Конфискацията на имоти от осъдени блокира, след като съдилищата в страната спряха 41 процеса с искове на обща стойност 41 млн. лв. Още стотици дела са заплашени от същото развитие, съобщиха от комисията за отнемане на незаконно имущество вчера.

Мотивът за масовото замразяване на дела е, че се чака Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе с тълкувателно решение по питане на омбудсмана Константин Пенчев за това трябва ли да има причинно-следствена връзка между престъплението и имуществото, тъй като практиката била противоречива. Тълкувателното решение има силата на закон и трябва да уеднакви решенията на съдиите. Шефът на комисията за конфискация Пламен Георгиев обаче твърди, че питането на Пенчев е странно и че търсенето на причинно-следствена връзка между престъплението и придобитото имущество не е целта на закона. Той посочи, че има и съдии, които не прибягват до спиране, а си гледат делата.

Според информация от комисията питането на омбудсмана е довело до най-много спрени производства във Варна - 14. Следват във Велико Търново - 11, в София - 8, в Пловдив - 5, в Бургас - 3. Сред спрените дела е и това в Окръжния съд в Кюстендил за конфискация на имущество за над 4.2 млн. лв. от бившите барети Ангел Христов и Пламен Галев, известни като братя Галеви, които изчезнаха безследно, след като бяха осъдени за организиране на въоръжена престъпна група за изнудване.

През лятото омбудсманът поиска ВКС да каже дали за конфискация е нужно да има връзка между престъплението, за което е осъден този, от когото се иска отнемане, времето на престъпната дейност и придобитото имущество. Т.е. трябва ли да се доказва, че парите, спечелени от наркотрафик например, са отишли за купуването на точно определен имот, чиято конфискация се иска. Вторият въпрос на Пенчев е достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период, за да има основателно предположение, че имуществото е с престъпен произход. Тълкувателното дело е образувано на 18 септември 2013 г. и още не е насрочено за разглеждане. Решение по него може да се чака най-рано през пролетта.

"Изчакването на тълкувателно решение не е правно основание за спиране на дела", коментира пред "Сега" омбудсманът Константин Пенчев. Интересното е, че от ВКС се чака и тълкувателно решение кога има основания да се спират дела.

От институцията на омбудсмана напомниха, че по техни искания се чака и тълкуване за минимума имущество, който банките не могат да конфискуват, но това питане не е станало причина да се спират дела. Пенчев разказа, че е сезирал ВКС, след като получил жалба от гражданин, засегнат от действията на комисията за конфискация. Човекът се оплаквал, че върховният съд има несправедлива и противоречива практика - веднъж съдиите искат да има връзка между престъплението и имуществото, а друг път - не. Специалистите на омбудсмана изследвали практиката и когато жалбата на гражданина се потвърдила, поискали ВКС да излезе с тълкувателно решение по вече отменения закон за конфискация, по който се довършват висящите дела. Той предвиждаше отнемането на имущество да стартира, когато някой бъде признат за виновен за определени престъпления. Тогава комисията проверява дали има разминаване между законните му доходите и имуществото му. По новия закон не е необходима влязла в сила присъда и по него няма да има проблеми заради тълкувателното решение.

От делата, които прилага омбудсманът към искането си за тълкуване, излиза, че и един и същи тричленен съдебен състав само за един месец е разчел закона по различен начин. Така в един от случаите е допусната конфискация, а по друг е отказана. През ноември 2010 г. тримата върховни съдии приемат, че "законът не изисква да има причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото на значителна стойност. Законът има предвид хипотези, в който придобиването на имущество е законно извършено, но средствата за това нямат законен източник". И допълват, че няма значение, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито преди присъдата. "То подлежи на отнемане и в този случай, след като не е доказано да е придобито със законни доходи на лицето", мотивират се съдиите и нареждат конфискация на имущество на стойност близо 120 хил. лв.

Месец по-късно тримата магистрати са на друго мнение и отказват отнемане в полза на държавата. В това си решение те пишат, че трябва да има "връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност". И обясняват, че това е така, "защото подлежащото на отнемане имущество се определя като облага от престъпна дейност". В решението се допълва, че придобиването на имущество може да е и пряко, и косвено от престъпна дейност. Но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването й. И това, че не е установен законен източник за имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност.