Политическият новоговор е два вида: "висок стил", извратен до неясно бръщолевене "брюкселски" език - на него общува кастата на чиновническия "елит" - и "сигнален" език, с който "елитът" свежда идеи до нивото на тълпата. "Брюкселският" се усложнява и вече се учи в специална магистратура (т.нар. "европеистика"). "Сигналният" се опростява до знакови думи, които ни натрапват (втълпяват, от "в-тълпа") като команди. С тези кодове извикват у населението програмирани емоции. Поради стремителното изтъпяване на тълпата, командите слизат вече под нивото на второсигналната (вербална) комуникация. Все по-често "елитът" налага първосигнални кодове като командите с цветен код. Такива са кодовете за нарастваща опасност "жълто-оранжево-червено". По същия начин сивият цвят се налага като код за лошо, нежелано, отхвърляно явление в стопанството. Всеки път, като говори за "сив сектор", "сиви практики", "сиви фирми", с половин уста "елитът" припомня, че "сиво" не е незаконно, а нещо неотчетено, изплъзнало се от контрол, но се очаква лоялният системен индивид да реагира на цветния код "сиво" като доберман на команда "дръж!" Сравнително е нов за Брюксел



тревожният код "сиво банкиране"



(shadow banking). Означава сделки, съответно активи извън контрола на банковата система. Това е най-бързорастящият сегмент във финансовия сектор на европейската икономика. За 2012 г. активите на "сивото банкиране" са се увеличили с 5 трил. долара (T$) до 71 T$ и са 25% от всички финансови активи, 117% от брутния продукт на света*). Финансовите власти мерят "сивото банкиране" с активите на т.нар. OFI**), ще ги наричаме "ОФИ" (напр. от "особени"), за да запазим съкращението. Властите знаят, че най-голям дял в "сивото банкиране" имат банките, същите свещени крави, за чието опазване и регулиране те полагат неимоверни усилия. По-малко официални, но доста по-аргументирани данни***) сочат, че финансовите активи в края на 2012 г. не са били 284 T$, а поне 660 T$; активите в сегмента "сиво банкиране" вече надхвърлят съвкупните активи на банките в света. Разбира се, важен дял в "сивите" операции и активи имат ОФИ - финансови къщи, лизингови компании, компании за факторинг, за "касови кредити", заложни къщи и пр. - но не са сами. Властите, загрижени да опазят и озаптят банките,



крият слон под протърканото килимче



на прехвалените мерки за финансова стабилност, банков съюз, Базел III, CRD (директиви на ЕС за изисквания капитал на банките) и десетките хиляди (вече) страници регулации. За пореден път финансовите потоци ловко се изплъзват от пресата на регулациите. На година финансовите активи в света растат с 30 T$***), около 10%, ОФИ - със средно 20%, макар различно по страни: от -11% колапс в Испания до 42% в Китай. Не бива да се забравя, че част от "сивите" активи и операции не са отчетени нито в банките, нито в ОФИ. Сиви финансови активи има всяка българска бакалия - искайте тефтера с вересии, това са все "финансови вземания, н.к.д. (некласифицирани другаде", както би казал Статистическият институт, ако ги пипне. Изводът от експанзията на ОФИ:



свръхрегулирането маргинализира банките



и пропъжда все повече вложения далеч от всяка регулация, в "сивия" сегмент, обслужван, но неотчетен от банки и ОФИ, избегнал всяко посредничество. В света се ражда паралелна финансова система отвъд погледа на регулаторите. Там доходите са пъти по-високи от лихвите по банкови депозити. Новата финансова организация е все по-малко зависима и от банките, и от паричната политика на централните банки. Забележете, тя се развива толкова повече, колкото по-тежки са изискванията за лицензиране, за капитал и за провизии на банките. Колкото повече падат лихвите за рефинансиране и за междубанкови депозити (напр. ЕОНИА), толкова повече расте сивото банкиране. Ако ЕОНИА стане отрицателна, т.е. ако държането на пари по банкова сметка се превърне от доходоносно спестяване в скъпа услуга, "сивото" банкиране ще експлоадира. И в бакалиите ще го предлагат.



Тъпият закон тласка растежа в сиво,



некадърна да измисли друг начин - освен нови регулации с още по-тежки изисквания, - да следи стопанския риск, (уж) за да ни пази, световната бюрокрация е истинската причина да цъфти сивата икономика и сивото банкиране. Не е решение на нито един проблем свръхрегулирането на банките. То ще предпазва от риск намаляващите (като дял от активите) влогове в оредяващия брой банки, но увеличава общия финансов риск в икономиката. (Това в крайна сметка е добре, рискът ражда прогрес.) Във финансите има правило, известно като "теорема на Коуз" (по автора, нобелиста Ronald Coase). Най-общо казано, то гласи, че независимо от ограниченията, икономиката винаги достига положителен резултат. Бизнесът винаги ще намери начин да расте.

- - -

*) The Financial Stability Board, Global Shadow Banking Monitoring Report 2013, BIS, Basel, 14.11.2013, p. 2. Този Съвет за финансова стабилност е работна група на централни банки и органи за финансов надзор на 25 от най-мощните държави и 12 от най-влиятелните международни институции, вкл. Европейската комисия, МВФ, Световната банка и пр.

**) Other financial institutions, други финансови институции. Термин от финансовата статистика; "други" означава: които не са централни банки, депозитни банки, застрахователи, осигурителни и пенсионни фондове.

***) A World Awash in Money. Capital Trends Through 2020, Bain & Co. 2012, New York.