Поредната глобална класация отреди незавидно място на България - за най-страдаща нация в света. Проучването е на международната социологическа агенция "Галъп интернешънъл", правено през юни 2012 г. Българите изпреварват всички останали 142 страни, участвали в изследването.
39 на сто от гражданите у нас определят живота си като толкова беден, че могат да бъдат определени като "страдащи". Те страдат от икономиката, от начина си на живот и други фактори. Макар българите да държат първото място за трета поредна година, социолозите отбелязват, че този път не сме сами на върха - арменците почти ни настигат с 37% "страдащи" граждани. Следват, т.е. в по-завидно състояние са, Камбоджа, Хаити, Унгария, Мадагаскар, Македония, Иран, Сирия и Афганистан.
В класацията има и добра новина - процентът на определящите се като "страдащи" българи всъщност намалява. За 2011 г. делът им е бил 45%. Макар че проучването е отпреди големите протести у нас, социолозите отбелязват: "Лидерите в България започнаха да се изправят срещу последствията от високите нива на страдащите хора в страната през 2013 г. Протестите в цялата страна доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов (център-дясно). Въпреки изборите през май в най-бедната страна в ЕС конфликтите, породени от бедността и корупцията, продължават."
В световен мащаб всеки седми възрастен се поставя в категорията на страдащите. В страните от Южна Азия процентът е най-висок - 24, следват Балканите с 21%. Без изненада с най-нисък процент граждани, определящи се в тази категория, са Исландия, Катар, Швеция, Норвегия, ОАЕ. В тяхната компания има и една африканска страна - Нигерия. Нисък дял страдащи има даже в Либия, което социолозите обясняват с предполагаемия ентусиазъм след падането на Кадафи от власт.
Представителите на измислицата „социология” са интервюирали по около 1000 души над 15 г. във всяка от изследваните държави.
Което за тях е меродавно, за нас е нелепо. Защото едно е самочувствието на софиянец, друго е на видинчанин. Едно е на 15-годишен пубер, тъкмо зарязан от вечната си любов за пореден път, друго е на собственик на ВЕИ, трето и четвърто на шофьор на такси или пенсионер в село Дивдядово...
За социолЪжците всичко е едно – графи, проценти, 1 000 човека дават картина, състояща се от седем милиона личности...
Тук ще напомня думите на един стар умен човек /не казвам кой, защото съм скромен/. Най-големият щастливец на света е идиотът. Седи на счупена щайга, наметнат с продран чувал, дъвче парче плесенясал хляб...И се вижда на златен трон, под алена мантия, хапващ пуйка с портокали...
А големите страдалци са били Христос и другите като него. Които са разбирали несправедливостта на света, страдали са заради хората и от хората, не са можели да бъдат доволни, защото са изживявали мъките и на неусещащите тежестта на положението си същества – само по списък хора...
Затова виждаме уж нормални държави и народи като България, Армения, Унгария, Македония сред страдащите.
Гражданите не се примиряват с реалността, разбират, че не е това, което трябва да бъде, не виждат начин за промяна, макар че не са съгласни със статуквото...И страдат...
Не се примиряват!
Страдат...
Тоест – усещат, разбират, искат...
До моженето е крачка...
А други се чувстват хубаво. Хич и не им се мисли за света, за ближни и далечни, за някакви промени...
Нали те са добре?
Защо да се тормозят заради някой си...
И дори се гордеят с безчувствеността и мизантропията си...
А нас ни упрекват заради човещината, недоволството от ставащото, желанието за промени...
Знаете ли...
Предпочитам да съм страдащ...
По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня...
----------------------------------------
Сайтът на Генек
