|
| -- |
Докладът изтъква известен напредък на България при дела на хората, влизащи в интернет всеки ден. Той се е увеличил от 35 на 42% . Въпреки това честотата на интернет потребление у нас е далеч по-ниска от средното ниво за Европейския съюз. 41% от българите изобщо не ползват интернет, което ни поставя на едно от последните места по потребление на мрежата на континента. Гражданите на Средна и Северна Европа прекарват повече време в мрежата от източноевропейците. В Швеция, Дания, Холандия над 80% от цялото население използва интернет поне веднъж дневно.
България има да настига Европа и по отношение на мобилните устройства за свързване в мрежата. У нас интернет все още основно се ползва чрез настолни компютри, докато повечето европейци използват най-често лаптопи. Популярността на устройствата като смартфон и таблет в България е достигнала 12% и съответно 4%. За сравнение близо 30% от европейските интернет потребители използват тези нови технологии. Логично основният социално-демографски критерий за използването на новите технически приспособления се оказва възрастта. Във всички страни над 50% от използващите смартфони и таблети са във възрастовата група 15-24 години. Връзка има и с образованието, като висшистите най-много посягат на последните новости в комуникациите.
Докладът показва драстично разминаване между основните приложения на интернет. Българските потребители най-често си проверяват електронната поща, преглеждат новините и участват в социални мрежи. Само 21% ползват мрежата за пазаруване на стоки или услуги - един от най-ниските проценти в ЕС (за сравнение в Холандия този дял е 77%). Процентът на българите, които извършват покупки в мрежата или извършват преводи, е сравнително нисък - 11% участват в онлайн банкиране, а едва 5% продават стоки онлайн. За сметка на това обаче сме сред първенците в Европа по участие в социалните мрежи, с цели 64% от интернет потребителите, посветени на това. За европейските потребители интернет пазаруването и банкирането са приоритетни. У нас сериозен е делът и на хората, които ползват интернет за онлайн игри - 31%.
Изследването показва взаимовръзка между честотата на интернет потреблението и увереността, с която потребителите използват възможностите на мрежата. Хората с по-висок социален статус и по-високо образование се чувстват по-защитени, за разлика от тези, които имат по-нисък доход и по-рядко използват мрежата.
Българите правят впечатление с най-малко притеснение относно сигурността на онлайн разплащанията - 19%, но това вероятно се дължи на слабата популярност на този тип трансакции въобще. По недоверие в интернет сме на едно от първите места в Европа. Почти 50% от потребителите не се чувстват уверени да пазаруват онлайн. За сравнение в Северна Европа над 80% от гражданите се чувстват защитени при пазаруване и банкиране в интернет. У нас 23% от хората казват, че изобщо не са сигурни по отношение на онлайн банкирането и покупките. Само в 4 държави гражданите се съмняват повече от нас в интернет. 42% от българите предпочитат директния контакт, за да видят продукта с очите си. 33% се притесняват някой да не открадне данните им и да злоупотреби с тях.
Страната ни е още на последните места по информираност за интернет злоупотребите, като едва 26% от българите твърдят, че се чувстват сравнително или много добре осведомени по въпроса за интернет безопасността.
СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ
Ниските нива на ползване на мрежата за покупки и продажби водят след себе си и ниски нива на киберпрестъпленията. У нас в пъти по-малко хора казват, че са били жертва на спам или фалшиво телефонно обаждане с цел измъкване на лични данни - само 10% при 64% в Дания. Едва 4% са преживели измама в интернет при 16% във Великобритания. Чувствителността по отношение на материали, подтикващи към расова омраза и религиозна нетърпимост, също не е висока. 9% от българите казват, че са попадали на такива материали при 20-23 на сто в други страни. Малък е делът и на хората, чийто имейл е бил хакнат - 6% за България при 19 за Великобритания. Нищожните нива на онлайн банкиране ни пращат на последните места по преживели измама с кредитна карта или друг тип плащане - 1% у нас при 7% средно за ЕС.
