В държавата, заемаща осма позиция в света по брой полицаи на глава от населението, охранител е най-предпочитаната професия за преквалификация. Броят на избралите да се обучават на нея през последните 2 години расте стремително, показват данни на Националната агенция за професионално образование и обучение. Тази агенция лицензира всички центрове за професионално обучение у нас.

През 2012 г. за охранители са обучени 11 475 души. Година по-рано курсистите са били 8620. Обяснението е, че в охранителните фирми се предлагат работни места и не се изисква специално образование. По различни оценки в България има между 130 000 и 170 000 охранители. Според статистиката на НОИ в лицензираните охранителни фирми са заети само 77 611 души, но обяснението е, че още толкова работят в сивия сектор. А според класация на агенция "Блумбърг" от септември на 100 хил. души у нас се падат 398 полицаи.

Втората най-желана професия е пътен строител. През третата година от управлението на ГЕРБ, което издигна магистралите в приоритет, интересът към това направление е скочил повече от два пъти - от 3295 души през 2011 г. на 8099 м.г. На трето място са озеленителите - 6981 души са изкарали такъв курс. Следват ги сътрудниците в малкия и среден бизнес и автомонтьорите. 1001 души са ходили на курсове за сладкари м.г.

През последните 4 години над 357 000 българи са изкарали курс в някое професионално направление. От НАПОО обаче обясниха, че нямат информация колко от тях след това са си намерили работа. Сред курсистите има и хора с постоянна работа, които искат да придобият умения в други сфери или просто да подобрят нивото си. Често пъти работодатели изпращат свои служители на такива курсове, за да обогатят опита си. Най-много пари за обучение отпуска Агенцията по заетостта. С нейни средства курсове за миналата година са преминали 40% от гражданите, или 8110 души. 19% (3824 граждани) сами са платили обучението си, 34% (6865 граждани) са финансирани с европейски средства, а на 7% (1474 души) разходите по курсовете са покрити от работодателите им.

Най-голям интерес към курсовете има в София, където през 2012 г. са се обучили 4809 души, но това вероятно се дължи и на по-голямото предлагане. След това е Плевенска област, където има 2655 курсисти, Бургаска (1832), Стара Загора (1750) и Пловдив (1449).

Най-дългите курсове очаквано са и най-скъпи, като например подготовка за козметик може да достигне 2500 лв. в столицата. Най-кратките курсове, например за камериерка, в рамките на около 250 часа струват близо 300 лв. Най-изгодно излиза желаещите да завършат курс във Видин, след което да работят в София, обясняват от агенцията.

"Най-голям е напливът за обучение на хора от 40- до 50-годишна възраст заради ниското им ниво на квалификация. Не съм сигурна обаче дали имат големи шансове за реализация, тъй като намирането на работа не зависи само от търсенето, а и от предлагането", коментира пред "Сега" инж. Красимира Брозиг, главен секретар на НАПОО. По думите й за професионално обучение кандидатстват и много хора над 50 г.

Най-непопулярните професии пък са тези, които изискват тежък физически труд: миньор, стругар, гласер. Освен това значително е намалял интересът към козметичните курсове, главно заради високите им цени. Обучени за козметик през 2012 г. са 1689 души. През 2011 г. желаещите са били с почти 1000 повече. През последните 2 години поетапно навлизат и нови професии. Най-атрактивна от тях е техник на възобновяеми енергийни източници. "Това е една професия на бъдещето", посочват от НАПОО. До момента има под 10 центъра за обучение и под 100 обучени за последните 2 години, тъй като засега инвеститорите се страхуват да влагат в тях, а и материалната база е много скъпа. Други нови предложения са: организатор на интернет приложения, преводач жестомимичен език, изпълнител на термални процедури в балнеоложки и други възстановителни центрове, парамедик и др.

Към началото на декември 2013 г. в страната са лицензирани 902 центъра за професионално обучение, като са издадени 82 нови лиценза в течение на годината. НАПОО е отнела 118 лиценза от 2009 г. насам заради неспазване на условията, преустановяване на дейността или констатирани нарушения. През 2013 г. броят им е 105, като 53 от тях са отнети за постоянно.