Некомпетентни преподаватели, които не вземат на сериозно учебния процес, преподават в нашите вузове, смятат 85% от висшистите. Още толкова са на мнение, че учебните програми са остарели и че нямат възможности за работа по проекти и научни изследвания. Още по-лоша е оценката за материалната база и методите на преподаване - 90% от висшистите са неудовлетворени от нея. Това показва проучване на БСК за удовлетвореността от висшето образование у нас, реализирано по проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони" (MyCompetence).

Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата. Както "Сега" писа, едва 15% са доволни от придобитите в университетите знания. А около 60% от анкетираните смятат, че качеството на получената теоретична и практическа подготовка в университетите не отговаря на нуждите за реализация в професията им. Вероятно заради това работодателите са склонни да правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри в три основно проучени области - инженери в производството, IT специалисти и икономисти, с аргумента, че са важни уменията, а не дипломата, коментират от БСК.

Около 40% от участниците в допитването имат квалификация, която не отговаря на изискваната от работното място. Около 25% от тях са по-квалифицирани, а останалите имат по-ниска квалификация от изискваната. Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството.

Поради липсата на адекватно кариерно ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация, държавата изразходва неефективно огромни средства за образование, отчитат от БСК. Те се позовават на данни от одита на Сметната палата, според които само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование. Още по-малък е процентът на хората, които работят по специалността си, за която имат диплома. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда водят до деквалификация при немалък брой дипломирани специалисти.