов ни съобщи от Чикаго през 2012 г.: "В 3.05 часа на 21 май българско време е обявена първата фаза на оперативна готовност на системата за противоракетна отбрана на НАТО на територията на европейските страни членки. Сто процента от територията на България попада в обхвата на защита с вече наличните средства за противодействие срещу евентуална заплаха с междуконтинентални балистични ракети, идваща от райони на нестабилност". Твърдеше се, че заплахата идва от Иран, за да не си мисли Русия, че се крои нещо срещу нея. Но тя си мислеше точно това. Въпреки нейното раздразнение България бе обявила готовност, ако Турция откаже да приеме елементи от ПРО, да бъдат разположени на нейна територия. Хубаво, че Вашингтон и Анкара стигнаха до съгласие. Така в Югоизточна Турция на около 700 км от границата с Иран бе поставен радар от системата, а друг отиде в Румъния. България, която до последно искаше да се забележи нейното старание, обеща да участва със скромно финансиране. Президентът Росен Плевнелиев тържествуваше и заяви, че ще работи за довършване на системата на територията на всички държави.

След временното споразумение на великите сили с Техеран в Женева, което догодина би могло да стане постоянно, предполагаемата заплаха от Иран започва да се разсейва. България може да надникне изпод щита и да се увери, че ракетите ги няма. Въпросът е как оттук нататък ще убеждава руснаците, че си е търсила само закрила срещу Иран и не им е мислила лошото, ако изграждането на противоракетната система продължи, както бе планирано. Вярно е, че от България почти нищо не зависи, но усърдието, което показваше, нямаше как да не направи впечатление. Когато се стремиш да те забележат като ревностен съюзник, трябва да си даваш сметка и за последиците. А последиците могат да бъдат преглед



кой как се държа по време на кризата с Иран



В стремежа си да бъде от най-праведните в НАТО, България постави под въпрос традиционното си приятелство с Техеран, което поддържаше десетилетия въпреки идеологическите си различия както с режима на шахиншаха, така и с режима на аятоласите. Сега държавата внезапно усети, че онези, пред които се докарваше със своето демонстративно послушание, са си опекли работата и от врагове много бързо ще се превърнат в най-близки икономически партньори на Техеран. Сякаш се повтаря сценарият с Ирак, където останахме с празни ръце, след като се залъгвахме, че участието ни в "коалицията на желаещите" ще бъде възнаградено с икономически контракти.

Само ден след споразумението в Женева външният министър Кристиан Вигенин прие в София иранския зам.-министър на външните работи Маджид Тахт-Раванчи и му пусна изровена от архивите грамофонна плоча: "България цени високо традиционните отношения с Иран и вижда значителен потенциал за двустранно сътрудничество в сфери от взаимен интерес". А сред сферите от взаимен интерес бяха откроени търговията, енергетиката, културата и образованието. За целта ще бъде извадена от фризера Смесената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и Смесеният комитет по туризъм. Въпросът е какво би могла да предложи България, чиято икономика закъса в кризата повече от подложената на международни санкции иранска икономика.

Страната ни няма да се затрудни да подобри отношенията си с Иран, защото въпреки дипломатическия маскарад не го е възприемала като враг. По-сложно е да разсее мнителността на Русия, защото България не може да се откаже от участие в противоракетната система, чието изграждане все по-неубедително ще се оправдава с иранска заплаха. Единственият й полезен ход е да не прави нищо, което може би в такива моменти най-много й отива. Трябва само да се радва, че американците я прескочиха, търсейки опорни пунктове за ПРО в Югоизточна Европа. И не обърнаха внимание на нейното усърдие да им покаже колко послушен съюзник може да бъде, какъвто изглежда винаги е била. А на руснаците просто може да им каже: Не се сърдете, вие най-добре знаете какви сме, когато се докарваме на Големия брат.