Броени дни след обнародването на Закона за държавния бюджет първите корекции по него са на път да станат факт. 7 министерства ще получат близо 60 милиона лева за финансиране на допълнителни разходи, които не фигурират в одобрените им от парламента разчети. Част от тези разходи бяха ясни още при дебатите около приемането на бюджета и одобряването им със закъснение е пример за недобро планиране. Има обаче и добра новина - подобни корекции в разходите досега не бяха публични и се правеха по усмотрение на финансовия министър вместо с решение на правителството.

Промените станаха ясни, след като на сайта на финансовото министерство бе публикувано проектопостановление за изпълнението на държавния бюджет за 2014 г. То определя в детайли правилата за разпределение на бюджетните средства и по закон се приема най-късно до месец след обнародването на държавния бюджет.

С най-много извънредни разходи ще започне годината външно министерство. Екипът на Кристиян Вигенин ще получи допълнително 17.4 милиона лева за финансиране на вноски в международни нетърговски организации и дейности и още 5 милиона лева за разходи, свързани със сделки с имоти в чужбина. Извънредните разходи възлизат на 20% от одобрените от депутатите разходи на външно министерство и ще се финансират през централния бюджет.

15 милиона лева допълнително за изготвяне на устройствени планове и кадастрални карти и регистри ще получи и новото Министерство на инвестиционното проектиране. Одобрените от парламента разходи на МИП възлизат на 25 милиона лева, с допълнителната субсидия ще стигнат 40 милиона.

7 милиона лева допълнително за финансиране на фонда за лечение на деца и фонда за асистирана репродукция получава и здравното министерство. Министерството на вътрешните работи ще разполага с 6 милиона повече за осигуряване на безопасността на движението, правосъдното министерство ще получи нови 6 милиона лева за финансиране на текущи разходи.

Намерението за отпускане на част от тези средства, като например парите за фонд инвитро, бе ясно още при дебатите за приемане на държавния бюджет. Така и не се разбра защо мнозинството настоява тези разходи да са извън официалните бюджети на министерства и да се финансират от централния бюджет. От него би трябвало да се дават пари за разходи, които възникват извънредно или са трудни за прогнозиране и разпределяне по конкретни министерства. Експерти разясниха, че през годините тази идея се е изкривила и на практика депутатите и обществото реално нямат яснота за част от гласуваните от тях разходи. От тази година прозрачността все пак се повишава, защото всички корекции в програмните бюджети на министерствата задължително трябва да се одобряват с постановление на МС.



БОНУС

Училищата тази година ще получат твърди добавки към бюджетите си, които не зависят от броя на записаните ученици. Бонусът цели да отчете съществуващи обективни различия в разходите им. Твърдата добавка ще възлиза на 27 000 лв. за училище и 17 000 лв. за детска градина. Тя може да се намалява, но не под прага от 18 000 лв. за училищата и 10 000 лв. за градините, в случай че добавката надхвърля 16% от обичайния бюджет на съответната институция. Добавката за защитени училища в планински райони ще е 30 000 лв. Увеличава се и нормативът за издръжка на един ученик в малките училища. Те ще получават 15% повече спрямо обичайните нормативи вместо досегашната добавка от 10%. Базовата издръжка на студент за поредна година остава без промяна - 693 лв. за най-евтините специалности като педагогика и икономика.