Страхил Ангелов е депутат от "Коалиция за България" първи мандат. Завършил е международни отношения. Преди парламента се е занимавал с частен бизнес във водния сектор.

------

- Как оценявате дейността на кабинета и какво ви накара да напомните на вицепремиера Даниела Бобева, че тя е назначена, а вие - избран?

- За дейността на правителството винаги могат да се направят забележки, но като цяло повечето министри се стараят и по-скоро бих им сложил положителна оценка. Г-жа Бобева не е политическо назначение и може би по тази причина от време на време пропуска някои детайли във взаимодействието с Народното събрание. Имаше необходимост да се подобрят някои механизми от това взаимодействие.

- Какви са разногласията ви по промените в Закона за обществените поръчки?

- Голяма част от предложените промени не засягат важните въпроси, а някои от тях са самоцелни. Едва ли има сериозни мотиви за това например една и съща информация да бъде публикувана на няколко места - на страницата на Агенцията за обществени поръчки, на портала на общината и т.н. По отношение на малкия бизнес, или по-скоро закъсалия малък бизнес, направих предложение да се допускат длъжници към хазната до участие в търговете. Имам предвид малки длъжници - до 200 хил. лв. Неведнъж съм казвал, че длъжниците не се убиват. Не виждам пречки, ако някой дължи малки суми за осигуровки или ДДС, да му дадем шанс да се издължи.

- Да, но това ли е пътят да се помогне на малките фирми - като се задължат големите да имат подизпълнители?

- Мисля, че това ще отпадне. То по никакъв начин не кореспондира със здравия разум - как ще задължиш някого, който е поел цялата отговорност, да даде между 30 и 70% процента на подизпълнител. Кой ще е този подизпълнител, кой го посочва, как така възложителят ще се разплаща директно с някой, който е подизпълнител. Материята е сложна и би трябвало хора, които разбират, да пишат тези промени.

- А как тези промени решават една любима практика от години - да се пишат условията на поръчките за една специална фирма?

- В предложението на МС нямаше такива текстове. Аз лично не намирам проблем в закона, по-скоро в България има проблем с неговото прилагане. И вече тук трябва да укрепим капацитета на АОП, за да може да не се допускат подобни дискриминационни условия. Ще ви кажа и друг голям проблем - обжалването, когато е самоцелно, очевидно се прави от фирми, които са превърнали това нещо в бизнес - изкарват препитанието си, като пречат на останалите. Пречат на целия инвестиционен процес в България, а оттук и на усвояването на еврофондовете. Аз предлагам да се плаща такса в размер три пъти гаранцията за участие и това мисля, че ще ограничи тази практика. Ще обжалваш, когато си сигурен, че процедурата е нарушена.

- Едно друго ваше предложение предизвика сериозна дискусия - за глобата от 200 лв., ако не гласуваш на избори. Защо казвате, че това не е задължително гласуване, след като чисто логически е?

- Чисто логически, ако погледнем, всички ние имаме абсолютното право да пътуваме извън София, обаче задължително трябва да си купим винетка. По принцип можеш да не гласуваш, но ще си платиш глобата. От която са освободени пенсионерите, разбира се. Едно от най-грозните явления на прехода, а именно купуването на гласове, при една висока избирателна активност и когато хората така или иначе отиват да гласуват, за да избегнат глобата, тази практика ще бъде чувствително ограничена. Най-малкото ресурсът, който ще е необходим, за да имат купените гласове тежест, е много по-голям. Нека видим кой е против.

- Такива като че ли има доста и във вашата парламентарна група.

- Най-вероятно, но аз държа на това предложение. Това ще ни принуди и да коригираме списъците, така че да отпаднат т.нар. мъртви души. Това ще допринесе и да изчезнат тези паразитни партии, които се явяват на парламентарни избори с цел да достигнат заветния един процент, което става сравнително лесно при ниска избирателна активност, и за които българската държава харчи страшно много пари. Например Светльо Витков получава немалко средства годишно, защото писал забавни неща във "Фейсбук". Не мисля, че това е сериозно.

- Според вас трябва ли да се увеличи този един процент?

- Трябва да се вдигне. По този начин, когато се вдигне и 4-процентната бариера, наистина вече ще можем да имаме някаква по-монолитна политическа система, с трайни субекти, а не както наблюдаваме последните 23 години - появяват се и изчезват най-различни формации, случайни хора влизат в политиката, излизат. Това изключително много затрудни България да начертае своя национална доктрина и тя да бъде следвана. Когато имаш една случайна партия в парламента с 10-20 души народни представители, един олигарх може да мине и да ги напазарува много по-лесно, отколкото един монолитен политически субект.

- А това няма ли да ограничи сериозно влизането в политиката изобщо?

- Ами доста хора в България не гласуват и те са по-скоро интелигентните хора. Най-вероятно те не биха подкрепили квазиполитически проекти.

- Няма ли друг по-интелигентен начин да ги стимулирате, вместо да задължавате хората?

- Нищо не пречи веднъж на две години да се разходиш до близкото училище, да се подпишеш, да вземеш бюлетина. Ако никой не ти харесва, пусни я празна. Това също ще бъде едно послание към политическите партии. Ако след изборния ден намерим 15-20% празни бюлетини, ще бъде сигнал, че трябва да се промени начинът, по който се формират листите, хората, които попадат в тях. Този въпрос има и морална страна, като граждани ние имаме и задължения, не само права. Така някой трудно ще може да обясни, че не е представен. От хората, които протестират навън, ако направим проверка, може да се окаже, че една немалка част от тях изобщо не са гласували.

- Това какво им пречи да не харесват правителството?

- Ами когато не си гласувал, ти не можеш да имаш претенции за съпричастност към един процес, да седиш само и да обиждаш по цял ден пред една или друга институция. Мисля, че тази позиция е коректна от морална гледна точка. А сега е много модерно да говорим за нов морал. Хората искат нов морал, каквото и да означава това. Питам как ще го познаем този нов морал, според чии критерии.

- Като говорите за морал и споменахте партийните субсидии, не беше ли нахално да се намалят със смешния 1 лв.?

- Бюджетарите да ви отговорят на въпроса за числата. Но при това положение по-добре да не ги бяхме редуцирали. Защото ако се ревизират чувствително, това ще принуди партиите да се финансират по един, меко казано, съмнителен начин.

- Сигурен ли сте, че не се случва и сега?

- Най-малкото не би трябвало. Не следя финансовите потоци, дори и в нашата партия. Най-вероятно има и такива отклонения. Мисля, че във всяка партия има различни хора и по различен начин възприемаме участието си в политиката.

- На семинара в Боровец изчистихте ли споровете с правителството и с партньорите от ДПС?

- Може и да са се изяснили някои неща. Най-малкото запознахме се, но мисля, че това би могла да бъде една полза в чисто човешки план. А иначе доколко са се изчистили взаимоотношенията, рано е да се каже, ще му дойде времето да коментираме и този въпрос.

- Това закана ли e? Питам в светлината на това, че си докарахте мъмрене заради исканата оставка на партийното ръководство след казуса "Пеевски". И изобщо тази призната грешка поправима ли е?

- Не е закана в този смисъл. А това е позицията на моята партийна организация. В онзи момент считам, че беше правилната, но така или иначе Националният съвет реши друго и ние се съобразяваме с решението на мнозинството. Ние все пак имаме дисциплина и лоялност към партията. Но следим внимателно дейността на ръководството и умеем и да бъдем критични, когато това е наложително. А грешката "Пеевски" не е поправима, за съжаление.

- А какво стана с прословутото ви пътуване до Сирия и как гледате на критиките, че отивате да легитимирате режима на Башар Асад?

- Пътуването се отложи от съображения за сигурност. А на този етап това е правителството на Сирия, нямам представа с кого би могло да се осъществи контакт с оглед изясняване самоличността на някои от лицата, пребиваващи в България. А както се видя преди дни, Турция показа висш пилотаж във външната политика и стигна до безвизовото пътуване на турските граждани в замяна на тези т.нар. бежанци. Защото, доколкото се простират моите скромни познания по международно право, тези хора не могат в България да бъдат наречени бежанци - те идват от Турция. А доколкото съм информиран, в Турция военни действия понастоящем не се водят. Така че да ги наречем бежанци, е малко пресилено и не особено коректно.

- Според вас тези хора какви са в България, те не идват от, а минават през Турция?

- Това са хора, които незаконно са преминали българската граница. Границата на една държава се минава законно през ГКПП - единствено от там, където си показваш документите. Който минава през браздата и през шубраците, не може да бъде законно пербиваващ.

- А какво да ги правим, да ги върнем ли?

- А вие имате ли усещане България да се намира в добра икономическа кондиция, за да можем да интегрираме тези хора? Как оценявате нашата здравна система, пазара на труда? Мисля, че имаме сериозни затруднения ние самите. Моята баба не можа да се интегрира с 36 г. трудов стаж като акушерка, изродила хиляди деца, и взима 202 лв. пенсия. Не мога да кажа, че това е интегриран човек, напротив, дезинтегриран е тотално.