Всеки норвежец е станал милионер в норвежки крони благодарение на Държавния пенсионен глобален фонд, но няма да се възползва от тази сума, която е равностойна на $161 100, или 118 800 евро, предаде телевизия Ей Би Си.

На 8 януари във фонда, който се пълни с приходите от търговия с петрол и газ, е имало 5.11 трилиона крони ($828.66 млрд.). Според данните на Централната банка на Норвегия, която ръководи фонда, стойността на активите му е нараснала до 5.11 трлн. крони ($931.87 млрд). Населението на Норвегия пък е 5 096 300 души. Така ако активите на фонда се разделят на населението, за пръв път се падат по над 1 млн. крони на всеки норвежец, заявил говорителят на банката Томас Севан.

Норвегия е седмият по големина износител на петрол в света. През 2013 г. фондът се равнявал на 183% от БВП на Норвегия, а прогнозите са, че около 2030 г. делът му ще достигне до 220% от БВП. Основан през 1990 г., той контролира около 1% от световните акции, както и държавни облигации и имоти от Лондон до Бостън. Предназначението на средствата му е да бъдат съхранявани, инвестирани и умножавани за бъдещите поколения и за по-лоши времена, когато се изчерпят залежите от петрол и газ в Северно море, открити през 1969 г. Норвегия не се поддава на изкушението да харчи печалбите си. Според финансовия министър Сив Йенсен фондът спомага при уравновесяването на големи, непредвидими колебания в цените на петрола и природния газ. По закон правителството може да използва вътре в страната не повече от 4% годишно от приходите на фонда. "Фондът е успешен поради причината, че парламентът е успял да задели пари за бъдещето. Има много примери на страни, които не успяха да направят това", казва икономистът Ойстайн Дорум.

Въпреки това икономисти посочват и отрицателни последици от натрупването на такава планина от пари. Тя е една от причините за съпротива срещу предлагани реформи или срещу намаляване на субсидиите за фермерите, които отглеждат крави в отоплявани ферми в Далечния Север на страната. Някои икономисти също смятат, че има немалко норвежци, които не искат да работят. Официалната безработица в скандинавската държава е 3.3%, но всеки пети в работоспособна възраст не ходи на работа и преживява със социални помощи.

По-рано тази години фондът бе критикуван също, че преориентира инвестициите от Европа към развиващите се пазари в Южна Америка и Азия, припомня агенция Блумбърг. Това е стратегия, която фондът следва от 2012 г. с надеждата да минимизира загубите от рецесията в Европа и да се облагодетелства от по-бързия растеж на развиващите се икономики. Според норвежки икономисти обаче това е съпроводено с поемането на по-големи рискове.

Норвежкият фонд е най-големият държавен фонд в света. На второ място е държавният фонд на Абу Даби с активи от $365 млрд., а трети е кувейтският правителствен фонд с активи от $290 млрд.