|
| *** |
- И какъв е толкова въпросът бе, драги? - запита ме особата.
- Много неща изчезнаха от живота ни - започнах аз.
Особата махна с ръка:
- Ех, животът...
- Не само това - продължих аз, - изчезват стоки, предмети, но това не е най-важното. Изчезват и хора, но - рано или късно - се намират.
Особата махна с ръка:
- Какви хора са те, бе...
- Но - не спирах аз - най-важното и най-фаталното, което изчезва и не се връща, са думите. Изчезват думи, появяват се нови, речникът ни обеднява и това е най-лошото. Думите...
Особата стана от мястото си, наля си два пръста скъпо питие и отново седна.
- Направете така - рекох, - че езикът ни да оцелее, думите да се запазят, да имаме памет за нещата, да съхраним и езика, и себе си.
- Брей! - рече особата. - Защо мислите, че аз мога да решавам тези въпроси?
- Всички казват, че вие можете всичко. И всичко зависи от вас.
Особата ми смигна приятелски:
- Хе, хе! Какво ли не си говорят хората. Че съм бил това, онова... Какъв беше въпросът?
- За думите.
- Аха. Какво толкова им липсва на думите?
Рекох внимателно:
- На думите нищо не им липсва. Но започват да липсват важни думи в речника ни и в езика се отваря цяла пропаст.
Особата вдигна ръка:
- Така не бива да се говори. Запомни, че ние правим всичко възможно да няма липси за този народ. Е, някой неща не достигат, други са в повече, но като цяло нещата вървят. Не може да се говори така, това е опасно. Сега ще кажете, че и свобода и демокрация няма у нас.
- Ми...
Особата се разгневи:
- Знаех си! Няма угодия, ще знаеш! Все нещо ви липсва на вас, хората.
Пак вдигнах рамене:
- Ми...
- Стига си ми минкал! Кои толкова думи са изчезнали, че нещо не се сещам?
- Много са. Например думата "свян". Никой вече не я употребява. Или думата "срам". Няма я вече. Или...
- Нищо не изчезва! Само се изменя, отива на друго място, но не изчезва. Основни неща не знаете, ей! Я ми кажи, новите думи, които се появиха, ти знаеш ли ги?
- Какви нови думи?
Особата ме изгледа продължително.
- Едни думи ги няма, ама се появяват други, нали? Какви думи денонощно се говорят сега - стачка, протест, бунт. Нещо да кажеш?
- Няма да кажа нищо.
- Я да те изпитам и за най-новите: пърформанс, флашмоб, селфи, окупация...
- Не ги разбирам много - признах аз.
- И как се чувстваш?
- Срам ме от моето незнание!
Тук особата вече искрено се разсмя:
- Хе, хе, хе - коя дума употреби! Видя ли, че нищо не изчезва. Сега седиш и се червиш, срамуваш се, а би трябвало да четеш, да учиш и да знаеш повече. Отвори си компютъра, влез в различните мрежи и разбери, че езикът си има свой живот, и спри да се срамуваш. Влез в компютъра - там хората пишат денонощно.
Отговорих му:
- Че нали от различните мрежи идвам. Не думи, цели речници липсват там.
Особата искрено се разсмя, а на изпроводяк ми заръча:
- Да спреш да се червиш. Влез в компютъра и вземи да четеш днешните думи. Няма да ти остане време ни за свян, ни за срам. Аз ще се погрижа нищо да не изчезва, другото не го мисли.
Сбогувахме се и си тръгнах - хем засрамен, хем доволен. Знаех си - ако си упорит, има отговор за всичко на този свят.
|
| *** |
